Решение № 730 от 08.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Варна, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100501212 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Същото е образувано по въззивна жалба вх.рег.№ 281317/01.04.2021г. от Б. Н. В. и И.Г. В. срещу решението № 260918/15.03.2021г. по гр.д.№ 18978/2019г. по описа на Районен съд – Варна, 41-ви състав, с което са осъдени да преустановят действията си с които пречат на „И.ов и К“ ЕООД ЕИК 200862661 и седалище и адрес на управление гр.Варна ж.к.„Бриз“ м-ст „Свети Никола“ № 1595 ет.2 ап.2, да ползва собствените си 290/532кв.м.ид.ч. от имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна, район „Приморски“, жк „Бриз“, м. „Св.Никола“ с площ от 532кв.м. и които действия се изразяват във влизане с автомобил и паркиране, в частта от имота, която съгласно споразумение от 29.06.2007г. е разпределено за ползване от В. АС. Х., на осн. чл. 109 от ЗС; осъдени са да преустановят действията си, с които пречат на „И.ов и К“ ЕООД, ЕИК 200862661 да ползва собствените си ½ ид.ч. от Таванско складово помещение находящо се на таванския етаж в подпокривно пространство с полезна площ от 18.18 кв.м. в жилищна сграда с идентификатор № *** като премахнат неоснователно изградена стена разделяща Таванско складово помещение на две отделни помещения, на основание чл.109 ЗС; прието е за установено по отношение на тях двамата, че „И.ов и К“ ЕООД, ЕИК 200862661 е собственик на ½ ид.ч. от Таванско складово помещение находящо се на таванския етаж в подпокривно пространство с полезна площ от 1

18.18 кв.м. в жилищна сграда с идентификатор № *** и са осъдени да предадат на „И.ов и К“ ЕООД, ЕИК 200862661 владението върху имота, като му осигурят достъп до ползване на цялото таванско складово помещение, на основание чл.108 ЗС и са осъдени да заплатят на „И.ов и К“ ЕООД, ЕИК 200862661 сумата от 2026.00 лева, представляваща направени по първоинстанционното дело разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба са наведени подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, поради което молят за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Заявяват обаче, че не оспорват правата на собственост на ищцовото дружество върху ап. 2 от процесната сграда, 290кв.м.ид.ч. от дворното място и 1/2ид.ч. от таванското помещение, което е съсобствено между тях.

По отношение на първия предявен иск, относно паркоместата, ползвани от тях:

Възразяват, че няма вписан договор за разпределение на ползването на дворното място, който да обвързва последващите приобретатели. Положението в съсобствеността е съществено изменено понастоящем и следва да се извърши ново разпределение.

Паркоместата за които се спори са изградени и ползвани от тях, още преди дружеството да е закупило ид.ч. от дворното място. Няма основание да се приеме, че с ползването от тяхна страна нарушават правата на „И.ов и К“ ЕООД.

По отношение искането за предаване на владението на 1/2ид.ч. от таванското помещение, основателен само в установителната си част, като не оспорват собствеността на дружеството:

Установено е по делото, че таванското помещение не е обща част на сградата.Представлява съсобствен несамостоятелен обект, принадлежност към жилищата на втори и трети етаж. Молят се да бъде прието, че по екзекутив е обособено в две реални части, между които е имало отвор за врата. Ползвайки реална част от съсобствения обект, ищцовото дружество е във владение на имота. Страните негласно са си разпределили ползването на помещението и дружеството владее реална част, съответстваща на правата му.

Разликата от 1кв.м. в площта не е съществена. Ако не е доволен от разпределението би следвало да защити правата си по друг ред, но не и чрез иск с пр.основание чл. 108 от ЗС.

Освен това по отношение на тях двамата не е доказана едната от предпоставките за уважаване на иска-че владеят имота без основание. Искът би следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По иска за премахване на стената:

Преградната стена е съществувала и е изградена в резултат на екзекутивните промени в проекта на сградата. Онова, което е доизградено през 2016г. е затваряне на съществуващата врата между двете разделени реални части на таванското помещение с гипсокартон.

2

Моли се да бъде отменено обжалваното решение, извън установителната част на иска с пр.основание чл. 108 от ЗС и отхвърлени всички предявени претенции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 284405/21.04.2021г. от ,,И.ов и К“ ЕООД, чрез адв. И.Д., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

С въззивната жалба за пръв път се навеждат нови твърдения, които е недопустимо.

За първи път се твърди, че В.и са ползвали тези паркоместа и че са построени от тях.

Те не са имали ид.ч. от земята и предвидените в двора паркоместа не са били построени.

Ако не признават разпределението защо не са ползвали мястото пред сградата, оградено от сем. Ш.? Това, че в хода на производството са им прехвърлени ид.ч. говори за неправомерното им поведение.

За пръв път се твърди също така, че е налице екзекутив, по силата на който таванското помещение е разделено на две реални части. Ново твърдени ее и, че е имало разделителна врата с отвор за врата. Не само, че не са във владение на имота, а и не са давали съгласие да ползват едната реална част. В.и са лишили дружеството от фактическо владение и са разпределили ползването на помещението, без знанието им. Новонаведено твърдение е и това, че през 2016г. само затворили прохода между двете помещения.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „И.ов и К“ ЕООД, с ЕИК 200862661 и седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „Бриз“, местност „Свети Никола“ № 1595, ет.2, ап.2, представлявано от управителя Александър А. И.ов, чрез пълномощниците му адв. И.Д. и адв. Т. Н.-СТ., срещу Б. Н. В., с ЕГН ********** и ИВ. Г.

В., с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Варна, ж.к. „Бриз“, местност „Свети Никола“ № 1595, ет.3, ап.3, с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, както следва:

За осъждане на В.и да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се във влизане и паркиране на автомобили в ПИ с идентификатор № *** по действащите КК и КР на гр.Варна с административен адрес гр.Варна, район „Приморски“, ж.к. „Бриз“, местност „Свети Никола“ с площ от 532 кв.м., с които действия препятстват ползването на собствените на дружеството 290/532 кв.м. ид.ч. от имота;

За признаване за установено в отношенията между страните, че ищцовото дружество е собственик на ½ ид.ч. от таванско складово помещение находящо се на таванския етаж в подпокривно пространство с полезна площ от 18.18 кв.м. в жилищна сграда с идентификатор № *** и за осъждане на В.и да предадат на ищеца владението върху 1/2ид.ч. от имота;

За осъждане ответниците В.и да преустановят неоснователните си действия, с които 3 пречат на дружеството да упражняват правото си на собственост, като премахнат изградена стена, разделяща таванското складово помещение, находящо се на таванския етаж в подпокривно пространство с полезна площ от 18.18 кв.м. в жилищна сграда с идентификатор № *** и да възстановят първоначалния вид на таванското складово помещение.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител твърди, че е собственик на апартамент с идентификатор № *** на втори жилищен етаж в жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 125.10 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от таванско складово помещение, находящо се на тавански етаж в подпокривното пространство с полезна площ от 18.18 кв.м., както и 290 кв.м. ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 532 кв.м., представляващо имот с идентификатор № *** с административен адрес гр.Варна, район „Приморски“, ж.к. „Бриз“, местност „Свети Никола“, № 1595. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 78, том III, рег. № 11665, нот. дело № 438/10.12.2009г. на Нотариус № 363 С. Д. закупили описания по-горе имот. .

Ответниците Б. и И. В.и придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху апартамент с идентификатор № *** на трети жилищен етаж в жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 125.10 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от таванско складово помещение, находящо се на тавански етаж в подпокривното пространство с полезна площ от 18.18 кв.м, открита тераса и процент от общите части на сградата и правото на строеж. Ответниците не притежават идеални части от земята, която била съсобствена с ЙО.Б.Ш. и Р.Я.Ш., те и собственици на апратамента на ет.

1 от същата сграда, като 290/532 кв.м. ид.ч. били собствени на ищеца и 242/532 кв.м. ид.ч.на Ш.. Последните обособили реална част от дворното място и на практика на две места оградили части от имота. Останалото свободно пространство било собственост на ищеца и трябвало да се ползва само от него.

По исковата молба на ответниците В.и срещу продавача им В. АС. Х. било образувано гр.д. № 13524/2013г. по описа на ВРС, по което с влязло в сила съдебно решение била прогласена нищожността на договора, с който те са придобили паркоместа.

Преди няколко години между ищеца и ответниците възникнали конфликти свързани с ползването на откритата тераса, таванското помещение, което е тяхна собственост и неправомерното ползване от тяхна страна на земята и паркирането на техни автомобили и на техни близки без да имат право на това, като с тези действия се нарушавали правата на ищеца. Ответниците редовно си позволявали да паркират автомобилите си върху земята и препятствали ищеца да ползва пълноценно своята идеална част. Другите съсобственици Ш. оградили техните ид.ч. и си ползвали само тях, без да нарушават правата на ищеца по отношение на земята.

Ответниците извършили самоволни действия и без знанието и съгласието на ищеца преградили таванското помещение по тяхно усмотР.е. След придобИ.ето на собствеността таванското помещение се ползвало от двете страни безпрепятствено, като в него се държали 4 вещи, които не са за ежедневна употреба. Преди две години ищецът се качил до тавана и останал учуден. Без да го предупредят ответниците преградили тавана с плътна стена и така обособили самостоятелна стая, която на практика се слива с откритата тераса, която е тяхна собственост. Освен това ответниците завзели почти цялото пространство, като буквално оставили малко коридорче, което е между 2 и 4 кв.м., в което не можело да се събере нищо.

Въпреки водените разговори с ответниците и подаваните от страна на дружеството жалби, ответниците не преустановили неправомерните си действия.

Ищецът „И.ов и К“ ЕООД се моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Б. Н. В. и ИВ. Г. В., с който оспорват предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност неоснователни.

Исковата претенция с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване действията по влизане в поземления имот не била съобразена с приложението на чл.38, ал.1 ЗС и поради това недопустима, защото в поземления имот е построена жилищна сграда и земята представлява обща собственост на всички собственици на етажи или части от етажи, съгласно чл.38, ал.1 ЗС. Исковата претенция се явявала недопустима и предвид, че ответниците са придобили 22 кв.м. ид.ч. от поземления имот по силата на нотариален акт за даР.е на недвижим имот от 27.02.2020г.

Исковата претенция за премахване на изградена стена, разделяща таванското помещение била недопустима с оглед приложението на чл.38, ал.1 и ал.1 ЗС, във вр. с чл.3 ЗУЕС, който текст препращал към чл.30, ал.1 ЗД, чл.31, ал.1 ЗС и чл.32 ЗС. Етажните собственици могат да искат разпределение на ползването на дворното място по съответния ред. Смята, че е налице хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Таванското помещение, изградено в подпокривното пространство, което няма нужната височина, площ и обем не е изградено като жилище или ателие е обща част по естеството си. Принадлежи на всички етажни собственици, независимо от това, какво е записано в нотариалните им актове.