Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 39 от 02.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 419/2023
Вид
Определение № 39
Подписан
02.02.2024
В сила
05.06.2024
Състав
Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000419 по описа за 2023 година намери следното:

Производство по реда на чл. 248 от ГПК в резултат на постъпила молба от адвокат С. Ш., особен процесуален представител на П. Б. К., за изменение на решение №386 от 15.11.2023 г. по в.т.д. №419/2023 г. по описа на Апелативен съд Пловдив в частта му за разноските, като се допълни решението и се осъди З. к. Л. и. АД да заплати на назначения особен представител допълнителен адвокатски хонорар за всяка една инстанция.

Молителят посочва, че определените размери на адвокатско възнаграждение за първата инстанция и за въззивната инстанция не съответстват на чл.7,ал.2 във връзка чл.2,ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че предвид вида на съединяване на исковете, следва под материален интерес да се има предвид цената на всеки един от кумулативно съединените искове, а не техният сбор. В случая исковите претенции са в общ размер 118 136,45 лв., а същите са предявени, както следва: главница за неимуществени вреди 80 000 лв., законна лихва върху тази сума 28 793,30 лв., главница за имуществени вреди 2 960 лв., законна лихва върху тази главница 1064,57 лв., разноски 2 400 лв., допълнителни от 1718 лв. и адвокатско възнаграждение 1818 лв. Моли да бъде увеличено адвокатското възнаграждение в този смисъл.

Ответното застрахователно дружество З. к. Л. и. АД е представило 1 отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Л., като моли молбата да се остави без уважение. Посочва, че правилно е изчислен адвокатския хонорар на особения представител върху материалния интерес от 118 136,45 лв. съобразно действащата към момента на назначаване на особения представител Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения., че общото възнаграждение на особения представител е 7 129 лв., като за същия обем работа неговите разноски са 300 лв.за една инстанция, което се явява 1/24 част от хонорара на особен представител.

Моли молбата да се остави без уважение.

Съдът, след като разгледа молбата, намира, че е подадена в определения от закона срок, който е едномесечен срок от връчване на решението. Подадена е особения представител на ответника и се отнася до неговото възнаграждение. Моли се да се увеличи. Доколкото възнаграждението се определя от съда в съответствие с материалния интерес по делото, няма пречка същата да бъде разгледана по същество.

На особения представител са определени и внесени следните възнаграждения: 4 074 лв. за първата инстанция и 3 055 лв. за въззивната инстанция, общо 7 129 лв. Определени са върху материалния интерес от 118 136,45 лв. по действащата наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на назначаване на особения представител 20.07.2022 г. от първата инстанция.

Предмет на делото е регресен иск за сумата от 118 136,45 лв., която е изплатена от застрахователното дружество за претърпени неимуществени вреди от пострадало при ПТП лице. Възнаграждението е изчислено върху тази сума. В случая се касае до предявен един иск – регресен иск по чл.274,ал.1,т.1,пр.3 от КЗ/отм./, но не и за обективно кумулативно съединени искове. Ето защо, не следва изчислението да се извършва по предложения механизъм от молителя в настоящата молба. Размерът на възнаграждението за първата инстанция е в съответствие с действащата към този момент уредба.

Размерът на възнаграждението за въззивната инстанция не е съобразен с вече действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на определянето му, но националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, ако се нарушава забраната по чл.101,пар.1 от ДФЕС, уреждаща правилата на конкуренцията. В 2 случая е налице посочената хипотеза спрямо посоченото възнаграждение за ответната страна. Ето защо и като се има предвид решение по дело С-438/22 по преюдициално запитване, молбата не следва да се уважава.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба от адвокат С. Ш., особен процесуален представител на П. Б. К., за изменение на решение №386 от 15.11.2023 г. по в.т.д. №419/2023 г. по описа на Апелативен съд Пловдив в частта му за разноските, като се допълни решението и се осъди З. к. Л. и. АД да заплати на назначения особен представител допълнителен адвокатски хонорар за всяка една инстанция.

Определение то може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3