Решение № 12 от 14.04.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина Р. Славчева

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20201800500533 по описа за 2020 година при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 533 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 87 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 1554/2018 г. на Б.ския районен съд, на Г. П. С. е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот ІІ-849, в кв. 55 по плана на с. В., с урегулирана площ от 510 кв.м., с неуредени регулачни сметки, при граници: улица, УПИ ІІІ-847, УПИ ХІІІ-847 и УПИ І-848, заедно с построените в имота жилищна сграда с площ 85 кв.м., второстепенна сграда с площ 30 кв.м. и селскостопанска сграда – плевня с площ 84 кв.м., при условие, че Г. П. С. заплати на П. П. С. за уравнение на дяловете сумата 15522 лева в 6 – месечен срок от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва. С решението Г. П. С. е осъдена да заплати на П. П. С. сумата 652,50 лева, представляваща обезщетение за извършени през 2018 г. подобрения в делбения имот – във второстепенна сграда с площ от 30 кв.м., съобразно дела й в него, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 4487,50 лева. П. П. С. е осъден да заплати на Г. П. С. сумата 3252,70 лева, представляваща обезщетение за извършени през 2016 г. подобрения в делбения имот – в жилищна сграда с площ от 85 кв.м. и УПИ ІІ-849, в кв. 55 по плана на с. В., съобразно дела 1 му в него, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 8682,89 лева. Всяка от страните е осъдена да заплати в полза на съда държавна такса върху стойността на дела му, както и държавна такса по претенциите по сметки.

Решението е обжалвано от съделителя П. П. С. с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което допуснатият до делба имот се изнесе на публична продан, предявеният от него иск по сметки се уважи изцяло и се отхвърли предявения срещу него от съделителката Г.С. иск по сметки. В жалбата се излага възражение за липса на предпоставките на чл. 349,ал. 2 от ГПК по отношение на съделителката Г.С., както и възражение срещу приетата от районния съд правна квалификация на предявената от жалбоподателя претенция по сметки. Навежда довод, че е владял като своя процесната второстепенна сграда, в която е извършвал подобрения без противопоставяне от страна на Г.С.. Сочи, че е извършвал необходими разноски за запазване на сградата от разрушаване, които не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и последните дължат възстановяването им. Излага и възражение, че приетото за разглеждане искане по чл. 346 от ГПК от Г.С. не е направено по предвидените от закона време и начини, както и възражение срещу направената от съда правна квалификация на претенираните от нея подобрения. Във връзка с последното в жалбата се сочи, че съдът не е отчел обстоятелството, че през 2016 г. един от общите наследодатели е бил жив, не е обсъдил същността на тези подобрения.

Навежда и довод, че не са събрани доказателства за знание на жалбоподателя за извършването от Г.С. на претендираните подобрения.

Ответницата по въззивната жалба Г.С. в писмения си отговор оспорва жалбата, като излага аргументи срещу всички направени в нея оплаквания.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С влязло в сила решение по делото е допуснато извършването на съдебна делба между П. П.

С. и Г. П. С. на урегулиран поземлен имот ІІ – 849, в кв. 55 по плана на с. В., общ. Б., с урегулирана площ от 510 кв.м., при граници: улица, УПИ ІІІ-847, УПИ ХІІІ-847 и УПИ І848, заедно с построените в имота жилищна сграда с площ от 85 кв.м., второстепенна сграда с площ от 30 кв.м., селскостопанска сграда – плевня с площ от 84 кв.м., при квоти: ½ ид. ч. за П. П. С. и ½ ид. ч. за Г. П. С..

В първото по делото заседание във фазата по извършването на делбата е приета претенцията на съделителката Г. П. С. за възлагане в нейн дял на допуснатия до делба имот на основание 349, ал. 2 от ГПК. Твърди, че е живяла в наследствения имот и не притежава друго жилище.

В това съдебно заседание съделителят П.С., чрез пълномощника си, е заявил, че не се противопоставя на направеното от другата съделителка искане за възлагане на имота и е наясно, че същата има само този имот.

В същото съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане предявената от съделителя 2

П. П. С. претенция по сметки за заплащане на сумата 4487,50 лева, представляваща половината от общата стойност на извършени от него подобрения в делбения имот, подробно описани по вид, стойност и време на извършването им в писмена молба, представена в съдебното заседание. Приет е за съвместно разглеждане и предявената от съделителката Г. П. С. претенция по сметки за заплащане на сумата 4500 лева, представляваща общата стойност на извършени от нея през 2016 г. подобрения в делбения имот, описани по вид и единична стойност в допълнителна писмена молба.

В хода по същество ищецът П.С., чрез пълномощника си адв. Н., настоява делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, да се уважи изцяло предявения от него иск по сметки и да се отхвърли претенцията на другата страна.

Ответницата Г.С., чрез пълномощника си адв. Бенлиян, настоява за извършването на делбата чрез възлагане на делбения имот в неин дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Делбената маса включва дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда, второстепенна сграда и стопанска постройка /плевня/. Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза, допуснатият до делба урегулиран поземлен имот и построените в него сгради са реално неподеляеми, в какъвто смисъл е и становището на главния архитект на Община Б.. Второстепенната сграда и стопанската постройка не са самостоятелни сгради, а имат обслужващо предназначение, поради което не могат да бъдат предмет на самостоятелен дял. С оглед на това жилищната сграда и дворното място, в която е построена, представлява един жилищен имот по своето предназначение.

Съделителката Г.С. е направила искане за възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Право на възлагане има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала по наследяване.

Допуснатият до делба недвижим имот има жилищен характер и същият е неподеляем.

Съсобствеността върху него има изцяло наследствен характер – възникнала е по наследяване от родителите на двата съделители - П.П. С. и Я.И. С.. Установено е безспорно от показанията на всички свидетели, че съделителката – ответница Г.С. е живяла в имота към момента на откриване на наследството. Съделителят – ищец П.С. не е оспорил твърдението на съделителката Г.С., че делбеното жилище е единственото, което притежава.

3

В съдебно заседание, в което е направена и приета възлагателната претенция на ответницата, ищецът изрично е заявил, че същата има само този имот, което представлява признание на факта, че тя не притежава друго жилище. По делото не са налице и доказателства тя да има друг собствен жилищен имот. С оглед на това по отношение на съделителката Г.С. са налице предпоставките за възлагане на имота, визирани в чл. 349, ал.2 от ГПК.

Относно предявения от П.С. срещу Г.С. иск по сметки:

Предявеният иск е за заплащане на сумата 4487,50 лева, представляваща припадащата се съобразно дела на ответницата в съсобствеността общата стойност на извършени от ищеца през 2018 г. подобрения в допуснатата до делба второстепенна сграда с площ от 30 кв.м., изразяващи се в извършени строително-ремонтни дейности и материали, а именно: събаряне на стария покрив и извозване на материалите от него; закупуване на дървен материал, цигли, покривна ламарина; захранване на постройката с електрически ток и полагане на нова ел. инсталация; зидария на тераса и полагане на изолация; събаряне на преградна стена и къртене на замазка, къртене на тавана; полагане на гипсокартон на тавана; поставяне на нови улуци; поставяне на нова ПВЦ дограма. Ищецът твърди, че тези подобрения са увеличили стойността на имота и са направени с цел запазване предназначението му като самостоятелен обект. Твърди, че същите са извършени без съгласие и без противопоставяне от ответницата.

От свидетелските показания по делото се установява, че всички описани в молбата на ищеца П.С. строително-ремонтни дейности по второстепенната сграда са извършени с негови лични средства и труд. Наличието на претендираните СМР в тази сграда се установява и от заключението на съдебно-техническата експертиза, извършено след оглед на имота. Част от тези строително-ремонтни дейности с оглед тяхното естество съставляват необходими разноски, доколкото са свързани с наложителността да се запази целостта на сградата, която без тяхното извършване би погинала или състоянието й би се влошило съществено. Такива са дейностите по подмяна на покрива на второстепенната сграда. За необходимите разноски не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и същите подлежат на обезщетяване в размера на действително направените разходи, без оглед на това дали са довели до увеличаване на стойността на имота. Както бе посочено, като необходими разноски следва да се приемат всички направени от П.С. разходи във връзка с подмяната на покрива на сградата, а те са събаряне на стария покрив и извозване на материалите, направа на нова покривна конструкция, направа на нов гредоред на тавана, закупуване на цигли и покриване с ламарина. Съгласно заключението на СТЕ, общата стойност на разходите за тези СМР възлиза на сумата 4520 лева. Така съделителката Г.С. дължи на извършилия тези необходими разноски съделител П.С. половината от стойността им съобразно квотата й в съсобствеността, т.е. сумата 2260 лева.

Останалите претендирани строителни дейности /полагане на нова ел. инсталация, зидария на 4 тераса и полагане на изолация, събаряне на преградна стена, полагане на гипсокартон на таван, улуци, ПВЦ врати и прозорец/ не съставляват необходими разноски с оглед тяхното естество и неустановяването по делото същите да са били наложителни за запазване на съществуването на постройката. Същите съставляват подобрения, тъй като вложените за извършването им труд, средства и материали да са довели до увеличаване на стойността на имота, което се установява от заключението на СТЕ. Доколкото тези подобрения не са извършени от П.Г. в качеството му на владелец на идеалните части на другата съделителка, както и безспорния факт, че същите са извършени без съгласие и без противопоставяне от страна на съделителката Г.С., отношенията между тях във връзка с тези подобрения се уреждат от по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60-62 от ЗЗД. В този случай обезщетение се дължи в размера на обогатяването, т.е. размера на увеличената стойност на квотата на останалите съсобственици – дължи се по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. Съгласно заключението на СТЕ, в което поотделно са посочени сумите, с които се е увеличила стойността на имота с всяко от тези подобрения, следва да се приеме, че увеличената стойност на сградата вследствие така извършените подобрения възлиза на сумата 514,37 лева. Общата стойност на разходите са извършването им е в размер 2940,94 лева. Така съделителката Г.С. дължи съответната на дела й в съсобствеността част от стойността на направените разходи /която е по-малка от увеличената стойност на имота вследствие на подолренията/, или сумата 257,19 лева. Общата дължима от нея сума за необходимите разноски и подобренията, извършени от съделителя П.С. в сградата, е 2517,19 лева /2260+257,19/.