Решение № 224 от 04.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000147 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №793 от 18.01.2024г. от З*"Б.И." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул."Д.Б." №* – чрез пълномощника на дружеството адв. М. Г. против решение №409/19.12.2023г., постановено по т.д. № 68/2023г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е осъдено З*"Б.И." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул."Д.Б." №* да заплати на Х. Н. Х. с ЕГН **********, действаща като малолетна чрез своя ** и законен представител Н. В. Х. с ЕГН: **********, с адрес: с.Д., община С.З., ул."П." №* сумата 150 000, предявени като последващ частичен иск, след предявения частичен иск от 50 000 лева от общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от малолетната Х. Н. Х., изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на майка и З. Н. Х. вследствие на ПТП на 23.08.2020 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че на 15.09.2021г.

1 застрахователят е сключил извънсъдебно споразумение с Д.Р.Д. в качеството му на баща и законен представител на малолетната Х. относно уреждане на правоотношенията по повод предявената от ищцата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на нейната майка. Твърди, че едва на 06.10.2021г. е уведомен за допуснатото с решение от 25.05.2021г. непълно ** на малолетната ищца от нейните баба и дядо Н. В.

Х. и Х. К. Х.. Твърди, че към момента на подписване на споразумението всички доказателства, представени по преписката, са легитимирали Д.Д. като законен представител на малолетната Х.. Твърди, че на 24.09.2021г. е платил по посочената в споразумението банкова сметка сумата 50 000 лева, представляваща половината от уговореното обезщетение в общ размер от 100 000 лева. Твърди, че остатъкът от 50 000 лева е платил въз основа на издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение по т.д. №43/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., образувано по частичния иск на ищцата за 50 000 лева – частично от 200 000 лева. Посочва, че плащанията по изпълнителното дело са осъществени съответно – на 05.01.2023г. /30 000 лева/ и на 13.01.2023г. /31 150 лева/ общо главница и лихви.

Счита, че спорът между страните е уреден изцяло с подписаното извънсъдебно споразумение от 15.09.2021г., поради което намира предявения иск за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Евентуално – ако съдът намери същият за основателен, счита, че при определяне на обезщетението, неправилно е приложен критерия за справедливост и е нарушен чл.52 от ЗЗД.

В този случай моли съда да отмени решението за разликата над 50 000 лева до претендирания размер от 150 000 лева и да отхвърли предявения иск за посочената разлика.

Въззиваемата страна Х. Н. Х., ЕГН **********, действаща като малолетна чрез своя законен представител и ** Н. В. Х. ЕГН **********, и двамата с адрес: С.Д., общ. С.З., ул."П."* - чрез адв. Р. М. със съдебен адрес: гр.С, ул."Ц.А." №*, ет.* изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.36 от ЗАдв. за производството пред въззивната инстанция. В отговора са изложени съображения за неоснователност на оплакванията в жалбата, тъй като дори и да е извършено плащане на сумата 50 000 лева по сметка на адв. А.В., то е извършено на лице без представителна власт и по силата на негодно да 2 породи действие спрямо Х. Х. споразумение. Поддържа се, че към датата на упълномощаване на адв. А.В. и на сключване на извънсъдебното споразумение, Д.Д. е нямал право да действа като законен представител на Х.

Х.. Поддържа се, че от 01.06.2021г. Х. е с променен акт за раждане в резултат на допуснатото ** от нейните баба и дядо и това е следвало да бъде проверено от жалбоподателя, а и от нотариуса, заверил подписа на Д.Д. върху споразумението и пълномощното от 15.09.2021г. като неин баща и законен представител. В тази връзка са изразени доводи, че плащането по сметка на адв. В. е невалидно спрямо Х. и не поражда действие по отношение на нея.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.497 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищцата Х. Н. Х., ЕГН **********, действаща като малолетна чрез своя законен представител и ** Н. В. Х. ЕГН **********, и двамата с адрес: С.Д., общ. С.З., ул."П."* - чрез адв. Р. М. със съдебен адрес: гр.С, ул."Ц.А." №*, ет.* твърди, че на 23.08.2020г. на път II-57, на разклона за с. Б., обл. С.З., в зоната на Т-образното кръстовище, образувано между второстепенния път и пътя за с. Б., е настъпило ПТП между л.а. „О.К.“, с рег. № *** и лек автомобил „Ф.Т.“, с рег. № ***.

С влязла в сила Присъда № 2/17.01.2023 г. по НОХД № 1066/2022 г. по описа на ОС - С.З. Н. В. Х. е признат за виновен в това, че на 23.08.2020г. около 14:00 часа, на път ** в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с.Б. общ.Р., в условията на независимо съпричинителство с Й.И.Й., при управление на МПС л.а. „О.К.” с рег.№ *** нарушил правилата за движение, а именно: чл.50 ал.1 от Закона за движението по пътищата - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като не сторил това и по непредпазливост причинил смъртта на З. Н. Х. ЕГН **********, а със същата присъда е признат за виновен Й.И.Й. в това, че на 23.08.2020г. около 14:00 часа, на път 11-57 в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с.Б. общ.Р., в условията на независимо съпричинителство с Н. В.

3

Х., при управление на МПС л.а. „Ф.Т.“ с рег.№ *** е нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал.2 изр.2 от Закона за движението по пътищата водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като не сторил това, чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата - на водача е забранено да превишава скорост на движение 90 км/ч в извън населено място, като не сторил това и се движел с превишена скорост над 90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на З. Н. Х. ЕГН **********, за което и на двамата са наложени съответни наказания.

Твърди, че вследствие на ПТП на майката на малолетната ищца З. Н. Х. с а били причинени травматични увреждания, които са довели до смъртта и.

Твърди, че тя е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.

Твърди, че вследствие на причинената смърт на нейната майка е понесла и понася неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания. Посочва, че е загубила единствения родител, който е полагал грижи за нея и е осигурявал нормална семейна среда. Твърди, че загубата и е голяма и непреодолима. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите Н. Х. като водач на лек автомобил „О.К.” с рег.№ *** е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З*"Б.И." АД с полица № BG/02/120000292932, с период на действие от 20.01.2020г. до 19.01.2021г. Твърди, че на 06.10.2020г. е отправила молба – претенция до застрахователя за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, но в законоустановения срок от страна на З*"Б.И." АД това не е сторено. Това е породило правния и интерес да предяви вземането си по съдебен ред.

Твърди, че с влязло в сила решение № 260081/18.07.2022г. по търг. д.

№43/2021г. по описа на ОС – С.З. е уважен изцяло предявеният иск от Х. Н.

Х. против З*"Б.И." АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, като частичен от 200 000 лева - претърпени в резултат на ПТП от 23.08.2020 г., при което е причинена смъртта на З. Х. от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, съгласно горепосочената полица. Твърди, че именно с това влязло в сила съдебно решение между страните е установено и че не е налице 4 съпричиняване на вредоносния резултат от починалата З. Н. Х., поради непоставен предпазен колан.

Претендира заплащане на обезщетение за остатъка от пълната сума от 200 000 лева /след уважаване на частичния иск от 50 000 лева/, която счита за справедлив размер на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Моли съда да осъди ответника З*"Б.И." АД да и заплати сумата 150 000, предявени като последващ частичен иск, след предявения частичен иск от 50 000 лева от общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от малолетната Х. Н. Х., изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на майка и З. Н. Х. вследствие на ПТП на 23.08.2020 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски .

Ответникът З*"Б.И." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул."Д.Б." №* оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищцата е предявила своята претенция пред застрахователя чрез своя баща Д.Р.Д. на 06.10.2020г. Твърди, че на 07.01.2021г. в дружеството е постъпила молба от малолетната Х. – чрез адв. Р. М., към която твърди, че не е било представено пълномощно. Твърди, че не е уведомен за започналата процедура по ** на малолетната Х. от нейните баба и дядо Х.и, а само, че тя живее при тях в с. Д. общ. С.З.. Посочва, че с молба от 04.10.2021г. малолетната Х. – чрез адв. Р. М. е уведомила застрахователя, че с решение от 25.05.2021г. е допуснато нейното ** от Н. Х. и Х. Х.. Представени са и пълномощни за адв.

М. от **ите, представляващи малолетното дете. Твърди, че преди получаване на молбата от 04.10.2021г., на 15.09.2021г., застрахователят е сключил извънсъдебно споразумение с Д.Р.Д. в качеството му на баща и законен представител на малолетната Х. относно уреждане на правоотношенията по повод предявената от ищцата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на нейната майка. Твърди, че на 24.09.2021г. е платил на малолетната ищца по посочената в споразумението банкова сметка сумата 50 000 лева, представляваща половината от уговореното обезщетение в общ размер от 100 000 лева. Твърди, че остатъкът от 50 000 лева е платил въз основа на издаден изпълнителен лист въз основа 5 на влязло в сила съдебно решение по т.д. №43/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., образувано по частичния иск на ищцата за 50 000 лева – частично от 200 000 лева. Посочва, че плащанията по изпълнителното дело са осъществени съответно – на 05.01.2023г. /30 000 лева/ и на 13.01.2023г. /31 150 лева/ общо главница и лихви. Счита, че спорът между страните е уреден изцяло с подписаното извънсъдебно споразумение от 15.09.2021г. и извършените плащания, поради което намира предявения иск за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Евентуално, ако съдът намери иска за основателен, моли съда да отчете извършеното доброволно плащане на 50 000 лева и да намали с нея претендираното от ищцата обезщетение, т.е. да бъдат присъдени само още 100 000 лева, вместо претендираните 150 000 лева.

С допълнителна искова молба ищцата оспорва твърденията в отговора на ответника. Счита споразумението от 15.09.2021г., на което се позовава ответника, за нищожно, тъй като към момента на сключването му изразилият съгласие от името на малолетното дете, не е имал право да я представлява, поради допуснатото ** на детето от неговите баба и дядо. Посочва, че решението за допускане на **то е от 25.05.2021г. и действа по отношение на всички. То е влязло в сила на 01.06.2021г. и въз основа на него е променен и акта за раждане на детето. Намира, че сметката на името на адв. А.В., по която застрахователят твърди да е платил доброволно сумата от 50 000 лева въз основа на това споразумение, не е сметка на малолетното дете, нито е посочена от нейните **и. Посочва, че адв. А.В. е упълномощен да получи плащането от лице, което към 15.09.2021г. вече не е законен представител на малолетната Х., поради което – дори и да е извършено такова плащане – то не е получено от Х., нито я обвързва. Намира, че с извършването на превод на сумата от 50 000 лена по сметка на адв. В. ответникът не е погасил свое задължение към Х. Х..