Решение № 8878 от 14.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8878 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110135709 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК по предявен иск с правна квалификация чл. 34 ЗС за делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила Решение № 6960 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 35709 / 2024 г. на Софийски районен съд се допуска на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 344 ГПК до делба следния недвижим имот: Апартамент № 19, находящ се на 4-ти етаж в жилищна сграда блок № 473, вход "Б", Столична Община, район "Младост", ж. к. "Младост" 4, гр. София, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения; със застроена площ от 59.92 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № 9, без посочена квадратура, заедно с 1.712% идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото; при съседи: стълбище, апартамент № 20, двор; съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ПРИ КВОТИ: 1/2 идеални части за ищеца И. С. К., ЕГН:

**********, и 1/2 идеални части за ответника Д. М. В., ЕГН: **********.

В искова молба - претенция по сметки от 06.11.2025 г. ответницата излага твърдения, че ищецът ползвал еднолично делбения имот, поради което се претендира сума в общ размер от 4800,00 лв., представляваща обезщетение в размер на 600,00 лв. месечно за периода от 06.03.2025 г. до 03.11.2025 г. поради лишаването на ответницата от възможност да ползва процесния имот съобразно притежаваната от нея идеална част, ведно със законната лихва до окончателно погасяване на вземането.

Ответницата поддържа, че горното искане било обективирано в депозирана пред съда молба с вх. № 80309/06.03.2025 г., която имала характер на покана до насрещната страна за заплащане на претендираните парични суми и която следвало да се счита за връчена на адресата, тъй като била отправена до него чрез съда.

На следващо място, ответницата предявява и претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ищеца да заплати обезщетение за лишаване на съделителката от възможност да ползва делбения имот, в размер на 700,00 лв. месечно до датата на окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане до окончателно погасяване на вземането.

Съделителят И. К. не е депозирал отговор на исковата молба от 06.11.2025 г. в срока 1 по чл. 131 ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено на 10.12.2025 г., ищецът прави претенция за възлагане на делбения имот в негов дял. Ответницата изразява желание делбата да бъде извършена чрез изнасяне на апартамента на публична продан.

В открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. ищецът твърди, че в жилището от почти две години живеят той и общото им с ответницата дете – Катерина К.а, както и че не бил отказал достъп на ищцата до процесния имот. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В същото открито съдебно заседание ответницата поддържа, че процесният имот представлявал едностаен апартамент с баня, тоалетна и кухня, поради което обективно не можел да се ползва от двете страни по делото едновременно. В допълнение сочи, че ищецът бил учредил право на ползване върху жилището в полза на брат му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на производството по делото са приети две съдебно-технически експертизи (основна и допълнителна), имащи за задача определяне на пазарната стойност на процесния имот и неговата поделяемост. От заключението по основната съдебно-техническа експертиза, което е оспорено от ответницата, се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, като пазарната му стойност е в размер на 242 800,00 лв. или 124 094,00 евро.

По искане на ответницата по делото е приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. От същото се извличат данни, че процесният имот е неподеляем, а пазарната му стойност възлиза на 268 900,00 лв. или 137 486,00 евро. В открито съдебно заседание, проведено на 11.02.2026 г. вещото лице допълва, че средният пазарен наем за процесния недвижим имот е в размер на 17,60 лв. на кв.м.

Макар съдът да кредитира и двете експертизи като компетентно и безпристрастно изготвени от специалисти в съответната сфера, в частта, в която крайните изводи на вещите лица относно пазарната стойност на имота не съвпадат, съдът отдава предимство на основната експертиза, определяща пазарна стойност в размер на 242 800,00 лв. или 124 094,00 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение. От цитираната разпоредба следва извод, че в българското гражданско процесуално право няма доказателствено средство, което съдът да е длъжен да приеме за достоверно a priori, включително и заключението на вещото лице, което съгласно чл. 202 ГПК не е задължително за съда, а следва да бъде преценено заедно с другите представени по делото доказателства. При наличието на две приети по делото експертизи, всяка от която предлага различни стойности, съдът преценява кое доказателствено средство да кредитира, като извършва анализа съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал.

За формиране на вътрешното убеждение на съда, че следва да даде вяра на основната съдебно-техническа експертиза, която предлага по-ниска пазарна стойност на имота, от решаващо значение са доказаните по делото факти досежно състоянието на имота, които са безпротиворечиво установени посредством и двете заключения, както и придружаващия ги снимков материал.

Безспорно се установява от заключението по основната експертиза, че жилището се намира в сграда, построена около началото на 80-те години на миналия век, т.е. касае се за старо строителство. Отчетено е захабяване на плочите, износеност на душ кабината, банята и плочите в кухненския бокс.

Според заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза сградата не разполага с асансьор. При оглед на място са били констатирани множество повреди в общите части (,,обрушена и изронена мазилка и олющена боя по стълбището, вкл. подкожушване и пукнатини, както и видими следи от течове”). Налице са и специфични архитектурни особености – частична скосеност на таваните откъм западната част на 2 фасадата, което допълнително оказва негативно въздействие върху функционалността на площта. Интериорните врати и довършителните работи са със значително овехтяване.

Състоянието на обекта дава основание на вещото лице да заключи, че в жилището не са извършвани ремонтни дейности в последните поне 20 години.

От изложеното следва да се направи извод, че по отношение на жилището се констатира значителна степен на амортизация. Всички гореизброени обстоятелства сочат за една висока степен на износеност, овехтялост и занемареност както на отделния самостоятелен обект, така и на сградата като цяло. При тези данни, съдът намира, че пониската пазарна стойност, предложена в първоначалната експертиза, в по-достоверна степен отразява реалното състояние на имота и неговата актуална пазарна цена към момента на приключване на съдебното дирене.

Горният извод не се разколебава от представения от ответницата Оценителски доклад, изготвен от инж. Аврам Раклеов с рег. № 100102567 от 25.01.2023 г. в регистъра на Камарата на независимите оценители в България, от който се извличат данни за пазарна стойност на процесния имот в размер на 353 610,00 лв. или 180 800,00 евро. Оценителският доклад е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. В допълнение, предложената в този доклад пазарна стойност е значително по-висока от стойността, определена в двете съдебно-технически експертизи, изготвени от независими, безпристрастни, несвързани със страните в настоящото производство вещи лица, поради което преценката на съда да кредитира стойността, предложена в основната съдебно-техническа експертиза остава непроменена.

Ето защо съдът възприема заключението на първата СТЕ, според което пазарната стойност на имота възлиза на 242 800,00 лв. (124 094,00 евро). Върху тази сума следва да се изчислят и съответните държавни такси в производството.

По отношение реалната неподеляемост на имота и двете експертизи безпротиворечиво сочат, че същият е реално неподеляем, която констатация се кредитира в пълна степен от съда като достоверна.

По-нататък по делото е представена Покана от 06.03.2025 г., адресирана до съда, с която ответницата отправя искане до ищеца на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да й бъде заплащано обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в размер на 600,00 лв. месечно, без да се посочва конкретен период от време, за който се претендира търсеното обезщетение. Не са представени доказателства за извънсъдебно връчване на поканата на ищеца.

Видно от представена по делото Покана от 18.09.2025 г., изхождаща от ищеца и връчена на ответницата чрез призовкар на нотариус Ксения Белазелкова, рег. № 043 в НК ответникът е предоставил възможност на ищцата да получи ключ от процесния имот лично от него или от общото им дете.

С Решение № 1441 от 26.01.2026 г. по гр. д. № 40047 / 2024 г. на Софийски районен съд е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на страните в настоящото производство – Катерина И.ова К.а, на бащата И. С. К.. При същия е определено и местоживеенето на детето.

Останалите представени по делото доказателства съдът счита за неотносими към настоящия правен спор, поради което същите не са обект на изследване в производството.

Въз основа на горните фактически констатации, от правна страна съдът намира следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 34 ЗС за делба на жилищен имот.

Във втората фаза на делбеното производство е предявено искане по чл. 349 ГПК от страна на ищеца за възлагане на жилището в негов дял при парично уравняване на дела на другия съделител.

Доказателствената тежест по искането за възлагане на неподеляемото жилище по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване, че процесният имот е жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака с ответницата, прекратен с развод; че с влязло в сила съдебно решение упражняването на родителските права по отношение на 3 роденото от брака дете Катерина е предоставено на страната, която прави искане за възлагане; че към момента на извършване на делбата ищецът няма друго собствено жилище.

Ответникът носи тежестта да докаже фактите, на които основава своите правоизключващи възражения.

От страна на ответницата са направени следните искания:

1. Иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ищеца да заплати на ответницата сумата от 4 800,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода от 06.03.2025 г. до 03.11.2025 г. (общо 8 месеца по 600,00 лв./месечно).

2. Претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за постановяване на привременни мерки чрез осъждане на еднолично ползващия имота съделител да заплаща на лишения от ползване съделител парична сума в размер на 700,00 лв. месечно, считано от 06.11.2025 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

По претенцията за обезщетение с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ответницата е да докаже периода, в който е била лишена от възможност да ползва съсобствения имот съобразно притежаваната от нея идеална част, размер на обезщетението, както и отправянето на писмено поискване (покана) до другия съделител за заплащането му.

При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че след получаване на поканата е преустановил личното ползване на имота не съобразно правата си, съответно е предоставил възможност ответницата да ползва обекта съобразно своите идеални части или че е заплатил претендираното обезщетение.