Решение № 3069 от 28.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3069 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110112597 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Г. В. Д., гр. Варна, с която срещу ***, гр. С., е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът Г. В. Д. твърди, че на 04.10.2025 г. в гр. Д., ***, собственият му лек автомобил *** с рег. № * **** **, докато е бил паркиран, е бил увреден от л.а. ***, с рег. № * **** **, управляван от М. К. Р. който напуснал мястото на ПТП. Виновният водач е бил открит от органите на МВР след извършване на оперативно издирвателни мероприятия.

Твърди, че за събитието е съставен констативен протокол за ПТП, в който за виновен е посочен водачът на автомобил „***“, срещу когото е започнато и административнонаказателно производство. Излага, че автомобилът на виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Сочи, че е уведомил застрахователя на 06.10.2025 г., като е извършен оглед и са описани щетите: предна броня, преден ляв калник, преден ляв фар, носач преден ляв горен, носач преден ляв долен, амортисьор преден ляв, биалета предна лява, алуминиева джанта предна лява и гума Velox. Твърди, че ответникът е изплатил сумата от 1 068,92 лв., но реалната стойност на ремонта възлиза на 3 300 лв. Предявява частичен иск, ведно със законната лихва. Моли съда за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът *** в отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, датата и факта на ПТП.

Твърди, че е заплатил на ищеца сумата от 1 068,92 лв. на 28.10.2025 г., с което е обезщетил напълно претърпените вреди. Оспорва претендирания от ищеца размер като прекомерен и несъответстващ на пазарните цени за ремонт на 18-годишен автомобил (модел 2007 г.).

Поддържа, че обезщетението следва да се определя по експертна оценка съгласно методиката на КФН, а не по фактурна стойност в специализиран сервиз. Моли съда да отхвърли иска и да присъди разноски.

В съдебно заседание съдът, на основание чл. 214 ГПК, е допуснал изменение на иска, като същият да се счита предявен за сумата от 1 225 евро. Ищецът поддържа иска, съобразно направеното изменение и моли за уважаването му.

1

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил *** с рег. № * **** **, от което е видно, че ищецът е вписан като собственик на същия. Представена е и застрахователната полица на виновния водач от 11.09.2025 г., от която е видно, че автомобилът му е бил застрахован при ответника със застраховка Гражданска отговорност за периода 14.09.2025 г. – 13.09.2026 г.

Установява се от представения Протокол за ПТП от 05.10.2025 г., че на 04.10.2025, в 01:10 ч. в гр. Д., ж.к. „***“ , пред бл. 63, л.а. *** с рег. № * **** **, докато е бил паркиран, е бил увреден от л.а. ***, с рег. № * **** **, управляван от М. Кр. Р.. Като обстоятелства е записано, че виновният водач при отклонение на вниманието си блъска паркирания от лявата страна автомобил и допуска ПТП с материални щети по двата автомобила.

Виновният водач е напуснал мястото на ПТП и са му съставени два АУАН. Посочени са увредени детайли на процесния автомобил – деформиран преден ляв калник, счупена предна лява джанта, разкъсана предна лява гума.

На 06.10.2025 г. ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач, за което са представени уведомление за щета, в което са посочени увредените детайли (които са повече от констатираните от органите на реда) и е описано произшествието. На 07.10.2025 г. застрахователят е извършил опис техническа експертиза по щетата. Представена е и експертна оценка за обща сума на ремонта на стойност 1 068,92 лв., както и преводно нареждане, че тази сума е заплатена на ищеца на 28.10.2025 г.

От заключението на вещото лице А. В. по назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че общият размер на средната пазарна стойност на необходимите разходи (с оригинални и алтернативни нови части) за възстановяване на увредените детайли към момента на настъпване на застрахователното събитие е 2 145.62 евро, а при нови части само от алтернативни доставчици – 1 771.82 евро.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането (не се спори), както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на от л.а. ***, с рег. № * **** **, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца (не се спори), в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че определеното по процесната застрахователна претенция обезщетение е съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, и че е заплатил същото.

Между страните няма спор и от представените по делото писмени доказателства се установява, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. ***, с рег. № * **** **, валидна към датата на ПТП, настъпило на 04.10.2025 г. между ищеца и застрахования при ответника водач, последният от които е виновен за настъпване на застрахователното събитие; че ищецът е уведомил застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна 2 претенция и е заплатено обезщетение в размер на 1 068,92 лв.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

От заключението на вещото лице се доказа, че вероятната средна стойност за възстановяване на автомобила (части и труд) към датата на увреждането е 1 771.82 евро, предвид възрастта на експлоатация на автомобила (18 години) и липсата на доказателства за извършването на ремонт в официален сервиз с оригинални части. Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 546.53 евро /1 068,92 лв./, като е останала дължима сумата от 1 225.29 евро. Настоящият състав приема този вариант на заключението на вещото лице.

Използваната от застрахователя методика за изчисляване на обезщетението не съответства на законовите критерии за пълно обезщетяване на всички претърпени вреди.

С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1 225 евро е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 201.56 евро за заплатени държавни такси и възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди и възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ЗА, което съдът определя в размер на 276 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., ет. .., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., вх.

...., ет. ...., ап. .... сумата от 1 225 € /хиляда двеста двадесет и пет евро/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а. ***, с рег.

№ * **** **, изразяващи се в увреждане на следните детайли: броня предна, калник преден ляв, носач долен ляв алуминиев, носач преден алуминиев, амортисьор преден ляв, биалета 3 предна лява, джанта предна лява R-18 алуминиева и гума външна предна лява /Velox спорт 245/40 R 18/, причинени в резултат на настъпило на 04.10.2025 г. в гр. Д. ПТП по вина на водача на л.а. ***, с рег. № * **** **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 06.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., ет. .., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., вх.

...., ет. ...., ап. .... сумата от 201.56 € /двеста и едно евро и петдесет и шест цента/, представляваща сторени от ищеца по делото разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ул. .... № ..., ет. .., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Р. - ВАК, сумата от 276 € /двеста седемдесет и шест евро/, представляваща определено от съда възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в производството на ищеца Г. В. Д., на основание чл. 38 ЗА, вр. 78, ал. 1 ГПК.

Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищеца по следната банкова сметка с титуляр адв. Р. Р. в *** с IBAN **** **** **** **** **** **.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4