Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265590 от 01.09.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8550/2020
Вид
Решение № 265590
Подписан
01.09.2021
В сила
01.09.2021
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 01.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

Мл. съдия ИВЕЛИНА

СИМЕОНОВА при секретаря Христина

Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 8550 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение

№ 58713/05.03.2020 г. по гр. д. № 39092/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 85 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „******дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1328,18 лв. -главница за доставена в периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г. топлинна енергия за аб. № 2596957, ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 162,28 лв. - лихва за забава за периода 14.09.2016 г. - 28.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.04.2019 г. по гр. д. № 20847/2019 г. по описа на СРС, 85 състав, като са отхвърлени исковете за доставена ТЕ и лихва за забава за разликата до пълните им предявени размери, както и са отхвърлени исковете за установяване на задължения за извършено дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Осъдена е Н.И.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 623,81 лв. - разноски в първоинстанционното производство, както и 62,82 лв. - разноски в заповедното производство, както и е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на Н.И.Г. сумата от 16,98 лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 114,18 лв. - разноски в първоинстанционното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.

С определение от 02.07.2020 г. по гр. д. № 39092/2019 г. по описа на СРС, 85 състав, е оставена без уважение молбата на Н.И.Г. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с която е поискано адвокатското възнагражедение в заповедното производство да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 7, вр. с ал.

2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), а не по чл. 6, т. 5 от същата и да бъде присъдено в този размер съобразно отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5047410/20.03.2020 г. от ответницата Н.И.Г., чрез адвокат С.Г., срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове. Сочи се, че решението в обжалваната част е неправилно, немотивирано, необоновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че действително ответницата си е запазила вещното право на ползване върху процесния имот, но същата никога не е упражнявала това право, включително през процесния период, за което обстоятелство към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, приети от съда, но необсъдени в решението, а именно: решение № 155554/01.07.2019 г. по гр. д. № 74498/2016 г. по описа на СРС, 38 състав, образувано по искова молба на собственика на имота по иск с правно основание чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС, с което е признато погасяване поради неупражняване в продължение на 5 години на вещното право на ползване на ответницата върху имота и което решение е влязло в сила на 22.08.2019 г. и отбелязано в книгите за вписване в Служба по вписванията - София с вх. № 66687/14.10.2019 г., като исковата молба е вписана на 22.02.2017 г., т. е. преди предявяване на исковете, което вписване има оповестително - защитно действие. Предвид изложеното ответницата няма качеството потребител на ТЕ, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. Освен това ищецът служебно е вписал името на ответницата като титуляр на партидата, без да е подадена молба за откриване на партида, а в списъка на етажната собственост е вписано името на собственика на имота, срещу което е положен подпис. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца - „Т.С.“ ЕАД и от привлеченото от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД. С молба вх. № 320633/26.05.2021 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт А.К.дружеството оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

По делото е депозирана и частна жалба вх.

№ 5093089/13.07.2020 г. от ответницата Н.И.Г., чрез адвокат С. Г., срещу определение от 02.07.2020 г. по гр. д. № 39092/2019 г. по описа на СРС, 85 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че разноските за заповедното производство са дължими в размер на 1100 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие, разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, а следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, като адвокатското възнаграждение за подаване на възражението по чл. 414 ГПК следва да се определи по реда на ал. 2 на чл. 7 от Наредбата, вр. с чл. 7, ал. 7 от същата. Предвид изложеното се моли за отмяна на определението и за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.

Претендират се разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Срещу така подадената частна жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор вх. № 5109552/07.08.2020 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт К.М., с доводи за нейната неоснователност и искане същата да бъде оставена без уважение.

Становище по частната жалба не е постъпило от третото лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.

Първоинстанционното решение в частите, с които е отхвърлен искът за доставена ТЕ за разликата над 1328,18 лв. до претендираната сума от 1915,16 лв. и искът за лихва за забава за разликата над 162,28 лв. до пълния претендиран размер от 299,33 лв., както и исковете за установяване на задължения за извършено дялово разпределение - главница в размер на 35,58 лв. за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г. и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,10 лв. за периода 30.04.2016 г. - 28.03.2019 г., както и е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на Н.И.Г. сумата от 16,98 лв. - разноски в заповедното производство и 114,18 лв. - разноски в първоинстанционното производство, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2017780/08.07.2019 г. на „Т.С.“

ЕАД срещу Н.И.Г., с която са предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата, в качеството ѝ на ползвател на процесния имот - апартамент № 30, находящ се в гр.

София, община „Младост“, ж. к. „******съответно клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, да заплати на ищеца сума в общ размер на 2257,17 лв., от които 1915,16 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2016 г., обща фактура № **********/31.07.2017 г. и обща фактура № **********/31.07.2018 г., както и сумата от 299,33 лв. - мораторна лихва за забава за периода 14.09.2016 г. - 28.03.2019 г., както и сума за услугата дялово разпределение - 35,58 лв. - главница за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г. и 7,01 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.04.2016 г. - 28.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.04.2019 г. до окончателното плащане. Ищецът излага твърдения, че Н.И.Г. е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот с аб. № 259695, ползвала е доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., като не е погасила задълженията си.

Предвид изложеното ищецът моли за осъждане на ответницата да му заплати процесните суми, както и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор вх. № 5175919/28.10.2019 г. от ответницата Н.И.Г., с който исковете се оспорват. Твърди се, че между страните не е налице облигационна връзка по доставяне на топлинна енергия до процесния имот. Сочи се, че ответницата не е упражнявала нито лично, нито чрез другиго, учреденото в нейна полза вещно право на ползване върху имота след разпоредителната сделка от 17.12.2009 г. Свидетелство за това е заведеното от собственика на имота гр. д. № 74498/2016 г. по описа на СРС, 38 състав, с предмет признаване за установено погасяването на основание чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС на правото на ползване, учредено в полза на ответницата, поради фактическото му неупражняване в продължение на повече от пет години. Излагат се твърдения, че исковата молба по това дело е вписана в Служба по вписванията - гр. София на 22.02.2017 г. По делото е постановено решение № 155554/01.07.2019 г., влязло в законна сила на 22.08.2019 г., отбелязано в книгите за вписване в Служба по вписванията - София на 14.10.2019 г. с вх. Рег. № 66687, том XLVII, акт № 73 под номер от описната книга 1411 от 14.10.2019 г. Тоест със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че вещното право на ползване на ответницата е погасено по давност, поради което същата няма качеството на потребител на ТЕ и исковете следва да бъдат отхвърлени. Индиция, че ответницата не е упражнявала правото на ползване са и обстоятелствата, че в списъка на етажните собственици на сградата е вписан собственикът на имота, за когото е положен подпис, както и че ищцовото дружество служебно е вписало ответницата като титуляр на партида (при липса на волеизявление за пораждане на договорно правоотношение с ищеца, изхождащо лично от ответницата). Оспорват се като неоснователни и претенциите за заплащане за услуга за дялово разпределение, както и претенцията за лихва поради липса на доказателства за поставянето на ответницата в забава. Възразява се и за погасяване на сумите по давност. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

С определение от 31.10.2019 г. като трето лице - помагач на ищеца СРС е конституирал „Т.с.“ ЕООД.

По делото е приложено заповедно дело № 20847/2019 г. по описа на СРС, 85 състав, от което е установява, че по заявление вх. № 3026701/11.04.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.04.2019 г., с която е разпоредено Н.И.Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 1915,16 лв.

- главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж. к. „******ап. 30, аб. № 259695 за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., сумата от 299,33 лв. - лихва за забава за периода 14.09.2016 г. - 28.03.2019 г., сумата от 35,58 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г.

- 30.04.2018 г., сумата от 7,01 лв. - мораторна лихва върху сумата от 35,58 лв. за периода 30.04.2016 г. - 28.03.2019 г., както и законна лихва върху главниците, считано от 11.04.2019 г. до окончателното им плащане, както и сумата от 95,14 лв. - разноски по делото. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 07.05.2019 г., като на 08.05.2019 г. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, с искане за разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, поради което на 13.06.2019 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 08.07.2019 г. заявителят е представил искова молба вх. № 2017780/08.07.2019 г.