Решение № 130 от 10.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. П., 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600160 по описа за 2023 година Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК .

Производството пред въззивната инстанция е образувано по мотивиран протест на прокурор при РП-П. и въззивна жалба на частния обвинител К. К.

Г. от гр.П. подадена чрез повереника му адв.А. К. от ПАК против Присъда № 149 от 2.11.2022г., постановена по НОХД № 638/2021г. по описа на РС – П.,XII-ти н.с.

В протеста се навеждат доводи за неправилен анализ на доказателствената съвкупност и приоритизириране на обясненията на подсъдимия,които по съществените въпроси по делото се разминават с показанията на свидетелите Л. и Г.,които се оценяват като последователни и взаимно-допълващи се. В заключение се отправя искане за отмяна на протестираната присъда и признаване на подсъдимия Ц. П. за виновен по повдигнатите му обвинения.

В подадената въззивна жалба на частния обвинител К. К. Г. от гр.П. подадена чрез повереника му адв.А. К. от ПАК се сочи,че РС-П. е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при проверката на доказателствената съвкупност,фактическата обстановка възприета от този съд възпроизвежда единствено обясненията на подсъдимия,което тангентира с липса на такава,а извършената от РС-П. аналитична дейност е в дисонанс с 1 изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 от НПК и не сочи на заявения от същия съд анализ - поотделно и в цялост на доказателствената маса - и обективира частичен преразказ на доказателствените източници.Навеждат се подробни доводи относно възприетия едностранчив подход на РС-П. към гласните доказателства ангажирани по линия на обвинението в лицето на свидетелите Л.,Г.,И. и М.,акцентиране без кореспондентна опора върху обясненията на подсъдимия и се прави критична оценка на възведените от първата инстанция модели на поведение на пострадалия и свидетеля Л.,базирани на възприетата от този съд художествена литературна основа.В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и осъждане на подсъдимия П. по повдигнатите му обвинения или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание процесуалният представител на ОП-П. поддържа подадения протест и възведеното с него искане.

Частният обвинител К. К. Г. и повереника му - адв.А. К. от ПАК поддържат подадената въззивна жалба и споделените в нея и допълнението `и доводи и искането си за отмяна на атакуваната присъда.

В съдебно заседание ответникът по въззивните протест и жалба Ц. А. П. се явява лично и със защитника си адв.Р. А. от АК-Л. и моли съда за потвърждаване на постановената оправдателна присъда.

Защитникът – адв.Р. А. от АК-Л. оспорва протеста и въззивната жалба на частния обвинител Г. и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.Намира,че РС-П. е постановил правилен съдебен акт като е анализирал подробно събраните доказателства и е стигнал до правилни фактически и правни изводи.Навежда подробни доводи в тази насока,които възпроизвеждат аргументите му изложени пред първата съдебна инстанция.

С атакувания съдебен акт П.ски районен съд е признал подсъдимия Ц.

А. П. - роден на 03.06.1975г. в гр.П., живее в гр.П., ул. „***“, №***, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, разведен, осъждан, ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.06.2020 г. в гр. П. да се е заканил на К. К. Г. от с.гр., с престъпление против неговата личност - с убийство - и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

РС-П. признал подсъдимия Ц. А. П. за НЕВИНОВЕН и в това, че на 08.06.2020 г. в гр. П. да е отнел чужда движима вещ - 1 бр. мъжки ръчен часовник марка „***“ на стойност 5540.00 лева, от владението на К. К. Г. от с.гр.,с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила 2 престъпление по чл.198 ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

Със същият съдебен акт РС-П. се произнесъл по веществените доказателства и разноските.

П.ският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, и доводите на страните, намира за установено следното:

Въззивните протест и жалба са подадени в срока по чл.319 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Разгледани по същество са основателни,но не само по изложените в тях съображения.

Разпоредбите на чл.14 и чл.107 от НПК задължават съда да взема решенията си по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като събира и проверява както доказателствата,които изобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност,така и такива,които я смекчават или го оправдават. Всяко отклонение от тези принципи компрометира изводите както по фактите,така и по правото и очертава допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и липса на възможност страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на първостепенния съд,а въззивния съд - да упражни контрол върху установения за това формален процес /в т.см. Решение № 280/11.07.13г. по н.д. № 865/13г. и Решение № 182/29.03.2013г. по н.д. № 309/13г. на ВКС/.ВКС е имал възможност последователно да изрази разбирането си,че в мотивите си съдилищата следва да посочат въз основа на какви доказателства са приели за установени съответните факти като при противоречие в същите изложат своите съображения,както и изложат правните си съображения относно авторството и съставомерността на деянието,за да може да се твърди,че вътрешното им убеждение е изградено законосъобразно, като изводите не следва да страдат от вътрешна противоречивост,която да препятства упражняването на контрол от страна на горестоящия съд.

Анализът на атакуваната присъда сочи,че РС-П.,за да оправдае ответника по протеста е извършил частичен анализ на доказателствената маса като избирателно е интерпретирал доказателства,за да изгради по една неубедителна при това конструкция правните си изводи като е пропуснал да изясни съществени обстоятелства по делото.

Този селективен подход няма как да бъде въззивен състав.

3 утвърден от настоящия

Внимателният преглед на мотивите сочи,че

РС-П. е приоритизирал,недостатъчно убедително при това, обясненията на подсъдимия Ц. П. като е „компенсирал“ този си подход със свръхкритичност при оценката на гласните доказателства събрани при разпита на свидетелите К. Г. и С. Л. и е пренебрегнал същевременно част от набраната по делото доказателствена съвкупност като се е въздържал от изясняване на съществени обстоятелства по делото,давайки собствена логическа оценка на поведението на подсъдимия и свидетелите Л. и Г.,която е изградена преимуществено на собствените му възприятия и литературни модели за поведение,а не на база фактическата рамка на отношенията между частния обвинител и подсъдимия.

РС-П. е посочил,че възприетата от държавното обвинение фактическа обстановка не се подкрепя в необходимата според него пълнота и убедителност, от доказателствените материали, на които същото се е позовало. Този извод търпи сериозна критика,която следва да се пунктуализира,за да се избегне излишно разтегляне на настоящето изложение при отчитане на крайния резултат от решението на въззивната инстанция.

Не е верен фактическия извод на първоинстанционния съд,че според дадените от свидетеля Г. в хода на съдебното следствие показания П. му е нанесъл общо два удара.Ако РС-П. беше съобразил внимателно дадените пред него показания – л.112 от НОХД №638/21г. – щеше да регистрира,че частния обвинител К. Г. сочи три удара,а ако беше проследил и хронологията на изложението представено при разпитите му в досъдебното производство можеше да установи константност в тази насока,а оттам и да направи дължимите съждения дали е налице последователност на показанията му и в двете фази на процеса и основание същите да бъдат ценени при съпоставка с останалата набрана по делото доказателствена съвкупност. Впрочем първостепенният съд е отказал да уважи отправеното към него искане за приобщаване на показанията на този свидетел от ДП и така се е лишил от възможността да изследва последователността на показанията на Г., което би могло да доведе до различни от споделените от него изводи.

Не е верен и фактическия извод,че нито Г.,нито Л.,бидейки очевидци на процесната ситуация не са посочили в показанията си отправената от ответника по протеста закана за физическо ликвидиране.В разпита си пред съда първия е посочил отправените му реплики: “…и ми каза:“Ще те убия“,“Ще те заколя“ и „Ще изкормя цялото ти семейство“ – л.112,а същите се съдържат и при разпита му на 9.06.20г. в хода на предварителното разследване.Л. от своя страна е посочил както нанесените на Г. удари от Ц.П.,така и заканата му да „изкорми“ както нето,така и семейството му.

Несъстоятелен е и извода на РС-П.,че доказателствата на които се е позовал прокурора са недостатъчни за установяване на „…някакъв,макар и 4 приблизително понятен,мотив на подсъдимия да предприеме поведение като описаното спрямо К. К. Г.…“.На първо место мотивите за дадено поведение не е необходимо да се извличат само от доказателствата представени само от една страна в процеса,а могат да се извличат от цялата набрана по делото доказателствена маса.При това положение РС-П.,след като видимо е приоритизирал обясненията на подсъдимия,е следвало да потърси мотива за поведението на П. в същите и именно това е сторил на л.29 от собствените си мотиви,където е посочил,че от „…обясненията на подсъдимия,по убедителен начин се разкриват мотивите на П. да потърси среща с Г. на два пъти през този ден…“.Така обаче районния съд е изпаднал в логическо противоречие сам със себе си като практически е експлоатирал обясненията на подсъдимия,за да дискредитира показанията на частния обвинител и е игнорирал съображенията на П. да установи контакт с Г.,които и последния сочи,че са свързани със св.М.М.Тук следва да се посочи,че РС не изяснил мотива за втората среща на П. и Г. на „терена“ на последния,обхванат от камерите за видеонаблюдение и дали той не е свързан с последиците от първата им среща.

Неубедителна е концепцията,която е възприел първоинстанционния съд,за да приеме,че показанията на свидетелите Г. и Л. не само,че не подкрепят обвинителната теза,но и „…пораждат много повече въпроси,отколкото да дават отговори,по фактическата обстановка по случая…“ като тук РС-П. е дал собствена оценка за възможното и логично поведение на двамата спътници без да отчете нито спецификата на ситуацията,нито предисторията на взаимоотношенията между Г. и

Л..Очевидно е,че подсъдимия и частния обвинител има за какво да си говорят и че подсъдимия е и инициатор на тези разговори според собствените му обяснения – „Ние тези разговори сме ги водили в годината няколко пъти с частния обвинител.“ – л.109 от НОХД № 638/21г.,а срещата на процесната дата не е случайна за П.,който е разполагал с информация за евентуалната локация на частния обвинител и в експлоатация на същата е предприел действия по установяването му.След като е дал превес на обясненията на подсъдимия районният съд е следвало не да акцентира върху пропуските на разследването от страна на обвинението и в частност на въздържането от изземване на мобилния телефон ползван от свидетеля М.П.,който би установил дали действително номера на подсъдимия му е „непознат“,а да изследва самостоятелно и в съответствие с установеното и към настоящия момент служебно начало дали е възможна комуникация подобна на заявената от него чрез „магнетизирване“,което налага ангажиране на съответен експертен потенциял.Очевидно е,че РС е отхвърлил като недостоверни показанията на М.П.,но не ясно е защо комуникацията,за която споделя П.