Решение № 867 от 20.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. София , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000503232 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 40 от 28 февруари 2020г. по т. д. № 60/2019г.

Софийски окръжен съд, ТО, V състав е осъдил на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ЗК ”Уника“ АД да заплати на А.В. Ф., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител М. А. Ф., сумата от 34 500 лева /тридесет и четири хиляди и петстотин лв./, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 25.10.2018 год., около 10.00 часа, на паркинг на бензиностанция ОМВ срещу КФС, в близост до АМ „Тракия" км 73+300 км, между ищеца в качеството му на пешеходец и лек автомобил марка Шевролет, модел Круз с peг. № ********, собственост на Българска бизнес група, управляван от водача – Н.

И. С. - Р., по вина на последната, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по ЗЗГОА съгласно полица № BG /05/118001272056, валидна от 19.06.2018г. до 19.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.06.2019г. – датата на представяне от ищеца на ответника на точна банкова сметка, по която да бъде преведено определеното застрахователно обезщетение до окончателното й 1 заплащане, като отхвърлил предявения иск в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 80 000 лева, както и в частта му за претендираната законна лихва върху главницата за периода от 13.03.2019г. до 13.06.2019г.; осъдил, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответника да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 380 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса; осъдил, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответника да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 280.31 лева, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на иска; осъдил, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, ответника да заплати на адвокат Р. К. П. и Л. Г. Г. от САК сумата от 1 565 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото; осъдил, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца, действащ чрез неговата майка и законен представител, да заплати на ответника, сумата от 85.31 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска; осъдил, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца, действащ чрез неговата майка и законен представител, да заплати на ответника сумата от 255.94 лева, съставляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска.

ЗК „Уника“ АД е подало въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд по т. д. № 60/2019г. на СОС, в неговата осъдителна част. С доводи, концентрирани върху нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска.

А.В. Ф. чрез законния си представител е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, в която искът му е отхвърлен за сумата 6 900 лв., и с доводи, концентрирани върху нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на посочената сума. Оспорил е и въззивната жалба на другата страна.

ЗК „Уника“ АД е оспорило насрещната въззивна жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 34 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, определено при съобразяване на естеството на травматичните увредите и тежестта на 2 уврежданията, възрастта на пострадалия, претърпените от него болки, продължителността на възстановителния период и необходимостта от чужда помощ, наличното необратимо деформиращо костно срастване и последиците от него, въздействието на ПТП върху психоемоционалното състояние на детето. Посоченото обезщетение е определено след редуцирането му поради съпричиняване на вредоносния резултат поради пресичане на пътното платно без придружител в размер на 20 % и след приспадане на приетото от ищеца частично изпълнение в размер на 29 500 лв.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в тези части.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

3

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца и има ли той като пострадало лице принос за настъпване на ПТП, съотв. за травматичните си увреди.

Жалбоподателят - ответник поддържа, че определеното базово обезщетение от 80 000 лв. е необосновано завишено и несъответстващо на установените релевантни за спора обстоятелства, имащи значение за справедливото му определяне. Счита също, че е занижен размерът на съпричиняването, който следва да се определи на не по-малко от 50 % с оглед мястото на настъпване на ПТП - открит паркинг с достатъчна видимост и разстояние за безопасно преминаване. По този начин преповтаря възражения от защитата си по същество срещу иска от отговора на исковата молба. В насрещната въззивна жалба ищецът поддържа, че като малолетен не е имал обективна възможност и задължение да предвиди неправомерното поведение на водача, а водачът е имал обективна възможност да го възприеме още преди да стъпи на пътното платно, както и да възприеме спрелия автобус с надпис „Внимание деца“ и децата пред автобуса, като евентуално скоростта му не е била съобразена с условията на намалена видимост.

По делото не се спори по факта на настъпване на ПТП с ищеца на 25.10.2018г., който е бил на 7 години към датата на ПТП. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза е установено и това не е спорно на настоящия етап, поради което и въззивният съд следва да изходи от фактическите положения, установени от това заключение в правоприлагащата си дейност, че ищецът е получил в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания – закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив вдясно, челнотеменно и мозъчно сътресение; травма на лявата подбедрица, изразяваща се в счупване на лявата малкопищялна кост в средната й трета. По повод черепно-мозъчната травма била приложена медикаментозна терапия, а по повод травмата на лявата подбедрица оперативно лечение, при което била извършена кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза.

Травматичните увреждания имали трайни последици, но не и постоянни.

Възстановяването от тях е в рамките на месец – месец и половина. Към момента на прегледа вещото лице е установило, че възстановителните 4 процеси при пострадалото дете са завършили, но е налице необратимо деформиращо малкопищялната кост костно срастване. То води до отклонение на ходилото навън от нормалната му позиция, а това от своя страна причинява неправилно натоварване на колянната става. Това състояние представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Може да се наблюдава и болезненост в подбедрицата при физическо натоварване или промяна на времето. Черепно-мозъчната травма е отзвучала и няма данни за последващи усложнения, но е възможно да се наблюдава изоставане в усвояването на учебния материал в сравнение с предходни години, бърза уморяемост и др. на по-късен етап след травмата. В съдебно заседание, при приемане на заключението, вещото лице е уточнило, че е възможно при премахването на стабилизиращия пирон, който е вътре в канала на костта, при недобро костно срастване да се получи тази деформация на малкопищялната кост. Пояснило е, че в случая се получава изкривяване вследствие нарушаване геометрията на самата подбедрица. Това изкривяване ще се отрази при израстването на детето, тъй като се променя самата стойка и напрягането на коляното, като по този начина коляното по-бързо ще се износи, от което ще възникнат проблеми след години. Иначе детето ходи спокойно, не куца, няма качествени и количествени промени в походката.

По делото са събрани и гласни доказателства за установяване на търпените неимуществени вреди чрез разпита на св. Ф. - баща на ищеца.

Показанията му подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК. От тях е установено по делото и тези фактически положения също не са спорни на настоящия етап, от които следва в правоприлагащата си дейност да изходи и въззивният съд, - че първоначално детето било откарано в болницата в Пазарджик и при пристигането на свидетеля там то викало, крещяло, а главата му била издута отдясно над ухото, имало хематом и оплаквания от лявото краче. Последвала операция на крака в болницата в София. Детето било постоянно с майка си, не се самообслужвало, от леглото само не можело да става и било придружавано от майка си постоянно.

Приемало болкоуспокоителни, имало световъртеж, гадене, повръщало. През нощта се будело и се случвало да се напикава нощем. Около седем-осем месеца след ПТП пострадалият имал забрана да кара колело и тротинетка и постоянно питал ще играе ли някога, защо го боли крачето. Оплаквал се и от 5 боцкане в коляното, по-бързо се уморявал физически. След изписването от болницата ползвал патерици, след това нещо като проходилка за подпиране от лявата страна, където бил контузен. Пропуснал и учебен материал и имал притеснения поради това, ходил на частни уроци по математика, български и английски език. Претърпял и втора операция за премахване на импланта на 45 ден след поставянето му.

От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, изготвено въз основа на съставените по повод на ПТП документи и на показанията на водача на автобуса, в който се е возило детето, пострадалото от ПТП – св. Траянов, е установено и това това не е спорно като фактически положения (оспорват се изводите за съпричиняване въз основа на тях), че механизма на процесното ПТП е следният: на 25.10.2018г., към 10,00 ч. - светлата част на денонощието, нормална видимост, при сухо асфалтово покритие, в зоната на бензиностанция „ОМВ“, намираща се вдясно на платното за движение в посока София – Пловдив по автомагистрала „Тракия“, на километър 73, в дясната част на пътя, намиращ се на гърба на бензиностанцията, посока към изхода от същата към автомагистралата, бил паркирал автобус „Сетра“ с регистрационен номер ********, като челната част на автобуса била насочена към изхода и вляво от лявата му странична част се намирал гърба на бензиностанцията и хранителния комплекс към нея КFС, а отдясно на автобуса се е намирал паркинг. Пътят бил с повърхностен дребнозърнест асфалт и обща широчина 6 метра. На задното стъкло на автобуса имало знак „Опасност деца!“. Децата слизали от автобуса и организирано на групи, предвождани от учители, преминавали пред челната част на автобуса, пресичали лявата част (по отношение посоката на автобуса) на платното за движение и отивали към хранителния комплекс, намиращ се на гърба на бензиностанцията. Три деца от една от групите се върнали до автобуса, между които и пострадалия А.Ф., след което отново тръгнали пред челната част на автобуса да пресичат платното за движение. В този момент, лек автомобил „Шевролет“ „Круз“ с регистрационен номер ******** с водач Н. С. - Р., се движил по пътя в посока към изхода от бензиностанцията и извършвал маневра за заобикаляне на автобуса, като се движил в лявата част от платното за движение, тъй като дясната част била заета от автобуса.