Решение № 35 от 16.05.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Враца, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20211400900110 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба вх.№ 1254/03.08.2021 г. на С. К. М., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, с която против ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, е предявен осъдителен иск за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на неговия брат В. А. О.. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 15.09.2020 г. до окончателното издължаване на сумата.

В исковата молба се сочи, че на 03.08.2016 г. около 14:50 часа на главен път I-1 /E-79/, км. 136+500, преди разклона за с. Бели извор, водачът на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ с рег. № СА *** НТ - И. Т. П., при предприета маневра изпреварване, навлизайки в пътната лента на насрещно движение удря движещия се там в обратна посока товарен автомобил ТИР с влекач марка "Скания", с рег.№ СТ *** ВА и прикачено към него полуремарке, тип самосвал, с рег.№ СТ *** ЕМ, при което последният се отклонява, навлиза в насрещната пътна лента и настъпва втори удар с правомерно движещ се в нея лек автомобил марка и модел "Фиат Мареа", с рег.№ ВР *** ВА, управляван от В. А. О.. При инцидента е причинена смъртта на водача В. О..

Посочва се, че за настъпилото произшествие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 967000-10595 от 10.08.2016 г.

Образувано е досъдебно производство, след приключването на което на И. П. е повдигнато обвинение и с влязла в сила на 10.04.2018 г. Присъда № 25/01.12.2017 г. по НОХД № 605/2017 г. по описа на ОС-Враца е призната за виновна за това, че на 03.08.2016 г., управлявайки лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ с рег. № СА *** НТ е нарушила правилото на чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на В. А. О., с което е 1 осъществила състава на престъплението по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б."б", пр.1 вр. чл. 58а, ал.1 НК. Наложено й е редуцирано наказание в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

В исковата молба се сочи, че към момента на събитието за лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА *** НТ, управляван от виновния водач, е имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена с ответника ЗД "ДЗИ-Общо застраховане" АД, обективирана в полица № BG/06/116001082405, валидна от 10.04.2016 г. до 10.04.2017 г.

В исковата молба се посочва също, че починалият в резултат от злополуката В. А. О. е брат на ищеца С. К. М.. Твърди се, че двамата са израснали в сплотено и задружно семейство и са били силно привързани един към друг. Имали са изградена силна връзка, обичали са се, подкрепяли са се и са живеели в атмосфера на разбирателство. Били са пример и опора един за друг, помагали са си взаимно и заедно са се справяли с трудностите. Обичали са да прекарват времето си заедно, да се забавляват заедно и да споделят общи интереси.

Ищецът твърди, че понася изключително трудно загубата на своя брат и с мъка си спомня за всички мигове, които са преживели заедно. След смъртта на брат си се е затворил в себе си, станал е мрачен и апатичен към всичко около него. Не може да спи спокойно и страда от липса на апетит.

Всичко му напомня за брат му, гледа често негови снимки и си спомня с мъка за всички мигове, които са преживели заедно. Счита, че болката от загубата никога няма да отшуми.

Развиват се съображения, че с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък е всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Ищецът счита, че за него като лице, преживяло значителни морални болки и страдания от смъртта на своя брат, има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Посочва, че в изпълнение изискванията на чл.380 КЗ с молба вх.№ 94-Р-172/15.09.2020 г. е отправил претенция до застрахователя за определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, но с писмо изх.№ 0-9211923/17.09.2020 г. ответникът му е отказал изплащане на обезщетение по образуваната щета. Ищецът счита, че отказът е неоснователен и незаконосъобразен, поради което за него се поражда правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихва върху претендираната сума се дължи от датата на уведомяване на застрахователя – 15.09.2020 г.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1561/24.08.2021 г. от ответника "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, който оспорва предявения иск по основание и размер.

Признава изложените в исковата молба обстоятелства относно пътнотранспортното произшествие на 03.08.2021 г., при което е починал В. А. О., 2 както и че от ищеца е заведена претенция пред застрахователя, по която е образувана щета № 43072951600170 и е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ответникът оспорва правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за неимуществени вреди, претърпени в качеството му на брат на загиналия в резултат на ПТП. Развива подробни съображения, се според посоченото от ищеца ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС разширяването на кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинено при непозволено увреждане смърт на близък, не е безусловно, а се допуска само по изключение в случаите, когато е създадена приживе с починалия особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е обусловила морални болки и страдания с по-голям интензитет и продължителност от обичайните такива.

Ответникът счита, че изложеното в исковата молба не обосновава право на ищеца да получи застрахователно обезщетение за смъртта на В. А. О., тъй като не са налице изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между братя.

В отговора се оспорва претенцията и като завишена по размер.

Ответникът счита, че претендираната сума е крайно завишена и не отговаря на обществения критерий за справедливост.

Навеждат се доводи, че с ДВ бр.101 от 07.12.2018 г. е обнародвано изменение на КЗ, с което е въведен лимит на застрахователното обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг /чл.493а, ал.4 КЗ/ в размер на 5 000 лв.

/§96, ал.1 КЗ/, както и че този законов текст е приложим към процесния случай, тъй като разпоредбата е с обратно действие - § 96, ал.3 КЗ.

По отношение на претенцията за лихва се посочва, че същата е дължима от датата, на която застрахователят е изпаднал в забава. Не се оспорва, че молбата за определяне на застрахователно обезщетение е получена от ответното дружество на 15.09.202 г., но се сочи, че съгласно чл.496 КЗ застрахователят следва да се произнесе в тримесечен срок, поради което лихвата е дължима от 15.12.2020 г.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба вх.№ 2008/27.09.2021 г., в която ищецът С. К. М. изразява несъгласие с направеното в отговора оспорване на материалноправната му легитимация да получи обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на брат му В. А.

О.. Развива съображения, че съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби, дядовци и внуци. Пояснено е, че съгласно традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Изтъква, че в конкретния случай между него и брат му е съществувала именно такава трайна и дълбока емоционална връзка, тъй като двамата са израснали заедно, били са задружно и любящо семейство, помежду им е съществувала дълбока обич, доверие и уважение, помагали са си взаимно и да били изключително привързани един към друг. Счита, че с оглед на това е активно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В тази връзка се позовава и на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС на 3

Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г., както и на чл.6, ал.2 КРБ и чл.20 4 чл.47 от Хартата за основните права в ЕС.

Ищецът възразява срещу наведените от ответника доводи за приложимост на § 96, ал.3 КЗ по отношение на процесния случай. Навежда доводи, че тази уредба противоречи на правото на ЕС – чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5, кодифицирана в Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховка ГО, с която са въведени минимални застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно увреждане несравнимо по-високи от посочения законов лимит на националното право. В тази връзка се позовава на практика на СЕС – Решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12. Сочи, че съгласно практиката на СЕС (дело С-188/89) при определени предпоставки и допустимо пряко приложение на директива, като националните съдилища са длъжни да тълкуват своето погрешно право, доколкото това е възможно, предвид съдържанието и целите на същата, за да се постигне преследваният от нея резултат. В този смисъл се извършва позоваване и на практика на ВКС.

В допълнителната искова молба се изразява несъгласие и с оспорването от ответника на размера на предявения иск като прекомерно завишен. Твърди се, че ищецът е претърпял и продължава да търпи болки и страдания в резултат от смъртта на своя брат, че ритъмът му на живот е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба и ще скърби цял живот за своя най-близък човек, загинал така неочаквано и нелепо. Твърди се още, че след смъртта на брат си ищецът е станал напрегнат, изнервен, депресивен, ограничил е социалните си контакти и общува само с най-близките членове на своето семейство, често плаче и с мъка си спомня за преживените мигове.

Изтъква се, че размерът на търсеното обезщетение и съобразен както с принципа на справедливост, така и със съдебната практика по сходни казуси.

В допълнителната искова молба продължава да се поддържа, че законната лихва се дължи от датата на уведомяване на застрахователя, като в тази насока се излагат подробни правни доводи по приложението на разпоредбите на КЗ.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор вх.№ 2160/05.10.2021 г., в който ответникът поддържа изцяло съображенията, оспорванията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана еспециализирана съдебно-психологична експертиза, чието заключение е прието като обективно и компетентно. След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 11488/16.09.2020 г., изд. от Община Враца, от което се установява, че ищецът С. К. М. е брат на В. А. О., починал на 03.08.2016г.

От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица per.

№ 967000- 10595/11.08.2016 г се установява, че на 03.08.2016г., около 14.5 5 ч., на главен път I-1 /Е -79/, км. 136+500, след крайпътни заведения „Каравани”, е реализирано ПТП между участник 1 - лек автомобил „Рено Клио“ с ДКН СА *** НТ, собственост на С. П. С. от гр.София, управляван от И. Т. П. ; участник № 2 - товарен автомобил ТИР с влекач марка „Скания“, с per. № СТ *** ВА, собственост на „Евротранс-2007” ЕООД гр.Гълъбово, с 4 водач Н. М. М. от гр.Гълъбово и участник № 3 - лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, собственост на Ц. Ц. П. от гр.Враца, управляван от В. А. О. от гр.Враца. Като причини за настъпване на ПТП в констативния протокол е посочено, че са в процес на изясняване. Посочени са следните пострадали лица: убит е водачът на лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, В. А. О. от гр.Враца, а ранени са водачът на лек автомобил „Рено Клио“ И. Т. П., водачът на товарен автомобил ТИР с влекач марка „Скания“, Н. М. М. от гр.Гълъбово, пътникът на предната седалка на лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, А. А. О. от гр.Враца и пътничката на задната седалка на лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, В. С. М. от гр.Враца .