Определение № 722 от 25.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 393/2023
- Вид
- Определение № 722
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 24.10.2023
- Състав
- Димитър Миков Христов, Анна Тодорова Трифонова, Румяна Атанасова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 722 гр. С.З., 24.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър М. Христов
Членове:
Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000393 по описа за 2023 година
Постъпила е въззивна жалба от Б. И. Б. против Решение № 375/11.07.2023 г. постановено по гр. д. № 2891/2022 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди от Б. И. Б. против ЗАД „Д.“ АД за сумата над 3 000 лв. до претендирания размер от 10 000 лв.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Д.“ АД против Решение № 375/11.07.2023 г. постановено по гр. д.№ 2891/2022 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е уважен предявеният от Б. И. Б. иск срещу „ЗАД Д.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1 500.00 лв. до присъдения размер от 3000 лева , ведно със законната лихва считано от 17.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът Б. И. Б. моли съда да осъди ЗАД „Д.“ АД да му плати сумата от 10 000 лева, като обезщетение за търпените неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП, заедно с лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ върху сумите по обезщетенията, считано от 17.08.2020 г. (датата на уведомлението до 1 застрахователя) до окончателното плащане, като му присъди и направените по делото разноски.
Въззивният съд констатира, че в мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен над сумата от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан.
В диспозитива на решението, първоинстанционният съд обаче е пропуснал да отрази волята, която е формирал в мотивите, а именно не е посочил, размера, за който предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен, което представлява очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК.
На следващо място въззивната жалба е нередовна, тъй като петитума на жалбата очевидно не съответства на фактите по делото и не е внесена дължимата държавна такса за въззивното обжалване.
Видно от данните по делото ищецът Б. И. Б. не е освободен от заплащането на държавна такса и разноски нито по чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, нито по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Нещо повече с разпореждане № 5003/13.12.2022 г., съдът е оставил без движение исковата молба на Б. И. Б., с указания в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 400 лв.
Това указание изпълнено и дължимата държавна такса в размер на 400 лв. е внесена на 19.01.2023 г.
С оглед на изложеното след изпълнение на процедурата по чл. 247 от ГПК, първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 260, т. 4 и чл. 261, т. 4 от ГПК следва да остави без движение въззивната жалба на Б. И. Б. и да му даде следните указания: да посочи в какво се състои искането му и да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване, като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че настоящото въззивно производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на Районен съд - К. за изпълнение на процедурата по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка.
След изпълнение на процедурата по чл. 247 от ГПК, първоинстанционният съд следва да остави без движение въззивната 2 жалба на Б. И. Б., като приложи процедурата по чл. 262, ал. 1 във вр. чл.
260, т. 4 и чл. 261, т. 4 от ГПК.
След изпълнение на горепосочените процедури делото следва да бъде върнато на Окръжен съд – С.З. за произнасяне по въззивните жалби.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 393/2023 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
ВРЪЩА делото на Районен съд - К. за изпълнение на процедурата по чл.
247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и за администриране на въззивната жалба на Б. И. Б. по реда на чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 260, т. 4 и чл. 261, т. 4 от ГПК, след което делото ДА СЕ ВЪРНЕ на С. окръжен съд за произнасяне по въззивните жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3