Решение № 88 от 11.04.2024, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 48/2023
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 11.04.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- Диана Розалинова Хубенова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. Севлиево, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д.А Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от Д.А Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100048 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано от подадена искова молба от С. Р. И., с ЕГН **********, и Д. И. И., с ЕГН **********, срещу Д. С. И., с ЕГН **********, П. Й. И., с ЕГН **********, и Й. Д. С., с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че по наследство от С. И. Ц. /починал на ***./ и Д. Д. Д. /починала на ***.*** г./ ищците и ответникът Д. С. И. са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на с. ****, Община Севлиево, ведно с находящите се в него сгради с идентификатори *** и ***, при посочени в исковата молба граници. За този имот страните не притежавали документ за собственост. Къщата в него била стара и необитаема, като в нея живели единствено С. Ц. и *** му Д.Д.. Двамата ответници - Д. С. И. и П. Й. И., които били ***, се сдобили с констативен нотариален акт № 98 т. IX рег. № 18 730, дело №1 028/01.11.2019 г., с който им било признато правото на собственост върху спорния недвижим имот по давностно владение, в режим на СИО. След това двамата ответници дарили имота на *** си Й. Д. С.. В исковата молба се оспорва този констативен нотариален акт, като се твърди, че извършеното нотариално удостоверяване не отговаря на действителното положение.
Претендира се в исковата молба да се признае за установено спрямо 1 ответниците, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, като се отмени нотариален акт по № 98 т. IX рег. № 18 730, дело № 1028/01.11.2019 г., както и да се допусне делба на имота между ищците и ответника Й. Д. С. /направено уточнение с молба, вх. № 4289 от 26.09.2023 г./, при равни квоти – по 1/3 ид.ч.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват предявените искове. Твърдят, че процесният недвижим имот не е съсобствен с ищците по делото. Наследодателите на страните С. Ц. и Д.
Ц.а придобили друг имот в с. ****, сега с идентификатор *** по КК и КР на с. ****, в който построили къща през 1973 г. и в нея живели до смъртта си. По отношение на процесния имот твърдят, че същият бил оставен за ползване на С. Ц. от бездетна жена в селото, за да живеят в къщата в този имот до построяване на къщата в имот ***. След смъртта на Д. Ц.а през *** г. процесният имот и сградите в него били поддържани от ответниците Д. С. И. и неговата *** - П. Й. И.. От *** г. насетне само те упражнявали фактическа власт върху имота. Ищците никога не го били ползвали и посещавали. С действията си по своене на имота Д. С. И. и *** му - П. Й. И. придобили същия по давност, а след това го прехвърлили на ответницата Й. Д. С., която понастоящем била единствен негов собственик.
Претендира се в писмения отговор отхвърляне на предявените по делото искове.
В съдебното заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат предявените искове, претендират се разноски.
В съдебното заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, оспорват подадените искове, молят съда за тяхното отхвърляне и претендират разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното, представените доказателства и приложимия материален закон, приема от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и е видно от представените удостоверения за наследници (л. 10 – л. 12 и л. 170 – л. 173 от делото), че ищците и ответникът Д. С. И. са наследници на С. И. Ц. /починал на ***./ и Д. Д. Д. /починала на ***.*** г./.
С. И. Ц. /починал на ***./ и Д. Д. Д. /починала на ***.*** г./ имали 2 трима *** – И. С. И. /починал на *** г./, който оставил наследници - Д. И. И. и М. И. И. /починала на ***./, като неин наследник е Д. И. И.; Р. С. И. /починал на **** г./, който оставил като наследник С. Р. И.; и Д. С. И..
Видно от Нотариален акт констативен за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/ № 98, том VII, рег. № 18 730, дело № 1028 от 01.11.2019 г. на А.С., помощник нотариус по заместване, при П.Д. - Нотариус, с район на действие РС-Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната камара, на основание Постановлението на нотариуса от 01.11.2019 г., издадено въз основа на приложени писмени доказателства и извършване на обстоятелствена проверка по нотариално дело № 1028 от 01.11.2019 г. и на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, Д. С. И. и П. Й. И. са признати за собственици на основание давностно владение, в режим на СИО, по смисъла на СК, на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, общ. Севлиево, одобрени със Заповед РД18-171/25.03.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: с. ****, общ. Севлиево, с площ 2024 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: няма, при граници: път, земеделски земи и ПИ на И.Г.Г., заедно с построените и разположени в него: 1. жилищна сграда – еднофамилна, на два етажа, с кадастрален идентификатор ***, със застроена площ 70 кв.м., брой етажи: 2; 2. Селскостопанска сграда, с кадастрален идентификатор ***, със застроена площ 56 кв.м., брой етажи: 2, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този недвижим имот.
Установява се от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 21, том X, рег. № 20 034, дело № 1120 от 22.11.2019 г. на А.С., помощник нотариус по заместване, при П.Д. - Нотариус, с район на действие РС-Севлиево, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната камара, Д. С. И. и П. Й. И. са дарили на *** си Й. Д. С., следния свой собствен недвижим имот, придобит по давностно владение в режим СИО, по смисъла СК, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, общ. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-171/25.03.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: с. ****, общ. Севлиево, с площ 2024 кв. м., трайно 3 предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: няма, при граници: път, земеделски земи и ПИ на И.Г.Г., заедно с построените и разположени в него: 1. жилищна сграда – еднофамилна, на два етажа, с кадастрален идентификатор ***, със застроена площ 70 кв.м., брой етажи: 2; 2.
Селскостопанска сграда, с кадастрален идентификатор ***, със застроена площ 56 кв.м., брой етажи: 2, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този недвижим имот, като дарителите Д. С. И. и Й. Д. С. си запазили заедно и поотделно правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху гореописания недвижим имот.
Установява се от влязло в сила Решение № 260016 от 10.02.2021 г. на Районен съд – Севлиево по гр.д. 1226/2019 г., че между С. Р. И., Д. И. И., М.
И. И. /починала на ***./ и Д. С. И. е допусната делба на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по КККР на с.****, община Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-171/25.03.2019 год. на ИД на АГКК; адрес на имота: с. ****, община Севлиево; площ: 1392 кв.м., заедно с разположените в имота: жилищна сграда – еднофамилна с кад.идентификатор *** на едно ниво, със ЗП - 72 кв.м.; селскостопанска сграда с кад.идентификатор ***, на два етажа, със ЗП- 43 кв.м. и селскостопанска сграда с кад.идентификатор *** на един етаж със ЗП – 22 кв.м. С влязло в сила Решение № 260007 от 15.12.2022 г. на Районен съд – Севлиево по гр.д. 1226/2019 г. е извършена делбата, като горепосочените имоти са поставени в дял на Д. С.
И..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е.М.С., К.Х.К., Ц.Г.Х., П. Т. Д. /*** на ищците и на ответницата Й. Д. С./ и Д. И. И..
Свидетелят Е.М.С. излага данни, че познава страните, като знае, че имат две къщи в *** и в ** ****, като в ** **** имат къща, в която живеели С. И. Ц. и Д. Д. Д. /имотът предмет на делба по гр. д. № 1226/2019 г. на Районен съд – Севлиево/, а преди това в *** **** /в процесния имот/ са живели, като 1971-1972-ра година са „слезли”, преселили са се, от *** ****и в ** **** в къщата, като са живеели долу, а горната къща /процесният имот/ била изоставена. Свидетелят сочи, че процесният имот е необитаем повече от 4
50 г., като личало, че е изоставена къща. Сочи, че знае, че *** на ищците и ответникът Д. С. И. са наследници на процесния имот, като заявява, че през 70-те години С. И. Ц. и Д. Д. Д. са се преселили. Дава сведения, че за 40-50 г. ходил 30-40 пъти в горната къща, както и в долната. Излага твърдения, че след 2007 г. минавал много пъти, и не е виждал никога никой в горната къща /в процесния имот/ в с. ****.
Свидетелят К.Х.К. дава сведения, че знаел от ищеца С. Р. И., че процесният имот бил наследствен и че ищецът С. Р. И. живял там до 1970-а година – при *** Когато минавал край имота, свидетелят сочи, че не е виждал никой в него. В имота имало овощни дървета, но не знаел кой ги е засаждал.
Свидетелят сочи, че знае от ищеца С. Р. И., че *** /С. И. Ц. и Д. Д. Д./ са построили къщата в процесния имот.
Ц.Г.Х. свидетелства, че не познава ищците, но познава ответниците, тъй като е техен съсед в село ****. Свидетелят сочи, че е чувал от ***, че процесният имот бил на някаква жена, която той не е виждал, и тази жена е дала къщата на С. И. Ц. и Д. Д. Д. - да живеят докато си направят собствена къща. Свидетелят сочи, че след като С. И. Ц. и Д. Д. Д. са се преместили да живеят в другата къща, процесната останала безстопанствена и започнала да запада. Свидетелят посочва, че ответникът Д. С. И. започнал да подържа мястото - да коси, да се качва и на покрива, да оправя плоча на къщата.
Свидетелят сочи, че в процесния имот не е виждал никого освен ответника Д.
С. И..
Свидетелката П. Т. Д. /*** на ищците и на ответницата Й. Д. С./ излага показания, че наследствен имот между страните е този в Долни ****, като имало друга стара къща в *** **** /процесният имот/, но същият имот не е наследствен, като била чувала от *** както и от С. И. Ц. и Д. Д. Д., че някаква жена дала имота на С. И. Ц. и Д. Д. Д. да живеят, защото нямало къде да живеят, след това те са си построили къща. Свидетелката сочи, че е виждала ответника Д. С. И. „да прави нещо” с плочите по покрива, защото къщата прокапвала, като лично виждала ответника да пренарежда плочите.
Свидетелката сочи, че не е виждала друг от роднините на ответника Д. С. И. в процесния имот.
Д. И. И. свидетелства, че процесният имот не е бил на С. И. Ц., като свидетелят не познавал собствениците на имота. Сочи, че знае от баща си, че 5 някаква жена е дала къщата на С. И. Ц.. Д. И. И. излага данни, че до 70-те години имало хора в горната къща да живеят /в процесния имот/, докато С. И.
Ц. си построи долната къща. Свидетелят сочи, че горната къща останала необитаема, като ответникът Д. С. И. се грижел за нея - косил, поддържал я, като се посочва, че ответникът Д. С. И. и в момента поддържа къщата.
Показанията на свидетелите съдът кредитира, при преценката им по реда на чл. 172 от ГПК, като съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, в частта, в която показанията им не почиват на техни лични преки възприятия, което ги дискредитира изцяло и ги прави негодни като доказателства за установяване на релевантни за делото факти. Съдът не кредитира показанията на свидетелите и в съответните части, в които правят свои предположения или изводи, въз основа на споделеното им от страна по делото или от трети лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 69 от ЗН.
Предмет на делото по чл.124, ал.1 от ГПК е установяване правото на собственост върху 1/3 идеална част за всеки от ищците спрямо ответниците от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, общ. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-171/25.03.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: с. ****, общ. Севлиево, с площ 2024 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: