Решение № 487 от 30.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513681 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20119724 от 19.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7466/2020 г. на Софийски районен съд, ответниците Х. М. Ц., Г. М. Ц., П. С. С. и К. С. С. са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД суми за доставена топлинна енергия в имот с абонатен № *******, суми за цена за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.02.2020 г. до погасяване на задълженията, както и суми за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 27.01.2020 г., както следва:

Х. М. Ц. - сумата 266,60 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 12.2016 г. до м. 11.2018 г.; сумата 4,69 лв. - цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 11.2018 г.; сумата 36,58 лв. – обезщетение за забава върху главницата за горепосочения период;

Г. М. Ц. - сумата 266,60 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 12.2016 г. до м. 11.2018 г.; сумата 4,69 лв. - цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 11.2018 г.; сумата 36,58 лв. – обезщетение за забава върху главницата за горепосочения период;

1

П. С. С. - сумата 289,05 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г.; сумата 4,90 лв. - цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от м. 01.2017 г. до м. 11.2018 г.; сумата 42,60 лв. – обезщетение за забава върху главницата за горепосочения период;

К. С. С. - сумата 289,05 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г.; сумата 4,90 лв. - цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от м. 01.2017 г. до м. 11.2018 г.; сумата 42,60 лв. – обезщетение за забава върху главницата за горепосочения период, ведно със законната лихва върху сумите за топлинна енергия и за дялово разпределение, считано от 12.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

С решението са отхвърлени предявените срещу всеки от ответниците искове за заплащане на топлинна енергия, за дялово разпределение и за обезщетение за забава за разликата над уважените размери до пълните предявени размери и за посочените периоди.

Решението е обжалвано в осъдителните му части от ответниците Г. М. Ц., Х. М.

Ц. и К. С. С.. В жалбата на първите двама се излага довод, че ищецът не им е предоставил договор за продажба на топлинна енергия, както и, че е налице отказ на наследодателя им А.К. от доставката на топлинна енергия през 2002 г., вследствие на което присъединяването на апартамент № 17 към абонатната станция било прекратено.

С допълнителна писмена молба тези жалбоподатели са заявили, че на 11.12.2018 г. са продали своите части от процесния апартамент на ответника П. С. С., който следвало да поеме задълженията към „Т.С.”, и са отправили искане да бъдат изключени от делото.

В жалбата на К. С. С. е изложен идентичен довод – че през 2002 г. собственикът на апартамента А.К. се е отказал от услугите на „Т.С.” ЕАД. Сочи се, че след отказа радиаторите били свалени и от фирмата за топлинно счетоводство заявили, че апартаментът не се води на отчет. Поддържа се, че е налице голямо несъответствие между начислената прогнозна топлинна енергия и окончателните задължения. Излага се несъгласие с експертното заключение като некомпетентно изготвено и неотговарящо на изискванията за пълна и реална СТЕ.

Въззиваемата страна „Т.-С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът ”Т.-С.” ЕАД е предявил срещу всеки от ответниците Х. М. Ц., Г. М. Ц., П. С. С. и К. С. С., искове за заплащане на суми, представляващи съответните части от стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер *******, с адрес гр. София, ж.к. „******* *******, за периода от м. 10.2016 г. до м.11.2018 г. /главница/, мораторна лихва върху главницата за периода от 15.12.2016 г. до 27.01.2020 г., както и суми за дялово разпределение за период от м. 01.2017 г. до м.

2

11.2018 г. и лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2017 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както следва:

Срещу Х. М. Ц. – сумата 346,87 лв. главница, 62,61 лв. – мораторна лихва, 5,88 лв. за дялово разпределение и 1,25 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, представляващи 1/4 част от общо дължимите за имота суми;

Срещу Г. М. Ц. – сумата 346,86 лв. главница, 62,60 лв. – мораторна лихва, 5,88 лв. за дялово разпределение и 1,25 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, съответстващи на 1/4 част от общо дължимите за имота суми;

Срещу П. С. С. - – сумата 346,86 лв. главница, 62,60 лв. – мораторна лихва, 5,88 лв. за дялово разпределение и 1,25 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, съответстващи на 1/4 част от общо дължимите за имота суми;

Срещу К. С. С. - сумата 346,86 лв. главница, 62,60 лв. – мораторна лихва, 5,88 лв. за дялово разпределение и 1,25 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, съответстващи на 1/4 част от общо дължимите за имота суми;

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* река”, бл. *******, аб. № *******, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г., но не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимите такси за дялово разпределение за периода от м. 01.2017 г. до м. 11.2018 г.

В срока по чл. 131 от ГПК са подадени писмени отговори от всеки от ответниците Х. Ц., Г. Ц. и К. С.. Подаденият писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника П. С. е извън едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, поради което направените с него възражения не следва да се съобразяват.

В отговора си ответникът Х. Ц. оспорва исковете. Твърди, че през 2002 г. съпругът на леля му А.К.К. се е отказал от услугите на „Т.С.”, вследствие на което тръбите били изолирани, радиаторите свалени, измервателни уреди не били монтирани, сметки за ел. енергия никога не били плащани, а при годишното отчитане на топломерите служителите на фирмата за топлинно счетоводство са заявили, че апартаментът не се води на отчет. С оглед на тези твърдения ответникът сочи, че топлинна енергия в имота не е използвана, поради което исковете са неоснователни.

Идентични доводи излагат и ответниците Г. М. Ц. и К. С. С. с представените от тях отговори на исковата молба. Ответниците Х. Ц. и Г. Ц. сочат също, че след 2018 г. дяловете им са продадени на ответника П. С. С.. Ответниците Х. Ц. и Г. Ц. са направили и възражения за погасяване по давност на претенциите до 2016 г.

С определение от 06.02.2021 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца е 3 конституирано „Мх Е.” ЕООД. С писмена молба същото заявява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Не се спори между страните, а се установява и от представените писмени доказателства и експертно заключение, че процесният имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* река”, ******* ет. 2, ап. 17, с абонатен номер *******, е част от топлоснабдена сграда, в която в процесния период от м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г. е доставяна топлинна енергия.

Видно е от представените писмени доказателства – нотариален акт № 63, т. ІІ, дело № 263/1970 г. за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ и удостоверение за наследници, че в исковия период четиримата ответници К. С. С., П.

С. С., Г. М. Ц. и Х. М. Ц. са били собственици на горепосочения имот по наследство от Е.К.Р. /К./, починала през 2010 г.

В качеството им на носители на правото на собственост върху топлоснабдения имот ответниците са били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и са длъжни да заплащат цената на доставяната топлинна енергия. Видно е от горепосочените доказателства, че всички ответници са собственици на процесния имот, като няма доказателства в полза на един или някои от тях да е било учредено вещно право на ползване върху имота. Не се твърди от ответниците, а и не са налице и доказателства по делото имотът да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. Представеният нотариален акт № 133, т. 2, рег. № 7607, дело № 300/11.12.2018 г., с който Г. М. Ц. и Х.

М. Ц. са продали на съсобственика си П. С. С. частите си от имота, няма отношение към преценката за качеството на всички ответници като клиенти на топлинна енергия, тъй като договорът за продажба е сключен след края на исковия период от м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г. Няма данни по делото през този период да е настъпила промяна в собствеността върху имота, придобита чрез наследяване от общия на страните наследодател Е.К.Р., или да е учредено вещно право върху него в полза на някои от наследниците или трети лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при 4 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.-С.” ЕАД, одобрени от ДКЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.