Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 197 от 05.09.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 5283/2021
Вид
Присъда № 197
Подписан
05.09.2024
В сила
07.08.2025
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 197, постановена на 05.09.2024г. по н.о.х.д. № 5283 по описа на Районен съд – Варна за 2021г. на тридесет и шести наказателен състав:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 2399 по описа за 2020г. на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр.

Варна на подсъдимия И.Я.С. за това, че на 11.11.2020 г., в село Дъбравино, обл. Варна, от оградено пасище, в съучастие като извършител с Х.И.Х. с ЕГН: ********** -извършител, А.Н.А. с ЕГН: ********** - извършител и Р.Д.С. с ЕГН: ********** - извършител, чрез използване на моторно превозно средство - автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. номер *** и автомобил марка „Фиат", модел „Дукато" с peг. номер ***, отнел чужди движими вещи - мъжко говедо с ушна марка № BG 37155456 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37137513 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37155455 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37137539 с тегло около 500 кг, на обща стойност 6475 лева и женско говедо с ушна марка № BG 37137529 с тегло около 450 кг, на стойност 1800 лева, всичко на обща стойност 8275 лева (осем хиляди двеста седемдесет и пет лева) от владението и собственост на И.Д.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, на подсъдимия Х.И.Х. за това, че на 11.11.2020 г., в село Дъбравино, обл. Варна, от оградено пасище, в съучастие като извършител с Р.Д.С. с ЕГН: ********** -извършител, А.Н.А. с ЕГН: ********** извършител и И.Я.С. с ЕГН: ********** - извършител, чрез използване на моторно превозно средство - автомобил марка „Мицубиши", модел „Паджеро" с peг. номер *** и автомобил марка „Фиат", модел „Дукато" с peг. номер ***, отнел чужди движими вещи - мъжко говедо с ушна марка № BG 37155456 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37137513 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37155455 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37137539 с тегло около 500 кг, на обща стойност 6475 лева и женско говедо с ушна марка № BG 37137529 с тегло около 450 кг, на стойност 1800 лева, всичко на обща стойност 8275 лева (осем хиляди двеста седемдесет и пет лева) от владението и собственост на И.Д.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, на подсъдимия Р.Д.С. за това, че на 11.11.2020 г., в село Дъбравино, обл. Варна, от оградено пасище, в съучастие като извършител с Х.И.Х. с ЕГН: ********** -извършител, А.Н.А. с ЕГН: ********** - извършител и И.Я.С. с ЕГН: ********** - извършител, чрез използване на моторно превозно средство - автомобил марка „Мицубиши", модел „Паджеро" с peг. номер *** и автомобил марка „Фиат", модел „Дукато" с peг. номер ***, отнел чужди движими вещи - мъжко говедо с ушна марка № BG 37155456 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37137513 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37155455 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37137539 с тегло около 500 кг, на обща стойност 6475 лева и женско говедо с ушна марка № BG 37137529 с тегло около 450 кг, на стойност 1800 лева, всичко на обща стойност 8275 лева (осем хиляди двеста седемдесет и пет лева) от владението и собственост на И.Д.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и на подс. А.Н.А. за това, че на 11.11.2020 г., в село Дъбравино, обл. Варна, от оградено пасище, в съучастие като извършител с Р.Д.С. с ЕГН:

********** -извършител, Х.И.Х. с ЕГН: ********** - извършител и И.Я.С. с ЕГН:

1

********** - извършител, чрез използване на моторно превозно средство - автомобил марка „Мицубиши", модел „Паджеро" с peг. номер *** и автомобил марка „Фиат", модел „Дукато" с peг. номер ***, отнел чужди движими вещи - мъжко говедо с ушна марка № BG 37155456 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37137513 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37155455 с тегло около 450 кг, мъжко говедо с ушна марка № BG 37137539 с тегло около 500 кг, на обща стойност 6475 лева и женско говедо с ушна марка № BG 37137529 с тегло около 450 кг, на стойност 1800 лева, всичко на обща стойност 8275 лева (осем хиляди двеста седемдесет и пет лева) от владението и собственост на И.Д.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатите обвинения, като изразява своята позиция, чe вината на подсъдимите е доказана по безспорен и категоричен начин в това число и от показанията на свидетелите Г.А., И.И., Е.М., както и от приобщените писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, справки от мобилни оператори, протоколи за разпознаване, справки за собственост, съдебно-психологическа и балистична експертизи. Излага, че в хода на проведеното съдебно следствие по недвусмислен начин е установено както чрез преки, така и чрез редица косвени доказателства авторството на процесното деяние. По същество се спира единствено на годността на показанията на св. Г.А., за които счита, че следва да бъдат кредитирани като последователни, подробни и изцяло съответни на неговото интелектуално развитие, като напълно кореспондират и със заявеното от същия свидетел на досъдебната фаза на производството, както и с останалите налични по делото доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед с установени следи от кръв насочващи в посоката, която свидетелят посочва. Наред с това, показанията му са съответни по време и място на извършената от мобилните оператори справка, която установява движението на подсъдимите към датата на деянието. Посочва, че видно от справката, касаеща мобилния телефон на св. Х.Х. за периода 10.11.2020г. до 11.11.2020г. (сутринта) същият се е движил именно в района на местопрестъплението. Посоченото изцяло подкрепя достоверността на заявеното от св.Г.А., който е в състояние да възприема по достоверен начин и съответно да дава на свой ред достоверни показания за възприетото от него съобразно заключението на назначената му в хода на съдебното следствие съдебно-психологична и психиатрична експертиза, чието заключение представителя на ВРП на свой ред счита, че следва да се сподели. Поради това намира, че от обективна страна изцяло се установява описания в ОА механизъм на извършване на деянието, респ. участието именно на подсъдимите лица в него.

Наред с това, от субективна страна се доказвал умисълът както за извършване на инкриминираното деяние, така и общността на взетото и изпълнено в съучастие решение от страна на всеки от четиримата подсъдими. Поради изложените доводи пледира съдът да постанови осъдителни присъди спрямо четиримата, като с оглед данните за тежестта на извършеното намира за справедливо налагането на всеки от тях на наказание „лишаване от свобода“ за срок от по 2 години и 6 месеца, изтърпяването на които да бъде отложено с 4 годишен изпитателен срок. Наред с това, пледира гражданският иск да бъде уважен в пълния предявен размер, а подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят сторените по делото разноски.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец И.И. адв. Д. се солидаризира изцяло с представителя на ВРП досежно анализа на наличните по делото доказателства, като акцентира на факта, че именно защото интелектуалното развитие на св. Г.А. е достатъчно 2 ниско същият не би могъл да си съчини история, която да се припокрива изцяло с наличните по делото гласни и други доказателства. На свой ред пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимите, за пълно уважаване на предявения граждански иск, ведно с дължимата законна лихва, както и за присъждане на сторените разноски за процесуално представителство от страна на частния обвинител и граждански ищец в размер на сумата от 1000 лева.

Защитникът на подс. Р.С. адв. Л. в подробна пледоария моли съда за постановяване на справедлив съдебен акт при съобразяване на следните обстоятелства: на първо място, има ли извършено деяние и ако има от кое лице/а е било извършено то през призмата на събраните по делото по реда на НПК доказателства. Намира, че безспорно по делото е доказано обстоятелството, че са налице 5 мъртви телета, с което се изчерпвали безспорните в производството въпроси. При анализа на гласните доказателства посочва, че показанията на св. Е.М. са почти без значение по делото с изключение на това, че установяват длъжността и дават характеристични данни за подс. С.. Показанията на частния обвинител и граждански ищец са подробни, като в тях се съдържат данни, които противоречат на факти изложени от основния свидетел на ВРП, а именно св. Г.А.. На първо място, в показанията си св. И. посочва, че е чул за първи път кои лица са били извършители на деянието от кмета на с.

Дъбравино, след което се прибрал и съобщил наученото на работниците си в това число и на св. А., който след това му споделил за своята роля в събитията и за това, че „Хамдито“ стрелял по животните. Обратно в разпита си като свидетел А. лично и непосредствено пред съда посочва, че „Акъто“ е стрелял по животните. На следващо място, св. А. твърди, че е видял ситуацията и участващите в нея ясно, като обаче е категоричен, че светлина е идвала единствено от една лампа при вратата, където се е намирал той, но там където се намирали животните било тъмно, което му попречило да възприеме и запомни как били облечени подсъдимите, тъй като не ги виждал добре. Наред с изложеното пледира показанията на св.

А. да бъдат изключени от доказателствената съвкупност на осн. чл.118 НПК, тъй като не отговаряли на изискванията за годност, които поставял процесуалният закон – свидетелят бил категорично неориентиран по време, за пространствени и количествени измерения, което обстоятелство би могло да бъде обяснено с това, че показанията му са били изтръгнати чрез насилие от страна на полицейските служители. Акцентира на обстоятелството, че по свидетелство на самия А. същият е употребил наркотични вещества и е бил под тяхното влияние в момента, в който е било извършено разпознаване на подсъдимите лица. Посочва, че свидетелят не е виждал неговия подзащитен от времето, когато А. е бил втори-трети клас и го е познавал в неговото служебно качество – „горски“, което прави още по нелогичен фактът на разпознаването му 15-20 години по-късно. Що се касае до анализа на наличните по делото писмени доказателства обръща внимание на протоколите от мобилните оператори, които обаче ако биха могли да бъдат годни доказателствени източници доказвали движението на мобилния телефон единствено на подс. Х., тъй като видно от справката за мобилния телефон, ползван от подс. С. същият се е намирал на едно и също място – различно от това на местопроизшествието. По отношение на съдебно-балистичната експертиза посочва, че за да бъде монтиран заглушител на което и да е от оръжията (използвани по това време от подсъдимите лица) е било нужно в предния долен срез на цевта да е направена резба, която да позволи закрепването му. Такава не е била установена на нито едно от изследваните оръжия, за да би могло да се направи дори предположение, че някое от тях би могло да бъде оръжието, с което са били убити процесните животни. Що се отнася до заключенията по назначените две съдебно-оценителни експертизи намира, че не 3 следва да се кредитира нито едната от двете, тъй като първата по единодушното мнение на всички страни е непълна, а втората съдържа според защитата логически противоречия, което води на практика до невъзможност за установяване на действителната стойност на процесните движими вещи. Досежно заключението на съдебно-психологичната и психиатрична експертиза намира същото за годен доказателствен източник в частта, в която дава становище за това дали изследваното лице (св. А.) действа на принципа на стимулреакция, какво е интелектуалното му ниво и доколко добре може да възприема околната среда, както и да я възпроизвежда в разказите си, но не следва да се кредитира в частта, в която вещите лица твърдят, че употребата на наркотични вещества в инкриминирания ден не е повлияла на годността на възприятията му. Поради изложеното намира, че в хода на провелото се наказателно производство не са събрани доказателства, които да установяват действия на което и да е от подсъдимите лица (в това число на подс. С.) както от обективна, така и от субективна страна, които да изпълват състава на престъплението, за което са били предадени на съд, което налага като единствено правилен и справедлив оправдателният съдебен акт. По отношение на гражданският иск моли същият да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.