Решение № 1224 от 17.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330114009 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. К., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „Сити Корект Кредит” ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева/5,11 евро, частично от 1219 лева/623,26 евро, платена без правно основание за периода 03.06.2024 г. – 18.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че за периода от 03.06.2024 г. до 18.02.2025 г. ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 1219 лева чрез системата на Изипей. Поддържа се, че между страните не съществували договорни отношения, въпреки това сумата била претендирана от ответното дружество като вноска по кредит. Сочи се, че в издадените платежни разписки липсвало посочване на номер на договор като основание за плащане. По този повод се излагат съображения, че с получената сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. При условие, че ако по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът сочи недействителност на същия на основание чл. 22 от ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Корект Кредит” ООД, в който е изразено становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове. Посочва, че 1 исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК.

Оспорват се изложените в изложените в исковата молба фактически твърдения, които не били подкрепени със съответни доказателства. Прави се възражение за неподсъдност на настоящия спор пред Районен съд – Пловдив, тъй като ищецът не притежавал качеството „потребител“. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 18.02.2026 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 10 лева на сумата в размер на 623,26 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е дал на ответника процесната сума в размер на 623,26 евро. В доказателствена тежест на ответното дружество е да установи на какво основание е получил дадената му сума /в този смисъл Решение № 50077 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС; Решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС и други/. Така разпределената доказателствена тежест е указана на страните с доклада по делото, обективиран в определението за насрочване, препис от което е връчен на страните.

В изпълнение на процесуалното си задължение за доказване, както и на дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, в проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е ангажирал доказателства за заплащане на процесната сума в размер на 623,26 евро в полза на ответното дружество. Представени са разписка от „Изипей“ АД за направени от ищеца в полза на ответното дружество плащания, както следва: на 03.06.2024 г. – 145 лева (74,14 евро), на 17.06.2024 г. – 457 лева (233,66 евро), на 08.01.2025 г. – 207 лева (105,84 евро), на 30.01.2025 г. – 100 лева (51,13 евро), на 18.02.2025 г.

– 310 лева (158,50 евро. В някои от разписките е отбелязано, че сумата представлява вноска по кредит, но липсва посочване на конкретен договор. От страна на ответното дружество по делото не са наведени доводи и представени доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните.

При липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на разпределената доказателствена тежест, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на сключен между страните договор за кредит, който да е послужил като основание за заплащане на сумата.

В контекста на изложените съображения съдът намира, че в производството по делото ищецът проведе надлежно доказване, че е заплатил 2 процесната сума в размер на 623,26 евро на ответното дружество, което от своя страна не установи наличие на валидно правно основание за получаване на сумата, поради което следва да се приеме, че същата е недължимо платена.

При това положение предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 43,10 лева/22,04 евро. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. Б. въз основа на сключен Рамков договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат Д. Б. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. При съобразяване с посочените разяснения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, ниският материален интерес, броя открити съдебни заседания и извършените процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адвокат Д. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 204,52 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК: 126647259, да заплати на от И. В. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 623,26 евро /шестстотин двадесет и три евро и двадесет и шест евроцента/, платена без основание в полза на ответното дружество за периода 03.06.2024 г. – 18.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК: 126647259, да заплати на от И. В. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 22,04 евро /двадесет и две евро и четири евроцента/ за направени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК:

203615520, да заплати на адвокат Д. Б., вписан в АК – П., с личен №***, с адрес: гр. П., ул. "Р.Д." №..., ет. ..., оф. ..., като пълномощник на ищеца И. В. К., 3

ЕГН: **********, сума в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроента/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4