Решение № 178 от 26.06.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. гр. Добрич, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. при участието на секретаря Румяна Ив. Р. като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500235 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Р. М. К. и М. И. К.,двамата от гр.Д.,срещу решение №157/19.02.2024 г. по гр.д.№2427/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е обявен за недействителен спрямо „Р.**“ ЕООД, ЕИК 201537261, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „***, договор за покупко-продажба от 26.08.2021 г., сключен между Р. М. К. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к. „***, И. П. К., ЕГН **********, в качеството им на продавачи и М. И. К. с ЕГН **********, от гр.Д., ж.к. „***, в качеството му на купувач,обективиран в нотариален акт № 87, том II, рег. № 4685, дело №188/2021 г. на нотариус с рег.№ *** Цв.А., вписан под акт № 55, т.ХХ, дело № 3506/2021 г., вх.рег. № 7329/26.08.2021 г. на Служба по вписванията-гр.Д.,по силата на който Р. М.

К., ЕГН ********** и И. П. К., ЕГН **********, продават на М. И. К., ЕГН ********** недвижим имот с административен адрес гр. Д., ж.к. „***, представляващ Апартамент №10 с идентификатор *** по КККР на гр.Д., със застроена площ от 84.96 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 10 с полезна площ от 5.05 кв.м. и с припадащите му се 6.509 % идеални части от 1 общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена,в частта на извършеното от Р. М. К. в полза на М. И. К. разпореждане с 1/2 идеална част от имота,на осн. чл. 135, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗД,като въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на „Р.**“ ЕООД,ЕИК 201537261,със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „***,сумата от 753,95 лева-сторени съдебно-деловодни разноски.Според въззивниците първоинстанционното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон.Вземането на ищцовото дружество станало безспорно и евентуално изискуемо едва след влизане в сила на присъдата по НОХД №845/2021 г. на ДРС.В случая била приложима хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД.Към момента на процесната сделка ищецът нямал качеството на кредитор,като прехвърлянето на собствеността нямало за цел да увреди кредитора,а да се запази единственото жилище на семейството,застрашено от принудително изпълнение по изп.дело №587/2020 г. по описа на ЧСИ Д.И.,по което прехвърлителката Р. К. била длъжник.Купувачът М. К. погасил с лични средства вземането на действителен ипотекарен кредитор и предотвратил изнасянето на имота на публична продан.Гражданският иск на ищцовото дружество бил внесен в наказателното производство на 21.10.2021 г.,т.е. след сключване на процесната сделка.Последната не била насочена към препятстване на бъдещо удовлетворяване на една все още неликвидна и неизискуема претенция на ищеца.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените от въззивниците разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият „Р.**“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на сторените от него разноски във въззивното производство.В отговора подробно се оборват доводите на насрещната страна при обсъждане на събраните доказателства.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 27.02.2024 г.,а жалбата им срещу решението на ДРС е подадена по електронна 2 поща на 11.03.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 12.03.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№2427/2023 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№16504/20.09.2023 г. по описа на ДРС,респ. предходен вх.

№3387/16.06.2022 г. по описа на ДОС,по повод на която първоначално е образувано т.д.№128/2022 г. на Добричкия окръжен съд,преобразувано в гр.д.

№669/2022 г. на ДОС-прекратено и изпратено по подсъдност на ДРС.Предявени са пасивно субективно съединени искове на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД от „Р.**“ ЕООД с ЕИК 201537261,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“***,представлявано от Р. Н. С.,срещу Р. М. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,ж.к.“*** и М. И. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,ж.к.“*** за прогласяване за относително недействителен по отношение на търговското дружество в качеството му на кредитор на ответника Р. М. К. на увреждащия го договор за покупко-продажба от 26.08.2021 г.,обективиран в нотариален акт №87,том II,рег.№4685,дело №188/2021 г. на нотариус с рег.№*** Цв.А. с район на действие ДРС,вписан под акт №55,т.ХХ,дело №3506/2021 г.,вх.рег.

№7329/26.08.2021 г. на СВп-Д.,на недвижим имот с административен адрес гр.Д.,ж.к.“***-апартамент №10 с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д.,със застроена площ от 84,96 кв.м,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения,ведно с прилежащото му избено помещение №10 с полезна площ от 5,05 кв.м и с припадащите му се 6,509 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,в частта на извършеното от Р. М. К. в полза на М. И. К. разпореждане с 1/2 идеална част от имота.

Изложено е в исковата молба,че „Р.**“ ЕООД е кредитор на ответника Р.

3

М. К.,която била подсъдима по НОХД.На същата били повдигнати обвинения за това,че в периода от 09.12.2016 г. до 29.06.2018 г. в град Д.,при условията на продължавано престъпление,противозаконно присвоила чужди движими вещи-пари,собственост на ищцовото дружество,с които оперирала въз основа на пълномощно по Договор за ползване на СИБАНК ОНЛАЙН с упълномощен потребител Р. Н. С.,като чрез интернет банкиране през системата на банка „СИБАНК“ АД /сега банка „ОББ“ АД/ извършила преводи на суми от разплащателна сметка с титуляр „Р.**“ ЕООД с IBAN: *** в лева при банка „ОББ“ АД /стара „СИБАНК“ АД с IBAN: ***/ по сметка с IBAN:

***,открита в ePay.bg с титуляр Р. М. К..Сочи се,че незаконно присвоените парични средства са в общ размер на 87 040,86 лева,като обсебването е в големи размери и представлява престъпление по чл.206 ал.3 предл.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.Ищцовото дружество предявило срещу подсъдимата Р. К. граждански иск с вх.№9676/21.10.2021 г. с предмет посочените по-горе суми в общ размер на 87 040,86 лева,представляващи причинени на дружеството вреди от извършеното от ответницата престъпление,който бил приет в съдебно заседание на 18.01.2022 г. за съвместно разглеждане в производството по НОХД №845/2021 г. по описа на РС-Добрич.Твърди се,че ответницата К. се е разпоредила с притежаваната от нея 1/2 идеална част от описания по-горе апартамент,като е прехвърлила същата в полза на втория ответник-сина й М. И. К..Към момента на извършване на посочената разпоредителна сделка ответницата Р. К. знаела,че уврежда ищеца,тъй като срещу нея вече било образувано ДП №142/2018 г. по описа на сектор „ПИП“ към ОД на МВР-гр.Д.,приключило с внесен обвинителен акт в РС-Добрич на 22.07.2021 г.,по повод на който било образувано НОХД №845/2021 г. на ДРС-неприключило с влязъл в сила акт към датата на подаване на исковата молба.Поради изложеното ищецът твърди знание за увреждането към датата на процесната сделка както от страна на първия ответник Р. К.,така и от страна на втория ответник- неин син,доколкото между същите съществува предвидената в закона роднинска връзка,презюмираща знание по чл.135 ал.2 от ЗЗД.

В отговора на исковата молба ответниците изразяват становище за неоснователност на исковете и настояват за отхвърлянето им.Към датата на извършване на атакуваната сделка ищецът все още нямал качеството на кредитор спрямо ответницата К.,тъй като все още нямало влязъл в сила 4 съдебен акт,който със сила на пресъдено нещо между страните да установява наличие на парично задължение на Р. К. към ищцовото дружество.В случая била налице хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД.Към момента на процесната сделка ищецът нямал качеството на кредитор,като прехвърлянето на собствеността нямало за цел да увреди ищеца като кредитор,а да се запази единственото жилище на семейството,застрашено от принудително изпълнение по изпълнително дело,по което прехвърлителката Р. К. била длъжник.Купувачът М. К. погасил с лични средства вземането на действителен ипотекарен кредитор и предотвратил изнасянето на имота на публична продан.Гражданският иск на ищцовото дружество бил внесен в наказателното производство на 21.10.2021 г.,т.е. след сключване на процесната сделка.Последната не била насочена към препятстване на бъдещо удовлетворяване на една все още неликвидна и неизискуема претенция на ищеца.Ответниците се позовават на изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания на ищеца.

Основателността на настоящите искове по чл.135 ал.1 от ЗЗД се предпоставя от наличието на следните предпоставки:1./ищецът „Р.**“ ЕООД да има качеството на кредитор спрямо ответницата-прехвърлител по процесната сделка Р. М. К.,т.е. да е налице негово вземане спрямо горната ответница;2./длъжницата К. да е осъществила правни действия /разпоредителна сделка/,които са причинили увреждане на кредитора,т.е. те да са довели до намаляване имуществото на длъжницата;3./при възмездна сделка на разпореждане,каквато е процесната,длъжницата Р. К. следва да знае,че с действията си уврежда своя кредитор,като и лицето-приобретател по сделката М. К. също следва да знае за увреждането.

Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане,което не е погасено,като вземането може да не е изискуемо или ликвидно.Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение /така мотивите към т.2 от Тълкувателно решение №2/09.07.2019 г. по тълк.д.№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС,решение №10/09.04.2020 г. по т.д.№481/2017 г. на І т.о.,ТК на ВКС и други цитирани в последното решения/.В случая вземанията на ищеца „Р.**“ ЕООД от ответницата Р. М.К. са възникнали през периода 09.12.2016 г.29.06.2018 г.,през който К. е развила престъпна дейност по противозаконно 5 присвояване на парични средства-собственост на горното дружество чрез превеждане посредством интернет банкиране на различни суми на визирани в исковата молба дати по своя банкова сметка,като общият размер на присвоените средства възлиза на сума от 87 040,86 лв.Към настоящия момент вече е налице влязла в сила на 04.07.2023 г. присъда №7/23.02.2023 г.,задължителна за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца,постановена по НОХД №845/2021 г. на Добричкия районен съд,изменена с решение №114/04.07.2023 г. по ВНОХД №214/2023 г. на Добричкия окръжен съд само в частта относно наложените наказания,респ. потвърдена в останалата част,с която Р. М.К. е призната за виновна за горепосочената престъпна дейност през периода 09.12.2016 г.-29.06.2018 г.

/присъда и решение на листи 22-35 от гр.д.№669/2022 г. на ДОС/.Противоправните деяния на ответницата К. през визирания период са източник на нейната отговорност на плоскостта на непозволеното увреждане /чл.45 и сл. от ЗЗД/ спрямо увреденото търговско дружество-ищец по настоящото дело.Вземанията на дружеството спрямо Р. К. за обезщетяване от втората на имуществените вреди от престъплението са станали изискуеми от момента на открИ.е на дееца по отделните деликти,извършени през периода 09.12.2016 г.-29.06.2018 г.Вземането от непозволено увреждане по правило е изискуемо от деня на извършването му,когато деецът е известен още тогава,а когато не е известен-от деня на неговото открИ.е /чл.114 ал.3 от ЗЗД/.Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана /чл.84 ал.3 от ЗЗД/.Без значение за настъпване изискуемостта на вземането за обезщетение от увреждането е датата на влизане в сила на присъдата относно противоправното деяние и на инкорпорираното в нея решение по гражданския иск за обезвреда на последиците от деликта /определение №50794/04.11.2022 г. по гр.д.№815/2022 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.От книжата по делото може да се заключи със сигурност,че деецът на противоправните деяния Р. К. е вече открит и известен най-късно към датата 22.06.2021 г.,на която е изготвено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от ст.разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОД на МВР-гр.Д. по ДП №142/2018 г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Д.,с което К. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.206 ал.3 предл.1 във вр. с ал.1 във вр. с 6 чл.26 ал.1 от НК и й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ /листи 40-41 от делото на ДРС/.Следователно може да се приеме,че към датата на предявяване на исковете по чл.135 ал.1 от ЗЗД /16.06.2022 г./ вземанията на „Р.**“ ЕООД от ответницата К. са изискуеми.Те са съществували и са били изискуеми и към датата 22.06.2021 г. на изготвяне на цитираното постановление за привличане на обвиняем,т.е. и преди датата,на която е сключена процесната увреждаща сделка-26.08.2021 г.