Решение № 749 от 25.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Бургас, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А. - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. А. - МИТЕВА Административно наказателно дело № 20232120201309 по описа за 2023 година

Производството е oбразувано по жалбата на Р. Х., ЛНЧ: **********, с адрес: ***** , против Наказателно постановление №22-0769-003970/07.02.2023г., издадено от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат и подробни доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се явява лично и с адв. А., която навежда доводи за незаконосъобразност на издаденото на НП и моли за неговата отмяна.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юрисконсулт Желязкова, която моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2022г. жалбоподателят Р. Х., ЛНЧ: **********, бил паркирал управлявания от него служебен товарен автомобил „ФЛУАНС“ с рег.№ ****, собственост на „КОМАНДОР 02“, ЕИК: 204438279, пред дома си на *****. Автомобилът бил паркиран пред гараж в жилищната сграда, поради което пречел на наемателя на същия – Т. Г. Т. да го използва. По тази причина в периода между 22,00 и 23,00 часа последният направил обаждане на телефон 112, като поискал съдействие от органите на реда. В резултат от това на място били изпратени полицейски служители, които се свързали с жалбоподателя Х. по 1 телефона. Той бил легнал да спи, но се отзовал и слязъл пред жилищната сграда, където бил паркиран автомобилът.

Полицейските служители разпоредили неколкократно на Х. да премести автомобила си въпреки, че усетили, че той е употребил алкохол. Той първоначално отказал да пристъпи към управление на автомобила, тъй като е употребил алкохол и помолил служителите на реда или другия водач да сторят това. След повторно разпореждане от страна на служителите на реда да премести автомобила си, той сторил това. След това водачът бил поканен да даде проба за употреба на алкохол чрез изпробване с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7510 с фабр. № ARNA-0187. Х. отказал да бъде тестван с техническо средство, поради което и свидетелят Р. му издал Талон за медицинско изследване №103801, в който изрично посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът подписал и получил талона, в който е записано: „отказвам да бъда изпробван“.

За горните обстоятелства С. Р. съставил на водача АУАН с бл. № 285954, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол чрез изпробване с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7510 с фабр. № ARNA-0187, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с № 103801. Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал АУАН-а, като не записал в него възражения.

Въз основа на АУАН, на 07.02.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към материалите по делото копие на Заповед № 8121з2990/02.08.2016г. на

Министъра на вътрешните работи и удостоверение.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното 2

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.

Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017г. на АдмС Бургас по к.а.н.д. № 973/2017г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по - строго, отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че собственоръчно е записал в протокола за медицинско изследване, че отказва да даде кръвна проба . Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправеното „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава.

Въпреки гореизложеното БРС намира, че в случая липсва осъществен от страна на жалбоподателя състав на административно нарушение, тъй като същият е пристъпил към управление на автомобила след многократни разпореждания от страна на органите на реда да стори това и въпреки изричното му възражение, че е употребил алкохол. Съдът прие за установено това обстоятелство като даде вяра на показанията на свидетелите Д. Х. и И.К., които са еднопосочни и непротиворечиви. В същото време БРС даде вяра само отчасти на 3 показанията на свидетелите Х. В., Т. Г. и С. Р.. Действително тези свидетели са незаинтересовани от изхода на спора, но изнасят изключително противоречиви данни касателно обстоятелствата дали жалбоподателят е заявил, че е употребил алкохол пред тях, дали това е личало от външния му вид и дали е налице разпореждане от страна на органите на реда да премести автомобила си въпреки това. В тази връзка свидетелят В. заяви, че Х. е миришел на алкохол и е заявил пред него, че е употребил такъв, поради което и В. неколкократно е разпоредил процесният автомобил да бъде преместен, но от друго лице.

Свидетелят Г. заявява на свой ред, че е било налице разпореждане от органите на реда да се премести автомобила, но жалбоподателят не е възразявал, че не може да стори това поради употребата на алкохол. От друга страна пък свидетелят Р. посочи пред съда, че той не е разпореждал преместване на автомобила и не е чул такова разпореждане, отправено от колегите му. Съдът намира, че тези разминавания се дължат на обективно изминалия от нарушението дълъг период от време /самите свидетели заявяват, че не помнят редица обстоятелства/, големият обем от идентични на настоящото нарушения, по които служителите на реда работят ежедневно и обстоятелството, че част от свидетелите /Г. и Р./ не са били в близост до жалбоподателя и свидетеля В., когато последният разпорежда преместване на автомобила.

Следва обаче изрично да се подчертае, че основна функция на органите на реда е препятстване извършването на нарушения от страна на гражданите, а не подтикването им към осъществяване на такива и санкционирането им впоследствие. В този смисъл и невярно се явява твърдението на свидетеля В., че „не може да забрани на жалбоподателя да се качи в колата си…. може само да го предупреди да не се качва в колата .“ В чл.30а ЗМВР изрично е предвидена превантивна дейност на органите на МВР, която се осъществява по ред, определен с инструкции на министъра на вътрешните работи. В тази връзка в чл.1, ал.1 и 2 Инструкция №8121з-91 от 13.01.2017г. за реда и организацията за осъществяване на превантивна дейност от полицейските органи на МВР е предвидена превантивна дейност, осъществявана от полицейските органи по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, а в чл.9 от инструкцията изрично са разписани действията, които полицейските органи извършват в тази връзка. Ето защо, в случай, че са били налице данни за употреба на алкохол от страна на водача, служителите на реда е следвало не само да не му разпореждат да премести автомобила си, а и да възпрепятстват евентуални такива действия от негова страна с оглед избягване допускането на нарушение/престъпление.

Отделно от горното, БРС намира, че е налице и друго основание за отмяна на процесното НП, а именно обстоятелството, че жалбоподателят е чужд гражданин, който макар и да владее български език, не го владее като матерен такъв. В случая както отправеното към Х. разпореждане за преместване на автомобила, така и поканата към него да бъде тестван за употреба на алкохол и издадените му в тази връзка АУАН и талон за изследване, са били на български език. Всичко това навежда към извода, че жалбоподателят вероятно не е разбирал и свойството на извършеното, обосноваващо липсата на субективен елемент респ. на извършено нарушение като цяло. Изложеното навежда към извода, че 4 процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им, поради което и съдът следва да му присъди такива в размер на 600лв. /съобразно представения договор за правна защита и съдействие – л.41 от делото/.