Решение № 13 от 14.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Смолян, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С. като разгледа докладваното от Ивайло Ст. С. Въззивно гражданско дело № 20265400500005 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК

Делото е образувано по допустимата жалба с вх. № 62256/04.12.2025 г., подадена от адв. В. Р., в качеството на пълномощник на длъжника Д. Б. по образуваното изпълнително дело № 13/2025 г. по описа на СИС при РС-Смолян. С жалбата се оспорва законосъобразността на постановление за отказ да се прекрати изпълнително производство от 21.11.2025 г. по цитираното ИД, като се иска неговата отмяна. Изложени са доводи, че в постановлението не се съдържат мотиви. Според жалбоподателя, издаденият изпълнителен лист обективира единствено задължение за заплащане на издръжка по реда на чл. 144 СК, до завършване на средно образование на взискателя – А. Б., но не и задължение за плащане на издръжка, до завършване на висшето му образование. Направен е извод, че не се дължи издръжка за времето през което взискателят е студент. Поискано е разглеждане на делото в открито съдебно заседание с цел събиране на доказателства.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в насока, че в случая не е наложително длъжникът да води нов иск по реда на чл. 144 СК, в хипотеза на продължено обучение във висше учебно заведение, като са представени доказателства, че същият е студент.

А. Б. е депозирал писмено възражение /чрез адв. М./, като е поискал потвърждаване на постановлението. Твърди се, че правилно в постановлението за отказ да се прекрати изпълнителното производство, съдебният изпълнител е приел, че искането е недопустимо.

След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на страните, съдът намира, че не е наложително разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Длъжникът е направил подобно искане за да се съберат посочени от него писмени доказателства. В същото време са представени писмени доказателства, касаещи посочените спорни обстоятелства в жалбата, за края на учебната година в СУ „О. П.“ - гр. М. и времето на завършване на учебната година от взискателя Б.. Поискано е и прилагане на гр. дело 1

489/2024 г. по описа на РС-Мадан, като е приложено копие от съдебното решение по това дело.

Делото може да се разреши и в закрито съдебно заседание, като са представени съответните доказателства, имащи отношение към спорния предмет.

След като се запозна с жалбата, съдът намира че същата е неоснователна, предвид следното:

С решение по гр.дело 489/2024 г. по описа на РС - Мадан е уважен предявеният иск по реда на чл. 144 СК за заплащане на издръжка от страна на Д. Б., спрямо пълнолетно лице А. Б. /роден през 2006 г./ в размер на 500 лв., считано от 09.12.2024 г., до настъпване на законоустановените причини за изменение или прекратяване на издръжката. Решението е влязло в законна сила на 21.02.2025 г., като на 07.03.2025 г. е издаден изпълнителен лист с рег. номер 53/07.03.2025 г. със съдържание, идентично на постановения диспозитив на решението.

Въз основа на този ИЛ е образувано изпълнително дело № 13/2025 г. по описа на СИС при РС - Смолян на 14.03.2025 г. По това изпълнително производство са извършени изпълнителни действия, като е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

Приложени са и доказателства, че взискателят е продължил образованието си във висше учебно заведение, като е записан като студент - редовна форма на обучение в първи курс, специалност „А. е. с.“ в ПУ „П.Х.“ -гр. П. през учебната 2025/2026 г. По делото са представени доказателства, че взискателят е завършил средното си образование през 2025 г., за което е издадена диплома на 12.06.2025 г. от СУ „О. П.“ - гр. М.. Учебната година в това училище е завършила на 15.05.2025 г., като е представено съответното удостоверение.

На 17.11.2025 г. длъжникът, чрез адв. Р. е депозирал писмена молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство. Изложени са доводи, че издаденият изпълнителен лист касае присъдена издръжка, единствено за времето през което А. Б. учи в системата на средното образование, с аргумент, че за обучението във ВУЗ е наложително да се предяви нов иск.

На 21.11.2025 г. е издадено обжалваното Постановление за отказ да се прекрати изпълнителното производство, като е посочено, че искането е недопустимо и неоснователно.

Настоящият съдебен състав споделя тезата на жалбоподателя, че издаденото постановление на ДСИ е немотивирано. Само от това обстоятелство обаче, не може да се направи извод, че същото е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Неправилни и несъстоятелни са твърденията в жалбата, че издаденият изпълнителен лист касае присъждане на издръжка единствено за времето през което А. Б. учи редовно в средно учебно заведение. В ИЛ е записано изрично, че издръжката се дължи до настъпване на законови основания за нейното прекратяване или изменение, като такива основания не са настъпили към момента на издаване на постановлението.

А. Б. е продължил образованието си, чрез прием във ВУЗ, като единствено прекъсване на обучението или навършването на възраст от 25 години, биха могли да послужат като основание за прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване на вземането за издръжка .

Неправилни са доводите в жалбата, че нормата на чл. 144 СК въвежда задължение за лицето, което е навършило пълнолетие и учи, да предявява самостоятелни искове за времето на обучение в средно и висше учебно заведение. Искът по чл. 144 СК може да се предяви и уважи за цялото време на обучение /в средно и висше учебно заведение/, каквато хипотеза е налице в настоящия случай.

Неоснователни са и доводите в жалбата, че ДСИ е събирал издръжка за времето, през което лицето е завършило средно образование до записване във ВУЗ. Евентуалната недължимост на издръжката за този кратък период не представлява основание за 2 прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433 ал. 1 ГПК.

С оглед неоснователността на жалбата, следва да се потвърди обжалваното постановление.

В полза на взискателя – А. Б., следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв.

/230,08 евро/ - заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Смолянският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за отказ да се прекрати изпълнително производство от 21.11.2025 г. по ИД № 13/2025 г. по описа на СИС при РС - Смолян.

ОСЪЖДА Д. С. Б. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Б. ЕГН ********** направени разноски пред настоящата инстанция в размер на 230.08 евро –заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3