Решение № 1638 от 10.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1638 гр. Варна, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110114585 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от С. Н. Д. против „Ю.К. Б.“ ЕООД, която излага, че на 10.01.2023г. между нея и ответното дружество „Ю.К. Б.“ ЕООД е сключен договор за кредит №:L313332, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочва, че съобразно т.8.4 и 8.5 от рамково споразумение за потребителски кредити №880752565: „Таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменения на споразумението по т.6.10 от Процедурата. Кредиторът има право да получи такса за разглеждане и в случай, когато клиентът не усвои кредита или Кредиторът не изплати сумата по кредита в резултата на предоставена от клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на потребителски кредит или във всякакви други документи, представени на Кредитора (вкл. в предоставени удостоверения)“. Твърди се, че към датата на подаването на исковата молба, ищцата бъдейки потребител е заплатила сума в размер от 100лв. по договора за кредит. Излага, че договорът за кредит №:L313332 е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради факта, че не е посочено кои разходи формират ГПР, като счита, че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл.19, ал.2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Посочва, че не е достатъчно само разходите да са упоменати в договора, а е нужно да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. Твърди, че в практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така 1 също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018г. по дело C-448/17 на СЕС/. Излага, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение Като посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68 г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди, че е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Моли, съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за кредит №L313332, сключен между ищцата и ответното дружество, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в евентуалност предявява иск, да се прогласи за недействителен Договор за кредит №L313332 в частта му относно таксата за разглеждане във вр. с т.8.4 от рамково споразумение за потребителски кредити №880752565, сключен между страните, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 и ал.5, вр. с чл.0а, ал.2 ЗПК и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, предявения иск и моли, съда да постанови решение, с което да го отхвърли, като недопустим и неоснователен. Счита, че е недопустимо при наличието на предоставена правна защита на потребителя право на отказ в срок от 14 дни и получена преддоговорна информация, в която са посочени параметрите на кредита, същия да бъде поощряван за бездействието си, от което биха произтекли имуществени вреди за кредитора, подобни действия биха могли да бъдат предпоставка за злоупотреба с права. Излага доводи за неоснователност на предявените искове. Сочи, че Договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура. Твърди, че Договорът за кредит вкл. преддоговорна информация, Общите условия са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК, като годишният процент на разходите по кредита е посочен на стр.1 от Договора за кредит и в т.2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Посочва, че Годишния процент на разходите е в размер на 33.56%, като тази информация се съдържа и в Договора за кредит и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, които потребителят е приел и се е съгласил с тях. Посочва, че в съдебната практика се споделя теза, че „непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение №1, е от такова естество, че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни 2 данни (съобразно Приложение №1) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Излага, че таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не надвишава императивно определената от законодателя граница. Сочи, че таксата за разглеждане нe е такса за усвояване, като това са различни термини, с различно значение и никъде в договора за кредит не е предвидена такса за усвояване. Твърди, че в приетата от клиента преддоговорна информация, с която изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане, а размера на таксата за разглеждане влиза в изчисленията на ГПР. Сочи, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално уговорена, като таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Посочва, че размера на таксата за разглеждане влиза в изчисленията на ГПР. Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация, запознал се е и е приел Рамковото споразумение/Общите условия на „Ю.К. Б.“ ЕООД. В приетата от клиента преддоговорна информация, с която изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане. Твърди, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидат – кредитополучателя, като между страните все още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимотношение между тях, поради което кандидат – кредитополучателя /макар и физическо лице/, все още няма качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Посочва, че потребителят чрез своя избор е предвидил по ясен и разбираем критерии произтичащите за него последици от дължимата такса за разглеждане., като таксата за разглеждане е включена в общата сума, която клиентът следва да плати на кредитора. Счита, че таксата не е допълнително възнаграждение в полза на кредитора, като същата не е неравноправна, съответно нищожна клауза или да се приеме, че дължимостта на тази такса може да се тълкува като неоснователно обогатяване.

Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят в цялост исковете, като неоснователни и недоказани.

В условията на евентуалност, в случай че съда уважи предявения иск, предявява насрещен осъдителен иск срещу С. Н. Д. да заплати на „Ю.К. Б.“ ЕООД следните суми: главница в размер на 600лв., обезщетение за забава в размер 104,84лв. за периода от 15.02.2023г. до 12.12.2023г., както и законната лихва за забава за периода от датата на подаване в съда до изплащане на вземането, дължими по Договор за кредит №L313332 от 10.01.2023г., на основание чл.55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и претендира разноски.

Първоначалната ищца в качеството си на ответник по насрещния иск сочи, че е извършила плащане на сумата от 100лв. главница, като счита, че за разликата над тази сума до търсените 600лв. насрещният иск следва да бъде отхвърлен.

Предявените искове намират правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.10а, чл.21, ал.1 и чл.33 ЗПК.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие от договор за кредит от 10.01.2023г. по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 600лв., като сумата е следвало да бъде погасена на пет месечни вноски с краен падеж 15.06.2023г. Договорена е също така такса за разглеждане в размер на 46.67лв. и е посочено, че ГПР е в размер на 33.56%. Като писмени доказателства по делото са приети договора за кредит, ведно с погасителен план към него, Стандартен европейски формуляр и рамково споразумение за потребителски кредит, както и разписка за плащане на сумата от 100лв. от ищцата в полза на ответника.

По предявения главен иск:

Няма спор по делото относно това, че ищцата е кредитополучател по договор за заем, като между нея и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена само една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В договора е записано, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса е в размер от 46.67лв. като липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.

На следващо място, изрично нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях 4 следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит-разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.