Решение № 95 от 11.05.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Враца, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500140 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Н. К. Н., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез адв. Ц. С., АК - Враца, против решение № 33 от 18.01.2023г. по гр.д. № 3152/2022г. на Районен съд – Враца в неговата цялост, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от него против „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. К., В. И.

Т., З. В. Й., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 2292,10 лв., от които 2258,09 лв. сума по Констативен протокол № 3034656/23.07.2022г., 6.53 лева неустойка за просрочено плащане и 27,48 лв. сума за възстановяване на ел. захранване от електромер или предпазител на прекъснат потребител, получена от ответника при начална липса на основание, и е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените 1 правила. Поддържа, че исковата молба, с която е сезирал съда, е била нередовна поради противоречие между обстоятелствената й част и петитума, което е довело до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Посочва, че Констативен протокол № 3034656/23.07.2022г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е съставен от търговско дружество, различно от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, против което е предявил иска си за заплащане на процесната сума, получена от ответника при начална липса на основание. Изтъква, че PC - Враца е разгледал делото и постановил решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, което е недопустимо, поради което въззивния съд следва да укаже на първата инстанция да конституира това лице и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция. Твърди също, че след приключване на съдебното дирене и обявяване на устните състезания за приключени, PC - Враца е извършил справка в Търговския регистър и е установил, че „Електрохолд България” ЕАД е с ЕИК ***, а „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е с друго ЕИК ***, различно от посоченото в разписката, с която са платени претендираните суми. Поддържа, че постановеното решение противоречи на Конституцията на Република България (чл. 117, ал. 1 и чл. 121, ал. 1, 2 и 4) и на решение № 10/6.10.94 г. на КС на РБ. Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД против пасивно легитимирано да отговаря по него лице. Счита, че при този изход на делото, доколкото не се произнася по съществото на спора, въззивният съд не следва да присъжда направените разноски за въззивната инстанция, които ще бъдат присъдени при новото разглеждане на делото, в зависимост от изхода на спора от PC - Враца.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Електрохолд Продажби” АД (предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД), ***, ЕИК ***, чрез пълномощник юрисконсулт А. В., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че в хода на съдебното дирене на първоинстанционното производство въззивникът е разполагал с целия инструментариум, който дава Граждански процесуален кодекс, за да насочи исковата си претенция към пасивно легитимирания ответник, но въпреки това ищецът не е направил това и не е използвал възможностите по чл. 232 и чл. 228, ал. 1 от ГПК. Посочва, че още с отговора на исковата молба е направил възражение, че не „Електрохолд Продажби“ ЕАД е дружеството, което претендира и не на него е заплатена процесната сума, за което е представил доказателства - преписи от първичният счетоводен документ данъчна фактура, от която е видно, че „Елетроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е нейният издател, а от представените платежни документи е видно, че именно операторът на електропреносната мрежа е получил 2 паричния превод. Поддържа, че съдът не може да констатира нередовност на исковата молба само на основание, че искът е насочен към страна, която не претендира вземане по предмета на делото, поради което решението е допустимо. Изтъква, че постановеното решение не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството си на надлежна страна, поради което за въззивника не е преградена възможността да търси защита на своите права и законни интереси в друго съдебно производство. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да му присъди сторените разноски от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на въззивника.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли съда да обезсили първоинстанционното решение, поради недопустимост на процеса и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна в писмена молба по делото оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли, като неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 100 лева.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е сезиран с искова молба на Н. К. Н., ЕГН:********** от ***, обл. Враца, с която е предявил против „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: ***, гр. София, осъдителен иск за сумата общо от 2292,10 лв., от които 2258,09 лв. сума по Констативен протокол № 3034656/23.07.2022г., 6.53 лева неустойка за просрочено плащане и 27,48 лв. сума за възстановяване на ел. захранване от електромер или предпазител на прекъснат потребител, получена от ответника при начална липса на основание, както и законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът Н. К. Н. твърди, че е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в ***, обл. Враца, ***, с клиентски номер ***, аб. № ***, като между страните по делото има сключен договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, (с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България АД) с ЕИК: ***. Поддържа, че на 23.07.2022г., в негово отсъствие е била извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ фабричен № 3158376, резултатите от която са отразени в Констативен протокол № 3034656/23.07.2022г. Посочва, че с 3 писмо изх. № NTZ177840/25.07.2022г. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД го е уведомило за извършената проверка на обекта, за съставения констативен протокол от отдел

„Нетехнически загуби“ към

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и за това, че на основание Правилата за измерване на количеството електрическа енергия ще бъде извършено преизчисление на количество електрическа енергия, за което ще бъде допълнително уведомен. Изтъква, че не е бил уведомен за каквито и да било начислени суми във връзка с извършената проверка, обективирана в посочения констативен протокол , а директно му е било спряно електрозахранването на имота. Твърди, че на 01.09.2022г. на каса на Изи пей в гр. Враца е платил на ответното дружество в брой сумата 2292,10 лв., от която 2258,09 лв. сума по Констативен протокол № 3634656/23.07.2022г., 6,53 лв. неустойка за просрочено плащане и 27,48 лв. сума за възстановяване на ел. захранване от електромер или предпазител на прекъснат потребител.

Поддържа, че единствената причина за заплащане на тази сума е да не бъде преустановено захранването н а имота му с електрическа енергия, което би възпрепятствало използването на имота и че извършеното плащане по никакъв начин не представлява признание на дължимостта на сумата. Счита, че сумата е недължимо платена от него, тъй като едностранната корекция на фактура е незаконосъобразно действие от страна на електроразпределителното дружество, че плащането към ответника е извършено поради спиране на електрозахранването, т.е. при начална липса на основание. Посочва, че в резултат на едностранно коригиране на сметката за консумирана електрическа енергия, без да е налице правно основание за това, ответникът се е обогатил за н е г о в а сметка с получената сума, а имущественото м у състояние е намаляло със сумата 2292,10 лв. Изтъква, че заплатената от него сума е платена при начална липса на основание, поради което съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: ***, гр. София , с който е оспорило иска като недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от търсената защита, както и поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответното дружество да отговаря по този иск. Твърди, че не е претендирало от ищеца вземане, възникнало в резултат на техническата проверка на средството за търговско измерване на процесния имот на 23.07.2022г., не е съставяло Констативен протокол № 3034656/23.07.2022г. и издавало данъчна фактура на ищеца, че не е получило и не се е обогатило неоснователно със сумата 2258, 09 лв., както и със сумата от 27, 48 лв. за възстановяване на ел. захранване, че не е подавало заявление за преустановяване на ел. захранването на имота поради неплащане на сумата 2258, 09 лв. Поддържа, че констативният протокол и данъчната фактура са издадени от друго дружество - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, както се твърди в исковата молба. Счита, че насочването на иска срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД е резултат единствено на грешка на ищеца, 4 както и че няма връзка с предмета на делото. При тези и други подробно изтъкнати доводи моли съда да прекрати производството като недопустимо като претендира и разноски.

Въз основа на събраните писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е допустим, тъй като възражението на ответника за недопустимост на иска е възражение по същество, което обуславя основателност или неоснователност на иска, поради което го е разгледал по същество. Съдът е приел също, че ищецът е заплатил по сметка на „Електроразпределителни мрежи Запад /Електрохолд България/” ЕАД, ЕИК *** претендираната по делото сума, че и данъчната фактура и констативният протокол са съставени от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, т.е. от търговско дружество, различно от ответното, като на основание на този протокол не е издавана фактура от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, по която задължено лице да е ищеца и липсват представени с исковата молба доказателства, от които да е видно, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД претендира от ищеца плащане на посочената в исковата молба сума. С оглед на изложеното съдът е направил извод, че ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск и исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: