Определение № 29 от 08.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Благоевград, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261200500013 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище: гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.“В“, насочена против Разпореждане № 4471/16.12.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 2809/2025 г. по описа на РС – Благоевград, което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. Ц. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес **, за вземания по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019504082 от 21.08.2023 г., както следва: 1/ сумата от 1213.83 лв., представляваща договорна лихва, неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.09.2023 година до 04.10.2024 година /датата на предсрочната изискуемост/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 08.12.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 272.77 лв., представляваща мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава 21.09.2022 г. до 07.12.2025 г., както и за сторените по делото разноски Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед за въпросните суми, ведно с присъждане на разноските по делото.

1

Според жалбоподателя, заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В тази насока се позовава на практика на ОСГаброво.

В жалбата се излагат и съображения, че неправилно РС е приложил разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Според жалбоподателя, заповедният съд не е направил задълбочен анализ дали представения договор за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Сочи се, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Изразява се становище, че преценката на РС в тази насока е неправилна.

В жалбата се поддържа становище, че от една страна кредитополучателят – потребител е бил информиран преди сключване на договора за условията по него, а от друга страна, че последните отговарят на закона и в частност на въведените ограничения относно максималния размер на разходите по кредитите.

Подробни съображения са изложени и относно дължимостта на претендираните лихви – договорна и законна лихва.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, срещу длъжника Н. Ц. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес **, за заплащане на следните суми по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019504082 от 21.08.2023 г., както следва: 1/ сумата от 1213.83 лв., представляваща договорна лихва, неплатено договорно 2 възнаграждение за периода от 20.09.2023 година до 04.10.2024 година /датата на предсрочната изискуемост/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 08.12.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 272.77 лв., представляваща мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава 21.09.2022 г. до 07.12.2025 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

С атакуваното разпореждане е отхвърлено изцяло като неоснователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, депозирано от заявителя „Профи кредит България” ЕООД, срещу длъжника Н. Ц. Г., въз основа на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019504082 от 21.08.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград излага следните правни доводи:

Подадената от „Профи кредит България“ ЕООД жалбата е допустима, като депозирана в предвидения в чл.275 вр. чл.279 ГПК срок и от изхождаща от легитимирана страна с правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Според чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

До такъв извод е достигнал РС- Благоевград, за да откаже издаването на исканата заповед. За отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.

Ето защо приложението на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността по исков ред да докаже правата си по потребителския договор, в който случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.

3

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която завителя черпи права. Според чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а т.3 от същата разпоредба /нова, публикувана в ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г./ предвижда такава и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай, процесният договор за кредит е сключен при действието на ЗПК, а длъжникът несъмнено има качеството на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите императивни разпоредби. Ето защо, като е изпълнил тези свои задължения, районният съд не е превишил правомощията си и не е нарушил съдопроизводствените правила.

Съгласно практиката на СЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство (§ 13а т. 9 от ДР на ЗЗП), националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а в ал.2 е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на Договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО.

Според чл.3 от нея неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между 4 правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Неоснователни са и останалите възражения в жалбата, касаещи договорното възнаграждение и лихвата за забава.

В текста на чл.10а, ал.2 от ЗПК е посочено, че кредитора не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Според съда, посочените "допълнителни услуги" представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита. Легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК е, че общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдебната практика на ВКС ( виж решение № 452/ 25. 06. 2010 г. по гр. д.№ 4277/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение.№ 153/ 24.07.2015 г. по гр.д.№ 3014/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС) еднозначно приема, че договора ще противоречи на добрите нрави /сключен е в нарушение на принципа на добросъвестността/, когато е нарушен принципа за еквивалентност на насрещните престации.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 5 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

БлОС намира, че възнаграждението за допълнителните услуги /съобразно отразеното в договора и в погасителния план към него/, се явява разход по кредита по смисъла на § 1, т.1 ЗПК и съгласно чл.19, ал.1 ЗПК е следвало да бъде включено в ГПР, доколкото предоставените услуги са тясно свързани с договора за кредит и в частност с неговото усвояване и управление. Това не е сторено и по този начин е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. Според съда това възнаграждение в действителност съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума /т.нар. скрита възнаградителна лихва/ и е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Разминаването между посочения в договора и действителния ГПР представлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, което от своя страна, на основание чл.22 от ЗПК, води до недействителност на договора за кредит. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6d306f2-f11b-41b4-a9ab-dbf60ff92083