Определение № 365 от 11.08.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 217/2026
- Вид
- Определение № 365
- Подписан
- 11.08.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Тодор Илков Хаджиев, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 20, ал. 3 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365 гр. Пловдив, 11.08.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Тодор Илк. Хаджиев
Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500217 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на Прокуратурата на Република България за допълване на постановеното по делото Решение № 128/ 22.06.2026 г. по гр. д.
№ 217/ 2026 г. на АС – Пловдив чрез произнасяне по оплакването във въззивната жалба относно началния момент на законната лихва на обезщетението за неимуществени вреди.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Л. К. Г..
Съдът, като се запозна с молбата, намира следното:
С Решение № 543/ 17.12.2025 г. по гр. д. № 490/ 2025 на ОС – Пазарджик Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. К. Г. на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно повдигнатото обвинение и предаване на съд за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2024 г., като искът за разликата до 100 000 лв. е отхвърлен.
Решението в отхвърлителната част е обжалвано от ищеца Л. К. Г. с искане за уважаване на иска в пълен размер.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба и от Прокуратурата на РБ, в която са изложени съображения за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и за незаконосъобразност на решението в частта относно присъдената законна 1 лихва, началният момент на която следва да се определи от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а не от датата на издаването му. Формулиран е петитум, с който се иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или да се намали присъденото обезщетение.
С постановеното по делото решение апелативният съд е отменил частично обжалваното решение, като е отхвърлил предявения иск над сумата от 11 000 € и потвърдил решението в останалата обжалвана част. В решението не са изложени мотиви досежно началният момент на законната лихва.
При тези данни по делото съдът намира молбата за неоснователна.
Производството по чл. 250 ГПК е средство за отстраняване пропуска на съда да се произнесе по целия предмет на делото, с който е сезиран: при постановяване на първоинстанционното решение – по един от съединените искове или за част от спорното право, а във въззивното производство – за част от обжалваното решение. Т. е. основание за допълване на въззивното решение е пропускът на съда се произнесе по целия предмет на обжалване - тогава, когато липсва формиран диспозитив за част от атакуваното решение. В случая предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение по отношение на пълния размер на предявения иск за неимуществени вреди, както и относно акцесорната претенция за законна лихва, считано от 08.04.2024 г. до 23.05.2024 г. С постановеното във въззивното производство решение апелативният съд се е произнесъл в диспозитива по целия предмет на обжалване – отменил е първоинстанционното решение за част от присъденото обезщетение, като е постановил ново, с което е отхвърлил предявения иск над сумата от 11 000 €, а решението в останалата обжалвана част – за уважената част от иска до 11 000 €, за отхвърлената част над 15 338. 76 €, както и в частта на присъдената лихва от 08.04.2024 г. до 23.05.2024 г. - е потвърдил.
Действително въззивният съд е пропуснал да обсъди оплакването на Прокуратурата досежно началният момент на законната лихва, но необсъждането в мотивите на правнорелевантни за спора въпроси не е основание за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, след като съдът е формирал и изразил в диспозитива воля по целия заявен от страните предмет на делото. Пропускът на въззивния съд да се произнесе по дадено оплакване във въззивната жалба, касаещо определена част от съдебното решение, не е основание за допълване на решението, а процесуално нарушение, което може да се релевира в касационното производство.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по отношение на депозираната от Прокуратурата молба по чл. 250 ГПК не са налице процесуалните изисквания за разглеждането й по същество, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба вх. № 6083/ 26.06.2026 г. на Прокуратурата на РБ за допълване на постановеното по в. гр. д. № 217/ 2026 г. на АС – Пловдив Решение № 128/ 22.06.2026 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3