Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 334 от 31.08.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 21/2022
Вид
Решение № 334
Подписан
31.08.2022
В сила
30.01.2025
Състав
Ивелина Солакова, Георги Драгостинов, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Велико Търново, 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.11.2021 година, постановено по гр. дело № 145 по описа на великотърновски районен съд за 2020 година, искът на К. Г. З. против „ИВИКС СТРОЙ“ЕООД, гр. Велико Търново, с който претендира да се приеме за установено, че ответното дружество му дължи сумата от 5 828 лв., платен при отпаднало основание – развален договор за изработка, аванс, лихва и разноски, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В тежест на ищеца е възложено заплащането на направените от ответника разноски.

Решението е обжалвано от К. Г. З. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо претенциите според заявеното.

Ответникът по жалбата - „ИВИКС СТРОЙ“-ЕООД, гр. Велико Търново излага доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

По реда на чл. 422 от ГПК е предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 55, ал.1, предложение трето във връзка с чл. 87, ал. 1 и 2 и чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

1

Ищцовата страна - К. Г. З. - излага в исковата си молба, че с договор възложил на ответника да извърши строителни работи като авансово му заплатил част от уговореното възнаграждение. Строителните работи били извършени в отклонение от уговореното и далеч по време след изтичане на договорения срок. Затова по реда на настоящото производство се търси авансово платената сума от 5 828 лв., законна лихва и разноски.

Ответната страна - „ИВИКС СТРОЙ“-ЕООД, гр. Велико Търново - оспорва иска с възражение да е изпълнил задълженията си по договора.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установено е от обясненията на страните и приложения договор, че ищецът е възложил, а ответникът – приел да извърши строителни работи срещу възнаграждение, част от което – на стойност исковата сума, е платено авансово.

Строителните работи са извършени, работата е приета – решението по приложеното в.гр. дело № 782 по описа на Великотърновски окръжен съд за 2020 година във връзка с чл. 297 и чл. 296, т.1 от ГПК.

Фактите налагат извод за неоснователност на предявения иск.

Договорът е надлежно изпълнен, плащането на исковата сума е направено на основание този договор като част от дължимото възнаграждение. Основанието, на което е престирано, не е отпаднало, защото договорът е прекратен чрез точно по смисъла на закона изпълнение. Затова липсва место за връщане на исковата сума. Като неоснователна претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена.

Доводите на ищеца-жалбаподател са неоснователни.

На въпроса дали договорът е развален или не отговор дава цитираното по-горе решение на Великотърновския окръжен съд. Със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, е прието за установено, че изпълнителят по процесния договор точно е изпълнил задълженията си. Доколкото правото на разваляне по чл. 78 от ЗЗД се базира на неизпълнение, съдът е дал отрицателен отговор на повдигнатия от въззивника въпрос като е приел, че ответно дпужество е изправна по спора страна.

Стабилитета на коментираното рещшение изключва възможността в рамките на настоящото производство да се установяват различни фактически положения, заради което доводите на страната в тази насока следва да се третират за преклудирани.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че въззиваемият има право на разноски, по делото доказани като сума от 200 лв., възнаграждение за един адвокат за второинстанционното производство. Следва да се присъдят с решението по делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

2

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 11.11.2021 година, постановено по гр. дело № 145 по описа на великотърновски районен съд за 2020 година.

Осъжда К. Г. З., ЕГН: **********, от гр. Г. О., ул. „Ч. м.“ № .., да заплати на „ИВИКС СТРОЙ“-ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК: 205199661, сумата от 200 (двеста лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3