Решение № 2099 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100502566 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2566/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ДЗИ-О.з.” ЕАД гр.София ЕИК **** срещу решение №93 от 03.01.2024 г по гр.д.№10751/22 г на СРС , 182 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на ЗАД “А.” гр.София ЕИК **** сумата от 508,40 лева представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение „Каско“ и ликвидационни разноски по щета №10017030101579 срещу застраховател по „ГО“ за нанесени имуществени вреди на л.а.

„Форд Куга“, с рег. №СВ **** ВТ, причинени в резултат на реализирано ПТП на 19.01.2017 г. в гр. София по вина на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. №СА **** НК , ведно със законна лихва от 01.03.2022 г до окончателното заплащане на сумата, както ; сумата от 154,93 лева лихви за забава за периода от 1.03.2019 г. до 1.03.2022 г и сумата от 500 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , което противоречи на събраните по делото доказателства . Не е доказан фактическия състав на регресното вземане на ищеца , а СРС е приел несъществуващ механизъм на ПТП . Не трябва да се кредитира САТЕ , защото същата е изготвена по оспорени от въззивника-ответник писмени доказателства . Длъжностните лица от МВР не са очевидци на инцидента и са съставили констативния протокол само по данни на И.Т., която твърди , че е пострадала при инцидента. Показанията на Т. са непълни и неубедителни и няма данни водачът на л.а.

1

„Хюндай Санта Фе“, с рег.№СА **** НК да е причинил ПТП . Наказателното постановление по случая не е връчено и не е влязло в сила , а липсва и влязла в сила присъда , която да е задължителна за гражданския съд . Свидетелката Т. се е намирала в залата преди извършване на разпита й , което поставя под въпрос достоверността на показанията й .

Трябва да се кредитират показанията на св.М. , че не е участвал в процесното ПТП .

Неправилно СРС не е допуснал допълнителна САТЕ , която да провери дали при фабричната височина на двете МПС е било възможно да настъпят процесните щети .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Не се твърди от ищеца , че страничното огледало на л.а.

„Хюндай Санта Фе“, с рег.№СА **** НК е било увредено и това не е задължително .

Механизмът на ПТП е доказан с показанията на св.Т. , констативния протокол на МВР и САТЕ . Не е нарушен чл.171 ГПК , защото двамата свидетели са разпитани в различни заседания .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.01.2024 г и е обжалвано в срок на 23.01.2024 г /по ел.поща/.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел от фактическа страна , че не е спорно между страните , че същите са съответно застраховател по „Каско“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения автомобил и на виновния водач . Според САТЕ механизмът на настъпване на ПТП е следният . На 19.01.2017 г., около 08:50 часа, лек автомобил „Хюндай Сайта Фе”, с рег.№ СА **** НК, се движи по ул. „Анна Ахматова“, и в района срещу № 9, водачът предприема маневра изпреварване, при която реализира ПТП със спрелия от дясната му страна лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ **** ВТ, след което напуска мястото на ПТП. Всички увреждания по лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ **** ВТ, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ **** ВТ, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 493,40 лв.

Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между 15,00 лв. и 25,00 лв. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ****ВТ, изчислена на база средни пазарни цени, включително при използване на части от алтернативни доставчици, към датата на ПТП е 489,80 лв.

2

Според разпитания пред СРС свидетел И.Т. при процесния инцидент управляваният от свидетелката лек автомобил „Форд Куга“ бил на ул.„****“, когато покрай него преминал друг автомобил, който се движел бързо, и го ударил. В резултат на удара било счупено страничното огледано на автомобила, управляван от свидетелката. Същата запомнила номера на автомобила. Свидетелката заявява, че ул.„****“ е малка квартална уличка, на която от едната страна има паркирали автомобили и разминаването между две коли става трудно, и когато едната се движи много бързо, и не се съобрази, че трябва бавно да се размине, се получава удар.

Според разпитания пред СРС свидетел Г. М. същият живее в гр. София, на ул. „****“.

Свидетелят заявява, че преди години получил призовка от КАТ – гр. София за това, че някой е предявил претенции, че е ударил автомобила му на ул. „Анна Ахматова“. По това време свидетелят шофирал джип „Хюндай Санта Фе“. Свидетелят отишъл в КАТ, дал обяснение, в което казал, че не е имал участие в ПТП, описал, че няма щети по колата, след това и от КАТ - София огледали автомобила и случаят приключил. Свидетелят твърди, че всичките му автомобили винаги са били застраховани в „ДЗИ-О.з.“ АД. Свидетелят не е завеждал щета към застраховател във връзка с този случай. Заявява, че няма спомен някога през живота си да е имал удар с друг автомобил на ул. „Анна Ахматова“ и никога не е имал ПТП на тази улица. Свидетелят твърди, че ул. „Анна Ахматова“ не е много тясна , но обикновено има много паркирали коли и е трудно разминаване на две коли, трябва да се изчакват.

Съгласно протокол за ПТП, рег. № 2017-1022-287 съставен по данни на водача на автомобил „Форт Куга“, рег.№СВ **** ВТ – И.Т. , автомобил с рег. № СА **** НК се движи по ул.

„Анна Ахматова“ в посока бул. „Александър Малинов“ и срещу № 9 става участник в ПТП с автомобил „Форт Куга“, ДР № СВ **** ВТ, и напуска мястото на ПТП.

Според декларация от 17.02.2017 г пред КАТ от свидетеля Г. М., на 19.01.2017 г. свидетелят е пътувал с колата си по ул. „Анна Ахматова“, но не е разбрал да е настъпил удар между неговия автомобил и друг автомобил и по неговия автомобил нямало никакви следи от удар.

Според наказателно постановление № 17-4332-006030/02.05.2017 г. на Г. М. е наложено административно наказание „глоба“ за това, че на 19.01.2017 г., около 08:30 ч. при движение по ул. „Анна Ахматова“ в посока към бул. „Александър Малинов“ управлявал л.а.

„Хюндай“, с рег. № СА **** НК и срещу бл.514, поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС реализирал ПТП с л.а. „Форд“ с рег. № СВ **** ВТ, след което не спрял, за да установи последиците от ПТП. Няма данни за връчване на наказателното постановление на Г. М. , съответно за влизане на същото в сила .

Между страните не се спори, че към датата на ПТП за увредения л.а. „Форд“ с рег. №СВ **** ВТ е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А.”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № 0306X0245864 и период на застрахователното покритие 14.10.2016 г. - 13.10.2017 г. Ищецът е заплатил сума в размер на 493,40 лв. по фактура № 0310050415, издадена „Мото - Пфое" ЕООД за замяна и ремонт на увредения детайл. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото 3 писмени доказателства - застрахователна полица, общи условия, възлагателно писмо, фактура, платежно нареждане от 13.03.2017 г.

Според СРС при съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и САТЕ трябва да се приеме , че процесното ПТП е настъпило при движението на автомобил „Санта Фе“ с рег. № СА **** МК по ул. „Анна Ахматова“, където срещу № 9 водачът реализира ПТП с движещия се от дясната му страна автомобил „Форт Куга“ с ДР № СВ **** ВТ, което обективно и неизбежно е довело до увреждане на автомобил „Форт Куга“, изразяващо се в счупване на ляво странично огледало за обратно виждане. Водачът на автомобил „Санта Фе“ с рег. № СА **** напуска местопроизшествието без да спре.

Между показанията на св.Т. и св.М. няма противоречие. Твърденията на свидетеля М., че не помни да е участвал в процесното ПТП кореспондират с описаното от свидетелката Т. поведение на водача на лекия автомобил с рег. № СА****НК, който след като минава покрай управлявания от нея лек автомобил (по това време същият е бил паркиран) и реализира ПТП чрез удар в лявото странично огледало за обратно виждане, продължава движението си без да спре.

Според СРС напълно е възможно свидетелят М. да не е възприел настъпването на процесното ПТП, още повече, че щетите от същото се ограничават до лявото странично огледало за обратно виждане на лекия автомобил рег. № СВ****ВТ. Същевременно обаче фактът, че свидетелят М. не е възприел процесното ПТП и не е спрял за изясняване на последиците от него не представляват обстоятелства , които изключват противоправното поведение и вината за настъпването на ПТП .

Според СРС трябва да се кредитират изцяло показанията на св.Т., че именно водачът на лек автомобил рег. № СА****НК е нанесъл щетите по управлявания от нея лек автомобил .

Установява се , че свидетелят М. живее именно на ул. „****“ и че на 19.01.2017 г. е управлявал лекия си автомобил рег.№ СА****НК по тази улица (така декларацията от 17.02.2017 г., представена пред КАТ), като тези обстоятелства са в подкрепа на твърденията на свидетелката Т.. Следователно по делото е доказано, че действията на водача на автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № СА****НК съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.20 ал.1 ЗДвП.

Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените увреждания на застрахования при ответника автомобил , а вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Според СРС няма данни за съпричиняване на ПТП от водача на л.а. „Форд Куга“ . От показанията и на двамата свидетели се установява, че ул. „****“ е тясна улица, като предвид паркиралите МПС от едната страна на улицата, разминаването между автомобилите е затруднено. Неоснователно е възражението на ответника за погасителна давност , защото регресните суброгационни искове на застрахователя по „Каско“ се погасяват с изтичане на общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД , като давността започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица, а не от момента на настъпване на застрахователното събитие. Ищецът е изплатил обезщетение на 4

13.03.2017 г , а исковете са предявени на 1.03.2022 г., т.е преди да е изтекъл 5-годишния давностен срок.

Решението на СРС е правилно , като водещите му мотивите се споделят и от настоящия съд . Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател по „Каско“ има правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач.