Решение № 116 от 17.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Стара Загора, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500112 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Б. П., чрез процесуалния му представител адв. Н. М., против решение № 590 от 23.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1843/2021 г. по описа на РС – Казанлък.

Въззивникът счита, че съдът е постановил един незаконосъобразен и необоснован съдебен акт и иска той да бъде издцяло отменен, като въззивният съд постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция. Излага съображения в подкрепа на становището си, които ще бъдат обсъдени в решението.

Въззиваемият М. И. Г. чрез процесуалния си представител адв. Р. М. взема становище, че жалбата е неоснователна. Излага съображения в подкрепа на становището си.

По делото е подадена и въззивна жалба от М. И. Г. срещу посоченото по-горе решение, в частта с която предявеният от него иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 11 490 лв. до претендираните от него 25 000 лв. Счита, че решението в обжалваната част е необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния закон и съдебната практика. Излага съображения в подкрепа на становището си, които ще бъдат разгледани в решението на съда. Иска въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната част и вместо него да уважи предявения иск за присъждане на неимуществени вреди в пълен размер, както е предявен.

1

Ответникът С. Б. П. чрез процесуалния си представител адв. Н. М. счита, че въззивната жалба на ищеца М. Г. е неоснователна. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да постанови решение, с което да я отхвърли.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.200, ал. 1 КТ.

Ищецът М. И. Г. е твърдял в исковата си молба, че на 13.06.2019 г., докато извършвал дневните работни задължения - бране на череши в черешов масив, находящ се в землището на с.Е., ***, стопанисван от ответника като работодател, претърпял злополука - паднал от дърво, при което му били причинени телесни повреди. След злополуката бил транспортиран до МБАЛ „Тракия" ЕООД- гр.Стара Загора, където бил приет в отделение по травматология с оплакване за силна болка в областта на дясната подбедрица, деформация и невъзможност за извършване на движения. След извършените изследвания и прегледи било установено, че дясната подбедрица е оточна, налице е болка и патологична подвижност с костни крепитации в средна трета на последната; в областта на дясна подбедрица - фрактури на тибия и фибула. Поставена му била диагноза: множествени счупвания на подбедрицата, закрито. На 16.06.2019 г., под спинална анестезия, било осъществено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, по повод счупването на крака, като била поставена метална осетосинтеза - със заключващ бедрен пирон. На 19.06.2019 г. бил изписан от лечебното заведение, като му били дадени препоръки да му бъдат правени превръзки през 3 дни, да приема медикаменти, както и да провежда рехабилитация без да натоварва оперирания крак и да ходи с две помощни средства.

Ищецът е твърдял, че за случилото се било образувано разследване от представители на ТП на НОИ - гр.Стара Загора. След извършено обследване и проверка, на основание чл.60, ал.1 от КСО, възникналата злополука била приета за трудова на основание чл.55, ал.1 КСО с разпореждане № 65 от 27.06.2019 г.

Ищецът е твърдял, че претърпяната злополука му причинила внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, свързани както със самата травма, така и с проведеното му оперативно лечение и постоперативно възстановяване. След претърпения инцидент с големи усилия се справял с ежедневието си, като все още изпитвал болки в областта на травмите. Счупването на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, за срок по-дълъг от един месец и към настоящия момент значително било затруднено извършването на свободно 2 движение на крака и свързаните с това обичайни физически активности. С големи усилия се придвижвал поради дискомфорта и болките, които изпитвал и към момента при продължително движение, освен това имал накуцваща походка. След инцидента, използвал помощни средства, с които се предвижвал, а освен това се нуждаел непрекъснато от помощта на своите близки за осъществяване на ежедневните си битови нужди. Силно ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал от фрактурата в областта на крака. При заемането на определено положение на тялото, усещал болезненост и бързо умаляване. Допълнителен дискомфорт му създавала необходимостта, която имал, някой да е ангажиран с полагането на по-големи от обичайните грижи за него. В резултат на процесния инцидент, настъпили промени и в емоционалното му състояние.

Станал силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и страх. След инцидента станал нервен, неспокоен, избягвал да излиза от дома си, емоционално лабилен, бил и тревожен. В резултат на изживения шок от падането страдал от проблеми със съня, често сънувал кошмари свързани с инцидента, не желаел да се храни и напълно се затворил в себе си. Възстановяването му все още не било приключило. Искал е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 25 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, както и законната лихва от 13.06.2019 г.

Ответникът С. Б. П. е оспорил предявения иск. Твърдял е, че липсвал елемент от фактическия състав на иска. Надлежно легитимиран ответник по иска по чл.200 КТ можело да бъде единствено лице, имащо качеството на „работодател“ на пострадал при трудова злополука работник, при съществуващо към момента на увреждането валидно трудово правоотношение. Твърдял е, че на 13.06.2019 г. той не е бил работодател на ищеца. В качеството си на регистриран земеделски производител стопанисвал през процесната 2019 г. част от масив с череши в землището на с.Е., ***. В хода на кампанията по прибирането на реколтата ползвал берачи, на които възлагал беритбата с устен граждански договор за възлагане, при което заплащал само набраните количества череши за килограм. Не плащал за работно време или пък някаква твърда надница някому. Твърдял е, че с ищеца М. И. Г. не бил сключвал трудов договор. В хода на прибирането на черешите на въпросната дата ищецът работил „на килограм“ при заплащане на набрано количество череши, по какъвто начин се ангажирали да работят всички групи берачи - плащало им се на базата на количество предадени череши, а не като наети по трудово правоотношение лица. Никой от берачите не бил работил по трудово правоотношение - те отказали да подписват трудови договори, защото искали да получават парите си без удръжки и веднага - на деня, в момента на предаването на набраното количество череши.

Те работели самостоятелно за своя сметка и на свой риск - с техни си инструмента и по тяхна си организация. Ответникът е твърдял, че макар и като възложител по граждански договор, той не останал безучастен към 3 здравословния проблем на ищеца. Осигурил му престой и лечение в частна болница „Тракия[1]парк“ в гр.Стара Загора; заплатил за операцията му сумата от 1490 лв.; закупил му необходимите лекарства, при изписването му от болницата; осигурил му транспорт до дома му в с.Г. и му платил парична сума за обезщетяване на неговите имуществени и неимуществени вреди в размер на 15000 лв. Счита, че така е обезщетил ищеца, а той декларирал пред него, че му е благодарен и нямал претенции. Искал е съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с разпореждане № 65 от 27.06.2019г. на ТП на НОИ- Стара Загора злополуката е приета за трудова - станала по време и във връзка с извършваната работа - при бране на череши пострадалият се подхлъзва и пада от дървото върху селскостопанския терен и получава закрита фрактура на дясна подбедрица. С решение решение №357/06.10.2021 г., постановено по адм.д.№191/2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отхвърлено оспорването на ответника на решение №1040-23-11/02.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ- Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против посоченото по-горе разпореждане. Решението е оставено в сила с решение № 3215 от 05.04.2022 г., постановено по адм.д.№125/2022 г. по описа на ВАС. С решение №12 от 14.01.2022 г., постановено по гр.д. № 3118/2021г. по опис на РС-Казанлък, бил обявен за недействителен на основание чл.74 КТ трудов договор № 24-805337 от 13.06.2019 г., сключен между С. Б. П. в качеството му на регистриран земеделски производител и М. И. Г.. Приел е за установено от представеното по делото копие на фактура

№**********/26.06.2019г., ведно с фискален бон от 26.06.2019 г., че ответникът С. П. е заплатил по сметка на МБАЛ “Тракия“ ЕООД гр.Стара Загора сумата от 1490 лв. за медицинско изделие - табиален пирон. С декларация без дата М. И. Г. като берач на череши при ЗП С. Б. П., по повод на падането от дърво при бране на череши на 13.06.2019 г. в землището на с.Е. бил декларирал, че С. Б. П. му платил операцията на крака в болницата, лекарствата, които му предписали и му осигурил транспорт до болницата и след това до му в с.Г. , както и му платил сумата от 15000 лв. като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които претърпял вследствие на падането му. Приел е за установено от заключението на съдебно-графическа експертиза, че подписът, положен върху декларацията, и ръкописният текст съставляващ изписани имена, са изпълнени от М. И. Г..

От назначената съдебно-медицинска експертиза първоинстанционният съд е приел, че ищецът е получил при инцидента на 13.06.2019 г. счупване на костите на дясната подбедрица- закрито. Описаното травматично увреждане било от действието на твърди тъпи предмети и отговарло да е получено по време и начин описани в исковата молба - при падане от дърво. На пострадалия било проведено оперативно лечение с метална остеосинтеза на счупването на дясната подбедрица с интрамедуларен пирон. Болничното лечение е било с продължителност 6 дни - от 13.06.2019 г. до 19.06.2019 г.

4

При правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на десния долен крайник, с възможност за физически натоварвания, бил необходим срок от около 7-8 месеца. В дните след инцидента и началото на възстановителния период ищецът е търпял силни болки от претърпяната травма на дясната подбедрица, които постепенно са намалявали своя интензитет до умерени и към средата на възстановителния период би следвало да са напълно изчезнали. По повод на счупването на дясната подбедрица е извършена оперативна интервенция с метална остеосинтеза. По време на болничния престой са били използвани медикаменти от следните групи - антибиотици, обезболяващи, вливания, противосъсирващи и съдоукрепващи медикаменти. Непосредствено след инцидента и в началото на възстановителния период, ищецът е търпял силни болки и страдания от претърпяната травма на дясната подбедрица, които постепенно са намалявали своя интензитет до умерени и към средата на възстановителния период е следвало да са напълно изчезнали. Към настоящия момент, видно от проведената консултация с ортопед - травматолог и извършеното допълнително рентгеново изследване, здравословното състояние на ищеца е напълно възстановено от полученото травматично увреждане на дясната подбедрица. Налице са данни за пълно зарастване на счупването на дясната подбедрица без дефицит в движенията на дясна глезенна и колянна става. Дискомфорта и незначителните болки които съобщава ищеца при прегледа са в резултат от непремахването на металната остеосинтеза на дясна подбедрица, която би следвало да бъде оперативно премахната най-късно година след поставянето й. Към настоящия момент ищецът е напълно възстановен от получената травма на дясната подбедрица.