Решение № 111 от 08.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Първомай, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100411 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. Г. Г., че клаузата на чл. 5 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ******* г. е нищожна.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на обвързващ страните Договор за потребителски кредит № ******* г. ответникът предоставил заем от 1 400, 00 лева на ищцата, която за срок от дванадесет месеца следвало да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 322, 00 лева при годишен лихвен процент от 23, 00% и годишен процент на разходите от 49, 11%.

В изпълнение на чл. 5 от посоченото съглашение, според който кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк”, заемателката сключила с него Договор за гаранция № 956416, с който се задължила да му заплати чрез „Фератум България” ЕООД възнаграждение от 1 078, 00 лева разсрочено на 12 месечни вноски.

1

Навежда се, че оспорената клауза противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който не допуска изискване на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на заема, и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като отпускането му е обусловено от подписване на договор за гарант с предварително посочения такъв „Фератум банк”. Наред с горното, заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, доколкото при пресмятането на величината му не е включено възнаграждението за гарнат от 1 078, 00 лева, явяващо се скрит добавък към възнаградителната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 981/12.04.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Релевира, че при кандидатстване за кредит всеки потребител разполага с избор да сключи договор за гаранция с поръчител, предложен от кредитора – а именно с „Фератум банк” – Малта, или с друг по свое предпочитание, и доколкото следователно получаването на обезпечение в първия вариант не е задължителна услуга, обуславяща кредитирането, предвиденото за нея възнаграждение, не участва при формирането на годишния процент на разходите.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, като със Становище вх. № 3232/11.11.2022 г., депозирано от пълномощника му, поддържа исковата претенция, а ответното дружество чрез довереника си я оспорва.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* г. (л. 6) и приложимите към него Общи условия (л. 36 – л. 48) ответникът отпуснал паричен заем от 1 400, 00 лева на ищеца, който, предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 28 – л. 35), следвало да му възстанови заемната сума и да му заплати лихва от 322, 00 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 23, 00% и годишен процент на разходите от 49, 11%, или общо 1 722, 00 лева, на 12 месечни анюитетни вноски, подробно описани в неразделен към съглашението Погасителен план, първата от които дължима се на 05.01.2021 г.

Чл. 5 от заемния контракт в съдържанието му от придружаващия исковата молба екземпляр, което се различава от това на представения с отговора такъв (л. 25 – л. 27), гласи, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството кредитор, и след одобряването му от него, което се извършва с това на заема, обезпечителната уговорка не подлежи на отмяна нито от кредитополучателя, нито от обезпечаващото чуждия дълг лице.

2

Според встъпителните дефиниции и чл. 5 от Общите условия преди договорното обвързване заемодателят оценява кредитоспособността на кредитоискателя въз основа на достатъчна информация, в това число получена от него, и ако счете за необходимо – и от справка в Централния кредитен регистър или в други бази данни, използвани в Република България, като взима предвид обезпечението, което същият може да предложи, за да повиши вероятността да бъде кредитиран, без да я изключва (в какъвто смисъл е общата уговорка по чл. 5.7.) – поръчителство от одобрен от кредитодателя: а) гарант – юридическо или физическо лице, или б) поръчител – посочено от кандидат-заемателя физическо лице.

При кандидатстване за отпускане на заем чрез онлайн платформата на сайта на ответника www.ferratum.bg, извлечение от който е приобщено по делото (л. 49), потребителят трябва да маркира избора си измежду две опции „Гаранция от Фератум банк” или „Личен гарант/поръчител”, и в случай че предпочете първата, интерфейсът визуализира падежи и размери на месечните такси за услугата по гарантиране, които ще дължи.

От депозирания от ищцата Погасителен план (л. 8), съставляващ неразделна част към Договор за гаранция № 956416, който не фигурира сред доказателствените материали, е видно, че с него се е задължила да плати на „Фератум Банк” – Малта възнаграждение за гаранция от 1 078, 00 лева, разсрочено в периода от 05.01.2021 г. до 01.12.2021 г. на 12 месечни вноски.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна 3 сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* г. (л. 6) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че е противна на закона, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и заобикаляща закона. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Първият недостатък се състои в обективното противоречие със законови императиви.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не нарушава на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Чл. 146, ал. 1 от ЗЗП обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Атакуваната уговорка принадлежи към Договор за потребителски кредит № ******* г. (л. 6), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т.

1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за потребителски кредит 4 кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.