Определение № 802 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002901554 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. Л. В., М. К. В. и Л. К. В., и трите чрез адв.Д. срещу решение №93 от 11.03.2024г., поправено с решение №98 от 13.03.2024г., постановено по в.т.д. №11/2024г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която е отменено решение №321 от 17.07.2023г., постановено по т.д. №419/2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта, с която „Пътремонт“ ООД е осъдено да заплати на всяка от касаторките по над 80 327.17 лева до присъдените 804 622.92 лева, ведно със законната лихва от 08.06.2021г. до окончателното плащане, както и по над 1 176.19 лева за всяка една от тях до присъдените 6 318.13 лева лихви за забава, като вместо това са отхвърлени предявените от Н. Л. В., М. К. В. и Л.

К. В. срещу „Пътремонт“ ООД искове за заплащане на сумите по над 80 327.17 лева на всяка една от тях до присъдените им по 804 622.92 лева, представляваща равностойността на дружествения дял на починалия на 26.03.2021г. съдружник в дружеството и техен наследодател К. В., съответна на наследствените им права и определена след приспадане на направено след подаване на исковата молба на 08.06.2021г. частично плащане от „Пътремонт“ ООД на сумата 1 600 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2021г. до окончателното плащане, както и на сумите по над 1

1 176.19 лева за всяка една от тях до присъдените им по 6 318.13 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане върху главниците по 613 660.50 лева за периода 01.04.2021г. – 08.06.2021г.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и да бъдат уважени исковете до посочените размери. Касаторите поддържат, че не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната цялост и изводите на съда са необосновани и незаконосъобразни. Намират, че в нарушение на чл.125, ал.3 ТЗ и при игнориране на заключенията на СИЕ, съдът на практика изцяло е кредитирал представения от ответното дружество междинен счетоводен баланс към 31.03.2021г., въпреки оспорването на редовността на счетоводните записвания, липсата на инвентаризации и основание за начисляване на амортизации и за бракуване на ДМА. Оспорват и изводите на съда за валидност на договорите за опрощаване на задължения, както и за наличие на основание за отписване на вземания от страна на ответното дружество.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационните жалбоподатели поддържат, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Следва ли в баланса на дружеството, изготвен посредством допускане на експертиза от вещи лица да бъде включена стойността на всички активи на дружеството, при определяне на размера на дела на починал съдружник в производство по чл.125, ал.3 ТЗ? Следва ли в оценката на активите да се предвиди целия им срок на експлоатация?;

2. Следва ли в баланса на ООД да бъде включена стойността на бракувани негови активи, които са налични и продължават да се използват от дружеството, т.е. то извлича икономическа изгода от тях? Следва ли в оценката на активите да се предвиди целия им срок на експлоатация?;

3. Следва ли в баланса на ООД да бъде включена стойността на бракувани негови активи, които липсват към момента на изготвяне на допусната по делото съдебно-икономическа експертиза, но за които е заявено от управителя и съдружник в ООД, че са продадени или предадени на скрап, както и липсват документи за местонахождението им или последващото им прехвърляне, или отдаване под наем? Следва ли в оценката на активите да се предвиди целия им срок на експлоатация?;

4. При оспорване на редовността на счетоводните записвания от страна 2 на ищците в производство по предявен иск по чл.125, ал.3 ТЗ, как следва да се определи размера на дела на починалия съдружник от имуществото и капитала на ООД, по каква цена следва да се определи стойността на активите от имуществото?;

5. Между съдружници в ООД действат ли вътрешни отношения и спрямо тях могат ли да намерят приложение правилата на ЗЗД относно представителството по пълномощие?;

6. Произвежда ли действие, действителен ли е за представлявания и неговите универсални правоприемници, договор сключен в негова вреда?;

7. Следва ли съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор?;

8. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи, ако по делото са изготвени експертизи с идентични задачи, но с различни заключения?;

9. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?;

10. При констатирана неправилност на съдебно-счетоводна и оценъчна експертиза дадена в различни варианти, следва ли по делото да се назначи нова такава с цел установяване на действителния размер на дела на починал съдружник, който е част от действителния размер на всички активи на дружеството към датата на смъртта му?“- с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставят и още един въпрос- „11. Следва ли в оценката на активите да се предвиди целият им срок на експлоатация, в производството по чл.125, ал.3 ТЗ?“, като поддържат, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация- въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторите твърдят, че въззивното решение е очевидно неправилнооснование за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ЗЗД.

Ответникът „Пътремонт“ ООД, с.Катуница оспорва жалбата, като излага подробни доводи за липсата на основания за допускане на въззивното решение в оспорената му част до касационен контрол, както и за правилността му. Намира, че поставените въпроси не отговарят на общия критерий за правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, като не са налице и сочените допълнителни предпоставки за допускане до касация по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Оспорва решението да е очевидно неправилно, като излага съображения за неговата законосъобразност и обоснованост. Претендира 3 разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за сумите над 80 327.17 лева до присъдените 804 622.92 лева за всяка от ищците Н., М. и Л.

Вълеви, въззивният съд приема, че те са наследници на починалия на 26.03.2021г. К. В.- съдружник в ответното дружество, притежаващ 50% от капитала, че стойността на дружествения дял на починалия съдружник е 1 840 981.50 лева, че са получили от ответното дружество 1 600 000 лева след завеждане на исковата молба за уреждане на имуществените отношения /по 533 333.33 лева всяка/, поради което са останали неизплатени общо 240 981.50 лева или по 80 327.17 лева за всяка. Решаващият съдебен състав отделя като основен спорен факт по делото каква е стойността на дружествените дялове, притежавани от наследодателя Вълев. Намира, че съгласно чл.125, ал.3 ТЗ имуществените последици при прекратяване на членство в дружество с ограничена отговорност следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването- в случая към 31.03.2021г. Счита, че междинният баланс се изготвя въз основа на принципа на действащо предприятие по чл.26, ал.1, т.1 ЗСч., т.е. предприятие, което функционира и ще остане такова в предвидимо бъдеще, което няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност. Акцентира, че в този случай не се извършва ликвидация на активите, не се формира ликвидационен дял, респективно при определяне на чистото имущество на дружеството при условията на действащо предприятие не се взема предвид пазарната стойност на активите.

Въззивният съд анализира доказателствата по делото, включително изготвения на 23.08.2021г. от ответника междинен баланс към 31.03.2021г., както и заключенията на единичните ССЕ, оценъчна експертиза и комплексната СИЕ, допуснати за проверка редовността на извършените счетоводни записвания на балансовите данни с оглед оспорването на баланса от ищците.

Счита, че вариантите, в които е отчетена разликата между записаната в баланса и пазарната стойност на активите, не следва да намират приложение, тъй като ответното дружество е функциониращо, но следва да се обсъдят записванията относно балансовата стойност на активите, свързани с бракувани активи, протокол за отписване на вземания от 04.01.2021г. и договори за опрощаване на задължения от 01.03.2021г. и от 10.03.2021г., оспорени от ищците /от заключението на първата счетоводната експертиза се 4 установява, че са бракувани активи през 2020г. и през м.01,02 и 03.2021г., като при определяне на чистото имущество са съобразени и загубите от отписани вземания по сметка 609-1 Др.разходи – 138 424.22 лева и от отписани разходи по сметка 609-3 Др.разходи – 650 486.93 лева, съгласно договори за опрощаване на задължения от 01.03.2021г. и от 10.03.2021г./. Съдът намира за неоснователни възраженията за недействителност на договорите за опрощаване на вземания на стойност 650 486.93 лева, като сочи, че са подписани от ответното дружество, чрез управителя Любомир Стойчев, който е надлежно упълномощен да представлява и другия управител К. В.

/пълномощно с нотариална заверка на подписа от 21.09.2010г./, вкл. да сключва всякакъв вид договори при условия каквито той намери за добре.

Подчертава, че съгласно чл.108 ЗЗД опрощаването е вид договор между кредитор и длъжник, по силата на който кредиторът се отказва от вземането си със съгласието на длъжника, като липсват норми в ЗЗД и ТЗ, забраняващи сключването на договори, с които се опрощават задължения и се намалява имуществото на търговско дружество, както и такива предвиждащи специални изисквания, вкл. изрично упълномощаване за сключването им.

Съдът намира, че за сключването на договорите не е необходимо решение на Общо събрание на съдружниците, а към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД, съгласно тълкувателно решение №3 по т.д.№3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното и независимо, че договорите са сключени със свързани с управителя Стойчев юридически лица, стига до извод, че те са действителни, респ. са породили своето действие.

Решаващият състав приема, че протоколът за отписване на вземания от 04.01.2021г. е подписан от единия управител, надлежно упълномощен да представлява и другия управител, като са отписани вземания в размер на 138 424.22 лева- 53 368.95 лева, като погасени по давност, а друга част – 85 055.27 лева по счетоводна справка са несъбираеми, но реално са отписани по давност. Като съобразява, че вземанията в общ размер от 85 055.27 лева са по пет фактури, издадени за периода 13.10.2016г. – 14.05.2019г., като са предмет и на висящо търговско дело, съдът намира, че няма основание за отписването им поради изтекла давност нито към 04.01.2021г., нито към 31.03.2021г. /чл.37, ал.1, т.1 ЗКПО/. Стига до извод, че не се установява документална обоснованост за изключването на сумата 85 055.27 лева от актива на баланса към 31.03.2021г., поради което тя следва да намери отражение при изчисляването на стойността на дружествените дялове.