Решение № 240 от 29.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пенка Кр. Стоева Йоаниду при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Търговско дело № 20205300900563 по описа за 2020 година

Ищецът В.И.Д.., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.М.К., моли съда да осъди ответното ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265117, с адрес на управление и седалище в гр.София, район Възраждане, ул.“Св.София“№7, да му заплати по банкова сметка BG** **** **** **** **** ** при ***, с титулят адвокат М.И.К.., сумите от :

70 000лв., съставляваща разликата между сумата на обезщетението за неимуществени вреди от 130000лв., която е претендирал за плащане от ответника, в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на товарен автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег.№** **** ** при управление на който от Н. Г. Б., на ***-км от автомагистрала Тракия, на **.**.**г., е причинено птп, довело до смъртта на съпругата му М.Ч.Д., за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по нохд №179/20г. на ПОС, и изплатеното му от ответника по същия повод обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000лв., тъй като не е съгласен с размера му, ведно със законната лихва от **.**.**г.- дата на смъртта на съпругата му;

12 283.33лв., съставляващи обезщетение за забава върху главницата от 60000лв., за времето от **.**.**г., датата на смъртта на съпругата му, до датата на плащането и10.07.20г.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.

№24979/23.10.20г. /виж на л.28-л.33/, с който е оспорил и двата иска изцяло, както по основание, така и по размер.

1

По отношение на иска за присъждане на сумата от 70000лв. е посочил, че е неоснователен, тъй като: претендираното от ищеца обезщетение от 130 000лв. е било прекомерно, с оглед принципа на справедливост, възведен от чл.52 от ЗЗД, на който определеното и изплатено от него обезщетение от 60000лв. е изцяло съответно, тъй че претендираната разлика не се дължи; починалата е съпричинала смъртта си, като е пътувала без поставен правилно предпазен колан и именно заради това тялото и е изхвърчало извън седалката, а главата и се е оказала между предната дясна колона на автомобила и предната лява врата и по този начин- извън купето на автомобила, като несъвместимите с живота и травми не биха настъпили, ако беше спазила правилото на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което повдига възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД; водачът на застрахованото при него ппс няма изключителна вина за състоялото се птп, а за състояването му са били налични и други причини, а именно: изключително лошото качество на пътната настилка в участъка на ***-я км от АМ Тракия, довело до много други произшествия, данни за които са налични при справка в интернет; евентуалното рязко намаляване на скоростта на движещия се пред застрахования при ответника товарен автомобил, лек автобомил „Пежо 307“, управляван от И.Б. със скорост от около 110км/ч, която не реагирала своевременно спрямо по-бавно движещите се пред нея автомобили, което от своя страна направило неуспешна реакцията на Б., изразяваща се в задействане на спирачната уредба, и което се оказало фатално за возещите се в товарния автомобил.

По отношение на иска за сумата от 12 283.33лв. и на искането за присъждане на лихва върху сумата от 70000лв. от датата **.**.**г. е посочил, че не дължи лихва от датата на птп, тъй като не е изпаднал в забава от тази дата и неговата отговорност е договорна, а не деликтна.

В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба /виж на л.40/, с която е оспорил съображенията, развити от ответника във връзка с неоснователност на главния иск и е заявил от своя страна, че покойната е била с поставен обезопасителен колан, както и че e ноторно известно е, щото при скорост над 80км/ч коланът губи предпазното си действие и в случай на сблъсък се получава травма, която в повече случаи е фатална сама по себе си.

В срока по чл.373,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната исковата молба /виж на л.44/, с който е заявил, че поддържа изцяло отговора си и повдигнатите с него възражения и искания.

2

Навел е и нови обстоятелства, свързани с възражението му за съпричиняване на смъртта от покойната, а именно: че се е возила при неправилно затворена дясна врата, което позволява същата да се отвори в движение, дори без да е налице птп, а също, че не е задействала заключващия механизъм на същата врата, който би блокирал възможността при сблъсък с разделителната мантинела вратата да се отвори.

Ищецът пледира по същество за уважаване и на двата предявени иска като ооснователни и доказани, и за присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 14.12.21г. Развива съображения с писмена защита вх.№18747/21.12.21г.

Ответникът пледира за отхвърляне и на двата иска като неоснователни, с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 14.12.21г. Развива съображения с писмена защита вх.№18944/23.12.21г.

Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и събраните за тяхното установяване в производството доказателства намери, че :

Предявените искове са допустими.

Разгледан по същество, искът за присъждане на сумата от 70000лв., като разлика между изплатения от застрахователя и претендиран от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на съпругата му, следва да се уважи като основателен, защото обезщетение от 130000лв. не се намира от съда за прекомерно, както го е преценил ответникът в случая, за да заплати сума от 60000лв. по постъпилата пред него претенция на ищеца, както и защото твърдяното от ответника съпричиняване на смъртта от покойната не се установи, тъй че да се следва намаление на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.

Това обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от ***, а не от ***, както се претендира, защото за периода между тези две дати искането е неоснователно.

Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 60000лв., от датата на птп до датата на заплащане на сумата, е частично основателен – за периода ***-09.07.20г. включително, за който следва да се уважи до размер от 10 150лв., а за периода от **.**.**г. до ***г. и за разликата до претендираните 12 283.33лв. следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ответникът е изпаднал в забава за плащане на определеното и изплатено на ищеца на 10.07.20г. обезщетение от 60000лв., считано от ***, а не от ***, както ищецът смята, воден от следните съображения:

І.По допустимостта.

Предявените искове са допустими, доколкото с оглед изложените обстоятелства попадат в хипотезите на чл.432,ал.1, чл.429,ал.2,т.2 и чл.497,ал.1 от КЗ, като видно от 3 приложената на л.23 от делото покана, входирана при ответното дружество на ***, ищецът е предявил като увредено лице претенцията си пред застрахователя и сочи, че той му е определил и изплатил обезщетение за смъртта на съпругата му, с което не е съгласен- т.е. спазено е и изискването на чл.498,ал.3,предл. последно от КЗ.

Допустимостта на исковете не е била оспорвана от ответника.

ІІ.По основателността.

1.В с.з. от 23.02.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото, без възражение на страните, проекта за доклад, съобщен им с Определение №1779/30.12.20г., с който е очертал релевантните за исковете и за възраженията на ответника за прекомерност и за съпричиняване факти, и е разпределил тежестта за установяването им в процеса, като :

При наличието на влязла в сила на 14.03.20г. по нохд №179/20г. на ПОС присъда /виж присъдата на л.9-л.16/, с която Н.Б. е признат за виновен в това, че на **.**.**г., на Автомагистрала Тракия, *** км, обл.***, при управление на товарен автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег. №** **** ** е нарушил правилата за движение на чл.20,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Ч.Д., поради което на основание чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.342,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода, на основание чл.300 от ГПК е признал фактите, щото смъртта на М.Д. е била причинена по непредпазливост от Н.Б., вследствие нарушаване на правилото на чл.20,ал.1 от ЗДвП, при управление на товарен автомобил „Мерцедес спринтер с рег. №** **** ** за ненуждаещи от доказване в производството, тъй като за тях ще се зачете влязлата в сила присъда;

Не е приел за разглеждане в процеса, като пряко неотносими към функционалната отговорност на застрахователя по отношение деянието на застрахованото при него лице, наведените от ответника с отговора му обстоятелства, касаещи наличието и на други причини за състояване на птп, различни от поведението на застрахованото при него лице, конкретно- състоянието на пътя и поведението на едно трето за спора лице, различно от деликвента, сочен с влязлата в сила присъда.

/виж протокола от с.з. на л.76-л.79 и Определение №1779 на л.46-л.50/.

2.Установиха се/не се установиха в производството следните доказателствени факти, свързани с твърденията и възраженията на страните, приети за разглеждане по делото и релевантни за спора:

2.1. Към датата на птп, причинено от Н.Б., управляваното от него мпс с рег. № ** **** ** е било застраховано за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД /виж разпечатката от сайта на гаранционния фонд на л.75/.

2.2.Починалата при птп от **.**.**г. М.Д. е оставила за свои наследници съпруга си В.Д., ищец по делото, и синовете си И. и Н. Д. /виж удостоверение за наследници на л.6/.

2.3.На 10.07.20г., ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от 60000лв., на 4 основание образувана пред него въз основа постъпилата на *** претенция на ищеца преписка по щета №0411-160-0009-2018, като за целта е взел предвид банковата сметка, посочена в застрахователната претенция от ищеца /виж преводното нареждане на л.73, претенцията на л.23 и пълномощното с нотариална заверка на подпис на л.22/.

2.4. С показанията на свидетелките М.Р.- племенница на ищеца и С.К., без родство с ищеца, съседка и семеен приятел, депозирани в с.з. от 23.02.21г. /виж на л.77гръб-л.78гръб от протокола/, се установи, че:

М. и В. били сплотено, добро и авторитетно семейство, като живеели много задружно, много добре, разбирали се чудесно и всичко заедно си правели, като бракът им датирал някъде към седемдесетте години /св.Р., св.К./.

М. била разкошен човек, който съумявал винаги да зарази с настроение, с енергия и лъчезарност, изключително организирана и в работата, и към близките си, съумяваща да съвмястява множество отговорности /св.Р./. М. била перфектна, тя била двигателя и ръководителя в къщата, а В. бил изпълнителя /св.К./.

След смъртта на М., която била за него шок, В. определено се променил- нямало я вече лекотата, с която общувал преди, вече бил по-затворен, по-обран в разговорите, отказвал да ходи на семейните празници на сестра му, освен ако внуците не присъстват и тогава идвал с тях, често се отбивал на гробищата /св.Р./. В. много страдал за съпругата си и съвсем се променил след смъртта и- нямало ги вече майтапите, които правел преди, вече се разхождал сам по улицата, а не с другите мъже, и като излезел, стоял сам, не се събирал с приятели, както преди, а дори да дойде, като го повикат, постои малко и тръгва, без да се засмее, както преди. По време на погребението само мълчал и цялото му поведение било съвсем различно от обичайното- по –затворен е, уповава се повече на внуците. Няма постоянна работа, но така било и преди смъртта на М., защото тя не му давала да работи и искала той да поддържа къщата, а тя самата работела много /св.К./.

2.5. Никоя от страните не е сочила застрахованото лице да е подало на определена дата уведомление пред застрахователя по чл.430,ал.2,т.2 от КЗ, поради което и съдът не е разпределил конкретно тежестта за установяваване на този факт между страните, като ищецът очевидно не счита тази дата за релевантна, тъй като претендира законна лихва както върху претендирата, така и върху заплатената му от ответника сума, считано от датата на смъртта на съпругата му- **.**.**г.