Решение № 31 от 22.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Благоевград, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500651 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Д.К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А.“ АДСИЦ/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.

София, 1592, бул. „Х.“ № 43, представлявано от И.З. – Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Р.С.Г. против Решение №71/05.04.2023 г., постановено по гр.д.№835/2020 г. по описа на РС – гр. Разлог.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за неправилен, незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че по делото не са събрани доказателства за надлежно уведомяване, по реда на чл. 99 от ЗЗДог, на ответника за извършеното с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ и приемо-предавателен протокол към него, прехвърляне на вземането, произтичащо от договора за стоков кредит. Към исковата молба било приложено пълномощно, по силата на което цедентът изрично упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници за извършената цесия, както и уведомително писмо, изхождащо от надлежен представител на цедента и съдържащо подробна информация за осъщественото прехвърляне на вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за стоков кредит, а също така били приложени копия на договора за цесия и приемо1 предавателния протокол към него. Копия на исковата молба и приложените към нея документи били връчени на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 и 3 от ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, връчването на длъжника на приложено към исковата молба уведомление за цесия, изхождащо от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, съставлявало надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗДог, и осъщественото прехвърляне на вземането пораждало действие и за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог. Като факт от значение за спорното право, настъпил във висящия процес, извършеното по този начин уведомяване на длъжника следвало да се съобрази от съда при разглеждане на исковата претенция на цесионера срещу длъжника съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК. При формиране на извода за липса на доказателства за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд не отчел факта, че още след проведената по реда на чл. 47, ал. 1 вр. ал. 3 от ГПК, процедура по връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника, и преди назначаване на особения му представител, въз основа на въведената от закона фикция по чл. 47, ал. 5 от ГПК, се считало, че адресираното до длъжника уведомление на цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е надлежно връчено на ответника, с което, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог, прехвърлянето на вземането породило действие и за ответника. Отделно от това, неправилен и незаконосъобразен бил изводът на районния съд, че ответникът не е надлежно уведомен за цесията, тъй като получаването на копие от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи изявленията за цесията, от назначения по чл. 46, ал. 6 от ГПК негов особен представител, няма материалноправно значение.

Уведомяване в тази хипотеза можело да се извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника, приравнено на лично такова. Получаването на книжата по делото, включително и на уведомлението за цесията, не касаело строго лични субективни права на длъжника и нямало пречка да се извърши за него от особен представител. Ограниченията на представителната власт на особения представител произтичали от чл. 29, ал. 5 от ГПК, съгласно която особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

Получаване на уведомлението за цесия не било сред изброените действия, за извършването на които било налице ограничение на представителната власт на особения представител. Действително, уведомлението за цесия било материалноправно изявление, но в практиката се приемало, че особеният представител може да получава изявления с материалноправни последици.

Допустимо било изявлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗДог, адресирано до длъжника, да бъде прието от особения му представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК. Особеният представител имал всички права като пълномощник, ангажиран лично от страната. Той можел да прави материалноправни възражения срещу вземането, предмет на делото, поради което и не следвало да му се отрече правото и да приема изявления от кредитора, отразяващи се 2 на субективното материално право. Да се приеме обратното щяло да означава да се поставят страните по делото в неравнопоставено положение, което не било целта на законодателя при уреждане на фигурата на особения представител. Изхождащото от цедента уведомление, представено с исковата молба на ищеца и достигнало до ответника с връчването на съдебните книжа на назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, съставлявало надлежно съобщаване на цесията, с което осъщественото прехвърляне на вземането пораждало действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог. Изводът на първоинстанционния съд, че не е изпълнено законовото изискване за надлежно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането, не кореспондирал със събраните по делото доказателства и противоречал на трайната практика на ВКС, отразена в решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Несъобразяването на настъпилото в хода на процеса надлежно уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗДог се явявало съществено нарушение на императивното правило на чл.

235, ал. 3 от ГПК.

Въззивникът отправя искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Не се правят доказателствени искания.

Претендира се присъждане на сторените във двете инстанции разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл.263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, е депозиран такъв. В отговора, последната се оспорва като напълно неоснователна.

Излагат се съображения за законосъобразност и правилност на процесното съдебно решение на районен съд.

Не се правят доказателствени искания.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

С обжалваното решение, РС – Разлог е ПРИЗНАЛ оспорването истинността на подписа на М. Г. Ю. с ЕГН ********** в документ - искане за стоков кредит, договор за стоков кредит; погасителен план; общи условия, като недоказано.

ОТХВЪРЛИЛ иска, предявен от “Д.К.“ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, 1592, бул. „Х.” № 43, представлявано от Г.А. Г. 3 изпълнителен директор, действащо чрез упълномощен представител юрисконсулт И.З. против М. Г. Ю. с ЕГН **********, за установяване спрямо ответника, че съществува вземането в размер на 290.66 лв. /двеста и деветдесет лева и шестдесет и шест ст./ - главница, дължима за периода от 05.03.2015 г. до 23.06.2015 г. вкл., съгласно погасителен план, съдържащ се в сключения между Ю. и „Б." ЕАД Договор за стоков кредит № 72132 от 23.12.2014 г., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2019 г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 53.39 лв. /петдесет и три лева и тридесет и девет ст./ - договорна лихва, дължима за периода от 05.04.2015 г. до 23.06.2015 г. вкл.; 120 лв. /сто и двадесет лева/ - начислени такси съгласно раздел IX, т.11 от Тарифата за таксите, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица и сумата в размер на 20.54 лв. /двадесет лева и петдесет и четири ст./ - наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 17.04.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл., и заплащане на сторените по делото разноски, като неоснователни.

О С Ъ Д И Л “Д.К.“ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр.

София, 1592, бул. „Х.” № 43, представлявано от Г.А. Г. - изпълнителен директор, действащо чрез упълномощен представител - юрисконсулт И.З., да заплати по сметка на Районен съд - Разлог сумата в размер на 300.00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.

Искът е предявен по указание на РС Разлог, след като е констатирано връчване на издадената заповед на длъжника по заповедта - по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.

Заявителят по ч.гр.д. 65/2019 г. е твърдял, че с Договор за продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и Приемо-предавателен протокол към него, „Б." ЕАД, ЕИК ... е прехвърлила на "Д.К." АДСИЦ, ЕИК ..., вземания по договори за кредити, предоставени на физически лица, срещу посочената в чл.3.1. от този договор цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента.

Сред цедираните вземания, описани в Приемо-предавателен протокол, фигурирало и вземането срещу М. Г. Ю., произтичащо от сключения между нея и „Б." ЕАД Договор за стоков кредит № 72132 от 23.12.2014 г., съгласно който банката й е предоставила стоков кредит в размер на 749.00 лв. за закупуване/заплащане на стока от търговец „Техномаркет България” АД, а Ю. се е задължила да върне кредита за срок от 6 месеца заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на ежемесечни анюитетни вноски, с размери и падежи, посочени в договора за стоков кредит и погасителния план към него.

На 23.12.2014 г. разрешеният кредит е бил усвоен еднократно, безкасово, по сметка на търговеца, от когото е закупена стоката, след получаване на оригиналните документи в банката за сключения договор за продажба.

В срока на действие на договора за кредит, Ю . не е изпълнявала коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което 4 към 25.01.2016 г. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от Ю. сума възлизала на 484.79 лв. и включва: 290.66 лв. - главница, 53.39 лв. договорна лихва, дължима за периода от 05.04.2015 г. до 23.06.2015 г. вкл., 120 лв. - начислени такси съгласно раздел IX, т.11 от Тарифата за таксите, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица и 20.54 лв. - наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 17.04.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл.

В съответствие с чл.99, ал.З от ЗЗД, длъжникът М. Г. Ю. била уведомена за извършената цесия и за новия кредитор, като до настоящия момент не са извършвани никакви плащания за погасяване на паричното й задължение, поради което за „Д.К.“ АДСИЦ е налице правен интерес за подаване на заявлението до РС Разлог.

РС Разлог разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 394 от 25.01.2019 г. , с която длъжникът М. Г. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Б.“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ на „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Х.“ № 43, представлявано от Г.А. Г. – изпълнителен директор, сумата в размер на 290.66 лв. (двеста и деветдесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща главница по договор за стоков кредит № 72132 от 23.12.2014 г., сумата от 53.39 лв. (петдесет и три лева и тридесет и девет стотинки) – договорна лихва за периода от 05.04.2015 г. до 23.06.2015 г., сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева) – начислени такси, сумата от 20.54 лв. (двадесет лева и петдесет и четири стотинки) – наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 17.04.2015 г. до 25.01.2016 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и сумата в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), съставляваща юрисконсултско възнаграждение.