Решение № 154 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

К. Б. Иванов при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20215300501061 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Глобъл фан“ ООД с ЕИК 825326346, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 38, ет. 3, чрез адв. И.Н., против Решение № 2811/04.08.2020 год., постановено по гр.д. № 17195/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ гр.с., в частта с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 500 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпил инцидент на *** год., както и сумата от 20 лв. разноски за държавна такса за производството по делото. Твърди се, че постановеното решение е неправилно, тъй като в конкретния случай не е установено да е реализиран фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД.

Твърди се, че от субективна страна е неясно кой е извършителят на противоправното поведение, тъй като е останало недоказано, че това е именно сервитьорка на име Д., работила в заведението по това време. Не е налице противоправност и в действията на сервитьорката, изразяващи се в отказ да бъде сервирано на ищеца. В конкретният случай не била установена и причинна връзка, тъй като отказа да се сервира не можел да се цени като противоправно действие, а породените у ищеца чувства не се отнасяли до заявеното в иска.

По отношение на приетите вреди е възразено, че в производството пред районния съд не било установено несъмнено настъпването на такива и то с ефект, траещ няколко месеца.

Оспорва се, че от събраните показания на свидетеля Ц. можело вредите да се приемат за доказани. Не се споделял и изводът на съда, че вредата се изразявала в нежелание за 1 посещаване на развлекателни обществени места. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, в обжалваната част като неправилно и да бъде отхвърлен така предявеният иск.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Н. Т., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно по съображения подробно изложени в отговора...

Съдът е сезиран и с втора въззивна жалба изхождаща от П. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, чрез пълномощника адв. И.И., срещу Решение № 2811/04.08.2020 год., постановено по гр.д. № 17195/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ гр.с., в частта с която е отхвърлен предявеният иск до пълния му претендиран размер. Твърди се, че актът на първата инстанция е неправилен, незаконосъобразен и необоснован в обжалваната част, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че спорът се състои най-вече в това, дали е налице заповед на управителя за забрана на консумация от Т. в заведението, въз основа на която сервитьорката е отказала обслужване и е изгонила клиента. Твърди се, че спорът се свежда до това дали са извършени противоправни действия от страна на сервитьорката спрямо Т. при посещението на заведението на конкретната дата.

Твърди се, че такива противоправни действия са извършени както от сервитьорката Д., така и от управителя на заведението, който бил наредил на въпросната сервитьорка да не изпълнява поръчките на клиента. Твърди се, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е необосновано занижен спрямо аналогични казуси.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение на първоинстанционния съд в обжалваната част и да бъде изцяло уважен предявеният иск. Претендират се разноски.

В срока е постъпил отговор от „Глобъл фан“ ООД , с който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба на П. Н. Т.. Твърди се, че претенцията е изцяло неоснователна, тъй като по делото не са установен никакви противоправни действия – не било установено да е нанесена обида; кой е управителят; какви точно са противоправните действия на същия. Не били налице елементите на деликтната отговорност. Моли се жалбата да бъде оставена без уважения, а решението на първата инстанция в обжалваната част, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в законния срок, от страни имаща правен интерес да обжалват, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по 2 чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, във връзка с което от фактическа страна се установява следното:

Районният съд е сезиран с иск от П. Н. Т., ЕГН **********, против „Глобъл Фан“ ООД, ЕИК 825326346, предявен първоначално на основание чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията. В обстоятелствената част на молбата е описано, че на *** год. около обяд, ищецът заедно с негов приятел посетили ресторант-пицария „***“, находяща се в гр.

П., бул. *** за консумация. Заведението се състояло от две части – кафе и пицария. Ищецът седнал първоначално в кафенето, отвън, на канапе – тъй като му било по-удобно. След минута дошла сервитьорката, която безочливо му заявила, че трябва веднага да стане, понеже е д. и бил издънил канапетата. Казала му, че това е заповед на управителя на заведението и че няма да му сервира нищо. След кратък спор със сервитьорката ищецът и приятелят му станали и си отишли. Ищецът се е почувствал засегнат и обиден, както от поведението на персонала на заведението, така и от отношението на управителя. Ищецът признава, че е пълен, но твърди, че това обстоятелство не дава право на управителя на заведението да се отнася по този груб начин. До момента Т. бил редовен клиент на заведението. Амортизацията на канапетата не следвало да става причина да се дискриминират по-пълните хора и да не бъдат допускани в заведенията. Недопустимо било управителят и персоналът на заведението да имат такова безпардонно поведение спрямо ищеца. В резултат на тази случка, ищецът твърди, че от една страна се почувствал много обиден, а от друга изпитвал притеснение да ходи и в други заведения, за да не възникне същият проблем Самочувствието му се понижило, затворил се в себе си. Не могъл да забрави унижението, на което бил подложен публично от персонала и управителя, започнал да страда от безсъние и да взема успокоителни медикаменти. Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати обезщетение за нанесени неимуществени вреди за проявено дискриминационно отношение, извършено публично, пред много хора, изразяващо се в недопускане да консумира в заведението, поради това бил д. и издънвал канапетата на заведението. В молба-уточнение, искът е конкретизиран като подаден на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, като се посочва че противоправното поведение, от което се твърди да произтичат неимуществените вреди се изразявало в недопускането на ищеца да консумира в заведение, поради това, че е д. и издънвал канапетата на заведението.

Ответното дружество изразява становище за неоснователност на иска. Признава обстоятелството, че ищецът е бил редовен клиент на заведението, но се оспорва, че същият е бил обект на каквото и да е различно отношение от страна на управителя. В случай , че са възникнали някакви пререкания между ищеца и персонала, ответникът твърди, че те са личностна основа. Оспорва да е имало заповед на управителя, по силата на която да е забранено на персонала да обслужва ищеца, предвид на обстоятелството че последния е „д. и издънвал канапетата“ в заведението. По повод молбата-уточнение на ищеца, ответникът 3 възразява по отношение на основателността на иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Твърди, че от така изложената фактическа обстановка не ставало ясно в какво се изразява укоримото поведение на сервитьорката или управителя. Налице било признание от страна на ищеца, че е пълен, поради което не ставало ясно в какво се състои обидата към него.

С оглед установяване на твърденията изложени в исковата молба, по делото са събрани гласни доказателства.

Установява се от показанията на свидетеля К. И. Ц./ без родство/, очевидец на инцидента, че през месец май 2019г с ищеца посетили заведението „***“ в гр. Пловдив, като Т. избрал да седне на плетен фотьол. Свидетелят сочи, че при тях е дошла сервитьорка, която е заявила, че „няма да им сервира“. След като и поискали обяснение, сервитьорката заявила, че има заповед на управителя да не сервират на ищеца, тъй като последният чупел столовете, поради пълнотата си. Свидетелят сочи, че и служителят зад бара потвърдил думите на сервитьорката „няма да ви сервира, защото чупите само столовете“. Ситуацията била конфузна за П., поради което същият и приятелят му напуснали „***“. Съседните маси били пълни с посетители, които станали свидетели на отношението на персонала към ищеца. В резултат на инцидента, последният се почувствал обиден и отказвал да посещава повече заведението, затворил се в себе си, отказвал да излиза, да ходи на други заведения, все говорел за случилото се и че е наранен, и обиден от създалата се ситуация. Ищецът е споделил със свидетеля, че в следствие на преживяното е започнал да пие успокоителни, защото не е могъл да спи от проявеното отношение спрямо него. Това му състояние продължило 5-6 месеца,. При посещения на свидетеля в дома на ищеца, в периода, когато последният е отказвал да излиза, свидетелят го е виждал да си прави успокоителни чайове.

От показанията на свидетеля Н. Г. Г. / служител при ответника/, се потвърждава обстоятелството, че Т. е редовен клиент на заведението „***“ в гр. Пловдив.

Във въпросния ден, Т. е посетил кафето с познат, като седял в предната градина, на двойно канапе. Т. обикновено говорел на по-висок тон, по-свободно с персонала, тъй като бил редовен клиент. В деня на инцидента свидетелят дочул повишаване на тона от страна на Т., а в последствие разбрал за някаква разправия, породена от това, че сервитьорката не поискала да обслужи Т... Свидетелят твърди, че в този ден, на работа са били единствено сервитьорка на име Д. и барман, управителя на заведението отсъствал. В момента на възникналия конфликт не е имало много клиенти в заведението. На съседната маса имало двама или трима клиенти, от които не е последвала реакция в резултат на възникналата случка.

Барманът не бил взел участие в случката. Спорът бил продължил около 20 минути, след което господин Т. се преместил в съседната пицария.

От показанията на свидетеля Д. П. Б.

/ служител в ответното дружество, работещ в ресторанта в съседство на кафенето/ се установява , че не е пряк очевидец на възникналия конфликт между ищеца и сервитьорката. Видял господин Т., 4 когато последният седнал в ресторанта, след като напуснал кафенето на „***“ в гр.

Пловдив. Свидетелят сочи, че ищецът поискал да разговаря с управителя по повод на възникналата случка, но последният отсъствал. Заявил пред свидетеля, че желае да съди фирмата, тъй като сервитьорката Д. нямала право да го обижда. Свидетелят посочва, че видимо Т. е бил ядосан и афектиран от проявеното отношение на персонала на кафе „***“ спрямо него.

Районният съд е приел, че доколкото действията на сервитьорката са извършени при осъществяване на служебните й задължения и са довели до възникването на неочакван за клиента на заведението резултат, изразяващ се в изброени негативни преживявания, са налице и съответните неимуществени вреди. Предвид наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на лицето, извършител на деликта, дружеството „Глобъл Фан“ ООД е осъдено за заплати на ищеца сумата от 500лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпил инцидент на *** год., като претенцията на разликата над 500лв до пълния размер от 5100 лв, е отхвърлена като неоснователна.