Решение № 97 от 12.03.2019, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Враца, 12 март 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 05.03.2019 г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА исково адм. дело № 49 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по Искова молба на „Е.В.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя М.Х.Е. против Национална Агенция по приходите, гр. София, с която се иска заплащане на сума в размер на 3500 лева /размерът уточнен и в с.з. на 05.03.2019 г./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2016 г. до окончателното й изплащане. Твърди, че вредите са вследствие изплатени договорени адвокатски възнаграждения, за осъществена защита против издадено Наказателно постановление /НП/ № 133353-0140394/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, гр. Велико Търново, което постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение. Моли присъждане и на направените в производството разноски. По делото ищецът се представлява от адв. Т., която поддържа иска.

Ответната страна – НАП София, чрез процесуалния си представител юрк А. в писмен отговор оспорва исковата претенция като счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Алтернативно счита искът за присъждане на законна лихва за неоснователен, поради обстоятелството, че лихви върху разноски не се дължи. Прави възражение и за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в проведеното административнонаказателно производство, поради липсата на усложнена фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка счита, че възстановяването на разноските следва да бъде справедливо и обосновано спрямо вида и характера на делото и съдът следва да не бъде обвързан с минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Окръжна прокуратура - Враца, чрез прокурор Веселин Вътов дава мотивирано заключение за уважаване на исковата претенция, като основателна и доказана. Счита, че е налице пълно съответствие между фактурите и банковите преводи по изплатените възнаграждения, в който смисъл са твърдените вреди, а възражението за прекомерност е право на страната. Счита възражението за лихви за основателно.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените АНХД № 238/2015 г. на РС Враца, КАНД № 268/2015 г. на Административен съд Враца, с Решението по което делото е върнато за ново разглеждане, АНХД № 1223/2015 г. на РС Враца и КАНД № 35/2016 г. на Административен Монтана, по което дело с Решение № 53 от 02.02.2016 г. е оставено в сила отмененото на този районен съд Наказателно Постановление № 133353-0140394/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, гр. Велико Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Х.Е. е наложено административно наказание. Решението на Административен съд Монтана е окончателно.

Съгласно приложени договори за правна защита и съдействие по АНХД № 1223/2015 г. на РС Враца, КАНД № 268/2015 г. на АдмСъд Враца и КАНД № 35/2016 г. на АдмСъд Монтана се установява, че ищецът е сключил надлежни договори за правна защита и съдействие и е упълномощил Адвокатско дружество Петков и Т., да осъществява процесуално представителство по цитираните дела. Договореното между страните възнаграждение е общо в размер на 3500 лева /без ДДС/, в това число: 1200 лева по КАНД № 268/2015 г. на АдмСъд Враца, 1150 лева по АНХД № 1223/2015 г. на РС Враца и 1150 лева по КАНД № 35/2016 г. на АдмСъд Монтана, а процесуалното представителство е осъществено с явяване в публично съдебно заседание и с активното участие на адвокатите от дружеството. Сумите са изплащани своевременно по банков път и на датата на сключване на съответните договори за процесуална защита, видно от представените по настоящото дело фактури.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:

Съдът намира исковата молба за процесуално допустима, предвид изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК. Същата е предявена след приключване на надлежно проведено производство по оспорване на издаден административен акт - Наказателно Постановление № 133353-0140394/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, гр. Велико Търново. Последното е отменено с влязло в сила Решение постановено по АНХД № 1223/2015 г. по описа на Административен съд Враца, което след обжалване пред Административен съд Монтана и постановено касационно решение, е оставено в сила. Касационното решение е необжалваемо и отмяната на издаденото Наказателно Постановление се счита за влязла в сила на 02.02.2016 г.

Исковата молба е подадена на 16.01.2019 г., видно от поставения щемпел на Административен съд Враца, от адресата на отменения, като незаконосъобразен, акт, което е пряко засегнато лице и е срещу надлежен ответник по смисъла на чл.

205 от АПК – юридическото лице на органа издал отменения акт, в който смисъл са и изложените съображения в иска.

Направеното възражение от ответника за приложение на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът намира за неоснователно. По делото не се представят доказателства за изключителната вина на ищеца, което е имало качеството на административнонаказано лице в цитираните административнонаказателни производства, приключили с окончателна отмяна на издаденото, от служители на НАП, Наказателно постановление. Основанията при които е отменено Наказателното постановление не подлежи на обсъждане в настоящото производство, тъй като мотивите към постановените съдебни актове нямат обвързваща доказателствена сила и от значение за настоящото производство е единствено констатирането, че има влязъл в сила отменен акт, а това само по себе си изключва вината.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.

203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ – Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да бъде реализирана успешно отговорността предвидена в ЗОДОВ, ищецът следва да установи следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на незаконосъобразен акт, респ. действие или бездействие на орган или длъжностно лице; същите да са при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда и причинна връзка между вредата и съответният акт/действие/бездействие.

Безспорно от приобщените по делото АНХД и КАНД се установява наличието на първите две предпоставки, а именно: наличието на незаконосъобразен акт, издаден при и по повод упражняване на властнически законови правомощия от административен орган – Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново.

По отношение на третата и четвъртата предпоставка – претърпяна вреда и причинна връзка между отменения акт - Наказателно постановление и претендираните имуществени вреди. В тази връзка от значение е Тълкувателно решение № 1/2017 г. на Върховния административен съд ОСС на I и II колегии по т.д. № 2/2016 г., с което се приема, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на НП, представляват вреди, които са пряка и непосредствена последица от същите НП и които вреди подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка по въззивно дело № 1223/2015 на РС Враца и касационни дела на АдмСъд Враца и Монтана са представени договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че ищецът е заплатил на Адвокатското дружество възнаграждение общо в размер на 3500 лева, каквото обезщетение е поискал с исковата молба. От самите договори за правна защита и съдействие и издадени фактури се установява, че възнаграждението е изплатено именно във връзка с осъщественото процесуално представителство по оспорване на отмененото като незаконосъобразно Наказателно Постановление № 133353-0140394/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, гр. Велико Търново.

По отношение на направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, във връзка с разглеждане законосъобразността на Наказателното постановление.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА - Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - Възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /редакция в сила до 09.02.2016 г./ - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес над 10000 лв.– 830 лв. плюс 3% за горницата над 10000 лева.

Действащата правна уредба в Р България предвижда дължимост на адвокатското възнаграждение за всяка инстанция, като определя и минимален размер на това възнаграждение с оглед вида и характера на съответната работа.

В случая, заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита и процесуално представителство пред въззивната и пред двете касационни инстанции е определено при условията на Наредба № 1/2004 г., минимум. Минималното възнаграждение спрямо наложената имуществена санкция от 20615.79 лв. е в размер на 1148.47 лева, а заплатеното възнаграждение е в размер на 1150 лева и 1200 лева или последното единствено е закръглено към цяла сума, поради което настоящият състав приема, че същото е към установения в закона минимум.

От друга страна, за да е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да се установи условието визирано в чл. 78, ал. 5 от ГПК, а именно: прекомерност на изплатения размер спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.

При тази законодателна регламентация, настоящият състав намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване само в случай, че неговият размер несъответства на правната и фактическа сложност на делото. Законът не предоставя конкретни критерии в каква степен следва да се счита, че дадено възнаграждение е прекомерно, поради което насока за това може да се вземе от текста на чл. 36, ал. 2 от ЗА, който предвижда, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив, както и текста на чл. 5 от ГПК – при липса на закон се имат предвид общите начала на правото, обичая и морала.

По отношение на понятията действителна правна и фактическа сложност на делото, законодателството в РБългария не дава легални дефиниции, като от значение в този случай биха били фактическите обстоятелства, подлежащи на установяване, които обстоятелства са сбор от отделни факти, като под факт се има предвид резултат или събитие, което е станало, случило се е или съществува и във фазата на съдебното дирене следва да бъде установено с надлежни по закон доказателствени средства. В тази връзка, колкото повече са фактите, които следва да бъдат установени, толкова повече се усложнява и фактическата обстановка на делото. Всеки факт следва да бъде подведен под съответна правна норма или правната сложност е обвързана, но и не само, от фактическата сложност на делото. За правната сложност значение имат естеството на правния казус като възможност за правно тълкуване, съдебна практика, относимите и значими, за правилното решаване на спора, нормативни актове, брой предявени искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, безспорност на правния казус и др.