Решение № 130 от 30.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500412 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. И. Т. от гр.Б., чрез пълномощника адв. Д., против решение №270 от 05.07.2021 г. по гр.д.№2829/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея против „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.С. иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 103 920, 37 лв., от които непогасена главница 58 114,53 лв., законна лихва 3260,87 лв. за периода 24.04.2020 г.12.11. 2020 г. и неолихвяеми вземания 42 544,97 лв., предмет на изп. дело №570/2020 г. на ЧСИ Н. К., рег.№ 929, район на действие Окръжен съд-Х., посочени в съобщение от 12.11.2020 г. за образуване на изпълнителното дело по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 430/1.04.2010 г. по ч.гр.д. № 210/2010г. на РС-Свиленград.

Навеждат се оплаквания, че съдът неоснователно е оставил без уважение доводите на ищцата за погасяване на процесното вземане поради изтекла давност. Неправилно е прието, че давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е прекъсната с образуването на изпълнително дело на 11.03.2020 г.

1

Посочено е, че съдът неправилно е интерпретирал и приложил приетото в решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело №2382/2017 г. на ВКС. Според посочения съдебен акт, ТР №2/2013 г. не следва да се прилага спрямо вземания по висящи изпълнителни дела, давността по които ще се окаже, че е изтекла преди постановяване на тълкувателното решение. Към датата на постановяване на тълкувателното решение давността по конкретното изпълнително дело не е била изтекла, то е било висящо и взискателят е разполагал с възможността да съобрази своето процесуално поведение с постановеното ТР. Решението противоречи на практиката на ВКС, съобразена с тълкувателното решение, според която в изпълнителното производство давността единствено прекъсва. Предходната инстанция неправилно е определила и момента на прекъсване на давността, като е приела, че това е станало с подаването на молбата за образуване на изп.дело на 11.03.2020 г.

Изложени са съображения за ненадлежно съобщаване на извършената цесия, която не е произвела действие. Според въззивницата, действието на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД е настъпило с получаването му като приложение към отговора на исковата молба на 18.02.2021 г., след изтичане на погасителната давност.

Счита решението за неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът за приемане за установено, че не се дължи сумата от 42 544,97 лв.- неолихвяеми вземания, посочени в поканата за доброволно изпълнение. За да отхвърли иска, съдът е придал несъществуваща материална доказателствена стойност на уведомление, изходящо от ответника до ЧСИ. Посочените в него стойности не съвпадат с тези, описани в изпълнителния лист, не са посочени начален и краен период на формиране на лихвите, нито главницата, върху която са начислени.

Оспорва се приетата от първата инстанция петгодишна давност за вземане за лихви, установени със заповед по чл.417 ГПК, приравнявайки влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение на съдебно решение със сила на пресъдено нещо. Счита, че този извод е в противоречие с императивно установените норми, уреждащи давността. Сочи, че след като подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД, в какъвто смисъл са мотивите на т.14 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, още по-малко може да се приеме, че установеното със заповед вземане ще се ползва с 2 привилегията по чл.117, ал.2 ГПК .

Моли за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и за постановяването на друго, с което искът да бъде уважен и да и бъдат присъдени разноските по делото.

Подаден е отговор от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Ц., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира същата да бъде оставена без уважение. Поддържат се изводът на предходната инстанция за ненастъпило погасяване на вземането, тъй като петгодишният давностен срок е започнал да тече на 26.06.2015 г. и не е изтекъл до 11.03.2020 г., датата на подаване на молба от дружеството за образуване на ново изпълнително дело, като е съобразена практиката на ВКС в ТР №2/26.06.2015 г. по т.д №2/2013 г. на ОСГТК. Съдът правилно е установил, че при наличие на съответен титул, вземането подлежи на принудително удовлетворение, като промяната на страните в изпълнителното производство не заличава правото на кредитора на принудително изпълнение.

Дружеството е изпращало двукратно уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД до ищцата на нейния постоянен адрес, неуспешно доставени, но въпреки това въззивницата е уведомена за цесията, тъй като я сочи в своята искова молба.

Предвид липсата на изискване за форма на уведомлението, тя следва да се счита за редовно уведомена. Като неоснователни се сочат доводите във въззивната жалба, че действията по принудителното събиране на вземането не са породили ефект поради неуведомяването и за цесията преди образуване на настоящото исково производство. Налице е позоваване на съдебната практика за това, че уведомяването по чл.99, ал.4 ЗЗД не рефлектира върху дължимостта на вземането. Според въззиваемия ответник, обжалваното решение е правилно и в частта, с която е прието, че вземането за лихва, установена със заповед по чл.417 ГПК, се погасява с пет годишна давност, тъй като правните последици на заповедта са аналогични с последиците на вляло в сила решение, с оглед установителното и действие в отношенията между страните. Влязла в сила, тя е пречка за оспорване на вземанията, отразени в нея въз основа на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е можел да се снабди до изтичане на срока по чл.414 ГПК, в който смисъл е и трайната съдебна практика.

Направено е искане да бъде потвърдено атакуваното решение и да бъдат присъдени разноски съгласно приложения към отговора списък.

3

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

След съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение е отхвърлен искът на И.Т. против „Франтекс Интернешътъл“ ЕАД, гр.С. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 103 920137 лв., включваща непогасена главница 58 114,53 лв., законна лихва 3 260,87 лв. за периода 24.04.2020 г.-12.11.2020 г., неолихвяеми вземания-42 544,97 лв., вземания по изп. дело № 570/2020г. на ЧСИ Н. К., рег. № 929, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 430/01.04.2010 г. по ч.гр.д. № 210/2010 г. на РС-С.. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е неоснователен на предявеното основание-погасителна давност.

Петгодишният давностен срок за погасяване на вземането не е изтекъл, тъй като при висящност на първоначално образуваното изп. д. №242/2010 г. на ЧСИ Г. М., рег. № 703, давността е започнала да тече на 26.06.2015 г., датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, т. 10, с което е отменено действието на ППВС №3/18.11.1980 г., и е прекъсната преди изтичането на пет години-на 11.03.2020 г., датата на която взискателят е подал молба, по която е образувано новото изпълнително дело №570/2020 г. на ЧСИ Н. К., рег.

№929. По отношение на оспорения с исковата молба размер, решаващият съд е посочил, че същият е установен от нарочна експертиза.

Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемите от закона форма и елементи от съдържанието, в развило се надлежно съдебно производство по редовно предявена и допустима искова претенция.

По наведените от въззивната страна доводи и възражения за неправилност, се установява следното:

Искът е за оспорване правото на принудително изпълнение на вземане по изпълнително дело, като се претендира от съда да приеме за установено по отношение на ответника, взискател по изпълнителното дело, че ищецът, длъжник по същото, не дължи вземането, предмет на изпълнителното 4 производство. Така заявен, искът е отрицателен установителен и има правното си основание в чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба е предявена недължимост на главница-58 114,53 лв., в едно със законна лихва в размер на 3 260,87 лв. за периода 24.04.2020г.12.11.2020г. и неолихвяеми вземания-42 544,97 лв., или общо сумата в размер на 103 920,37 лв., като ищцата се позовава на погасяване на вземането по давност с изтичането на петгодишен давностен срок, считано 09.07.2014 г., датата на последното валидно изпълнително действие, извършено с молбата на „Юробанк И еф Джи България“ АД за запор на трудово възнаграждение и опис на движими вещи, до 09.07.2019 г. Оспорва размера на задължението, като твърди, че остатъкът от главницата е 49 758,83 лв., а сумата от 42 544,97 лв. е с неясен произход. Ако същата включва и лихви, налице е позоваване на погасяването им с изтичането на тригодишна давност.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че с подадената молба от 08.06.2015г. за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, с възлагане на ЧСИ на правата по чл.18 ЗКЧСИ, е предприел надлежно изпълнително действие, прекъсващо давността. От този момент е започнала да тече нова давност, прекъсната с образуване на новото изпълнително дело на 11.03.2020 г., преди да изтече петгодишният давностен срок. Наведен е и довод за начало на погасителната давност, считано от 26.06.2015г., датата на приемане на ТР №2/26.06.2015 г., с което е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980 г. Размерът на процесното задължение ответникът намира за правилно изчислен.

Безспорно е между страните от фактическа страна, че по ч.гр.д. № 210/2010 г. на Районен съд-С. са издадени заповед № 430/01.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 06.04.2010 г. против длъжниците И.И. Т. и И. Ж. Т. за заплащане солидарно на кредитора „Юробанк и еф джи България“ АД, гр. С. сумата от 108 485 швейцарски франка-главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 43794/09.10.2008 г., 12 692,51 шв.ф.-лихва за забава за периода от 30.11.2008 г. до 29.03.2010 г., 483,57 шв.ф.-просрочени такси, в едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 29.03.2010 г. до изплащане на вземането и 5 871,11 лв.-разноски по делото. По молба на банката-кредитор, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. №10107030400242 на ЧСИ Г. М., рег. №703 на КЧСИ. В хода на 5 изпълнението е извършена публична продан на ипотекиран в полза на банката недвижим имот, като с постановление от 05.11.2010 г. постъпилата сума от 145 699,56 лв. е разпределен за такса по т.26 ТТР към ЧСИ за събрана сума след приспадане на сумата за извършен опис с включен ДДС-3 469,79 лв. и за банката-взискател-142 229,77 лв. Купувачът е въведен в имота с протокол за въвод във владение от 12.03.2013 г.

По молба на банката от 19.10.2011 г. са извършени справки за регистрирани трудови договори и вписани актове за собственост на длъжниците. В хода на изпълнението е вписана възбрана по акт №48, том 1, вх. рег. №

688/21.03.2012 г. на СВ-С. върху собствен имот на И. Т. в гр.С.. Последвала е молба на „Юробанк България“ АД от 01.08.2013 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, каквито след справка не са установени. Нова молба банката е подала на 09.07.2014 г., с искане за проверка на регистрирани трудови възнаграждения, както и за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците. По-късно, по молба на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.София от 08.06.2015г., с постановление от 19.06.2015 г. на съдебния изпълнител, дружеството е конституирано като взискател по изпълнителното дело, в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България“ АД по силата на договор от 31.03.2015 г. за прехвърляне на вземането по процесното изпълнително дело.