Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 538 от 17.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2671/2025
Вид
Решение № 538
Подписан
17.07.2026
В сила
17.07.2026
Състав
Снежина Колева, Мария Димитрова Кавракова Аршева, Петър В. Сантиров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина К.

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Е. Юр. В. като разгледа докладваното от Снежина К. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602671 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 12.04.2024г. по нохд № 2395/2017г. СРС, н.о. , 1 състав признал подсъдимата К. К. Х. за виновна в това че на 06.01.2016 г., около 22.30 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК 200”, peг. № ******** ХР, като се движила в лява пътна лента, (разположена до трамвайно трасе, отделени една от друга с надлъжна пътна маркировка М 1 по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП „Единична непрекъсната линия - М1“) по бул.”Константин Величков”, с посока на движение от бул. ’’Сливница” към бул.’’Тодор Александров”, преди да достигне до кръстовището, образувано от бул. „Константин Величков“ и ул.”Цар Симеон” предприела изпреварване на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с peг. № ******** от лявата му страна, извършващ маневра „завИ.е на ляво” от бул. „Константин Величков” към ул.

„Цар Симеон”, като напуснала лентата си за движение, движила се по трамвайното трасе със скорост не по - малка от 84 км в час, като нарушила правилата за движение както следва:

„ Чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: “ При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В” в населено място е забранено да превишава 50км/ч. ”, като се е движила със скорост не по-малка от 84 км/ч.

„чл. 19, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: Когато на пътя има платно, обособено за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него. “

„Чл. 150а, ал. 1, от Закона за движение по пътищата - „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство ”, в 1 резултат на което причинила пътнотранспортно произшествие, при което в района на кръстовището, образувано от бул. „Константин Величков“ и ул. „Цар Симеон“ бил реализиран удар между дясната зона на автомобила, управляван от обвиняемата и страничната лява част на заден ляв калник и левите врати на лекия автомобил марка „Ауди“, в резултат на което, лекият автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК200” с peг. № ******** ХР, се завъртял по пътното платно, последвал втори удар между задната дясна част на л.а. „Мерцедес“ и задната странична зона на л.а. „Ауди“, след което автомобилът управляван от подсъдимата, загубил напречна устойчивост, възкачил на тротоара вляво на бул .’’Константин Величков”, след ул.”Цар Симеон”, последвал удар с намиращите се там пешеходци и по непредпазливост причинила телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Л. С. К., счупване на лявата подбедрица - голям и малък пищял, счупване на мишничната кост на лявата ръка в областта на хирургичната шийка, които в своята съвкупност и поотделно реализират медико - биологичния признак трайно затрудняване на движенията на левите горен и долен крайник за повече от 30 дни, представляващо средна телена повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс; на Р. Б. Б., счупване на костите на лявата подбедрица - голям и малък пищял, които в своята съвкупност и поотделно реализират медико - биологичния признак трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, представляващо средна телена повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, като Х. управлявала автомобила без да има необходимата правоспособност (свидетелството й за правоуправление било иззето, поради изчерпване на съответния брой контролни точки), поради което и на основание чл.

343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК я ОСЪЖДА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, като на основание чл. 304 от НПК, Я ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото й обвинение за това скоростта й на движение да е била не по-малка от 85 км/ч, както и за обстоятелството да е причинила по непредпазливост лека телесна повреда на Д. Д. Е. Бинда.

ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимата е лишена, на основание чл. 343г, вр. чл. 343, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на подсъдимата К. К. Х. (със снета по делото самоличност) са възложени сторените по делото разноски.

С жалба от 17.04.2024г. защитникът на Х. – адв. М. настоява да се отмени присъдата и постанови оправдателна, а алтернативно делото да се върне на СРС, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретни доводи не се изтъкват. В допълнение към жалба от 14.04.2025г. адв. М. заявява, че ще развие оплакванията си пред въззивния съд, както и моли да се допуснат до разпит трима свидетели, „които ще установят обстоятелства с предмета на обвинението“ .

Възражения, становища искания от конституираните частни обвинители и техните повереници, СРП не са постъпили.

В съдебните прения пред настоящата инстанция, прокурорът от СГП счита, че въззивната жалба следва да се без уважение, а първоинстанционната присъда да се потвърди, т.к. е правилна и законосъобразна.

Счита,че по несъмнен начин са изяснени всички обстоятелства, които имат значение за решаване на делото - авторството и механизма на деянието, както и всички съставомерни обстоятелства от обективна и субективна страна. Въпреки безспорното наличие на две групи свидетелски показания, които основно касаят спорните факти и обстоятелства къде 2 един спрямо друг са се движи двата автомобила, които са участвали в ПТП, приема че анализа на доказателствата сочи, че подсъдимата е шофирала със значително превишена скорост в градски условия със скорост не по-малка от 84 км/ч, и взето от нея решение да изпревари изчакващ зелен сигнал за преминаване автомобил на кръстовището като напусне обособената пътна лента за движение завИ.е наляво и мине по трамвайните релси, и тогава при едновременното завИ.е автомобила на свидетеля В.И. и управлявания от подсъдимата автомобил се е стигнало до удар и последващ удар с намиращи се на тротоара пешеходци пострадали, които са изчакали разрешителния сигнал за преминаване на кръстовището.

Счита за установено обстоятелството, че подсъдимата е била неправоспособен водач към датата на инкриминираното деяние, поради отнемане на всички контролни точки като същевременно е била санкционирана по административен ред затова, че е управлявала МПС без правоспособност, респективно имала е знанието затова. Намира за безспорно установени всички нанесени травматични увреждания на пострадалите. Приема, че е изяснена причината за настъпването на ПТП - действията на подсъдимата, която предприема изпреварване по трамвайните релси и по този начин се поставя в техническа невъзможност да спре преди мястото на удара и е имала възможност да предотврати ПТП, ако се е движила с разрешена скорост и не е предприемала въпросното изпреварване по трамвайното трасе в зоната на кръстовището.

Представителят на СГП коментира събраната в хода на въззивното съдебно следствие тройна автотехническа експертиза, която дава механизъм на деянието, въз основа на свидетелски показания, които са новосъбрани - депозирани след изготвяне на първоначалната тройна техническа експерти и намира, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания, условно обособени като такива след изслушване на експертизата, заради неубедителността на същите. Посочва, че при всяко ПТП при пристигане на контролните органи на мястото се снема самоличност от присъстващите лица с цел същите да бъдат разпитани в качеството на свидетели в максимално кратък срок и всички тези данни да бъдат предоставени на експертите преди изготвяне автотехническата експертиза. Приема, че и в тази инстанция вещите лица не се отказват от изводите, които са направили при първоначалната експертиза.

Заявява, че присъдата е правилна, законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Частният обвинител Д. Д. Е. Б., не се явява, повереникът му - адв. М. Д., също не се явява. В писмена молба моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Частният обвинител Р. Б. Д. (преди Б.), и повереникът адв. Р. П., също не се явяват, не изпращат становище .

Повереникът на частния обвинител Л. С. К. адв. Х. Х. поддържа изцяло съображенията, изложени от прокурора. Счита, че не би трябвало да се приема съпричастност в поведението на водача на лек автомобил „Ауди“ за причиняването на ПТП.

Поддържа, че първоинстанционният съд обсъдил всички доказателства, направил е подробен анализ както по отношение на първоначално събраните в хода на досъдебната фаза доказателства, така и от допълнителните гласни доказателства изложени от петимата свидетели разпитани при режим на довеждане и посочени от страна на подсъдимата.

Приема, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и предлага да се потвърди.

Частният обвинител Л. С. К., поддържа заявеното от адв.Х.. Моли да се потвърди първоинстанционния акт.

Защитникът адв. Б. М. настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и за връщане на делото на първа инстанция за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните права, които са ограничили правото на защита на доверителката му, изразяващо се в участието на Д. Б., конституиран като частен обвинител, без да е 3 претърпял съставомерни вреди, които да са включени в правната квалификация на деянието. Сочи, че самото причиняване на леки телесни повреди по време на ПТП не е престъпление от общ характер. Изтъква, че не е ясно защо първоинстанционният съд е конституирал частния обвинител Б.. Настоява, че участието на страна, без да има основание, затруднява защитата на подсъдимото лице, тъй като е принудено да се защитава срещу още едно лице, което активно е участвало в процеса, имало е повереник, правило е искания, възражения, забавял е хода на процеса и така нататък.

Защитникът поддържа, че разпитаните преди края на съдебното следствие пет свидетели са изложили изключително подробно и конкретно фактология, която е изцяло относима към обвинението, което е предявено и това е сторено след предупреждение за наказателната отговорност. Противопоставя се на становище, че късната поява на свидетелите следва да доведе до извод да не се кредитират показанията им, т.к. това може да се дължи на различни причини – тактика на защитата, пасивност на органите на д.п. и др.

Акцентира, че вещите лица по допусната от въззвивния съд експертиза сочат, че изнесеното от втората група свидетели описва възможен начин на произшествие. А това са свидетели, които не се познават помежду си и не могат да се определят като изкуствени такива и те в равна степен очертават версия за случилото се, както първоначалните свидетели и липсва ясен процесуален механизъм как да се избере които показания да се кредитират. Подчертава, че при кредитиране на техните показания трябва да се съобразят конкретни обвинения от СРП и да се прецени при тази фактология какви нарушения на ЗДП и кое лице са допуснати и могат ли в този процесуален момент да се предявяват.

Във връзка с това акцентира и на фактическите обстоятелства, че не е ясно дали за водачите на процесната дата са били видими посоките, по които е следвало да се движат: само наляво и само направо или и по друг начин; няма яснота дали имало знаци, указващи определен вид поведение или забрана .

Защитникът възразява на приетото от СРС, че подсъдимата се счита лишена от право да управлява МПС с влизане в сила на съответно постановление, с което й е наложено такова наказание. Изтъква довод, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ не настъпва автоматично с изтичане на 7-дневен срок за обжалване. Сочи, че в Закона за административните нарушения и наказания има съответен ред как се изпълняват отделните наказания „обществено порицание", „глоба“, „лишаване от право за управление“ от съответната дейност. Твърди, че е необходимо допълнително действие на компетентния орган след като едно лице бъде лишено от право да управлява МПС – това да му се изисква свидетелството за управление, а при забавяне или укрИ.е - се обявява за невалидно.