Определение № 491 от 16.03.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. гр. Хасково, 16.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640103185 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № **** от ****. от „Блокстен“ ООД, ЕИК:126155489, със седалище и адрес на управление с. Тополи, обл. Варна, ул. „Христо Патрев“ №8, ет.2, представлявано от управителя Й. Т. Г., подадена чрез пълномощника адв. М.

Д.а от АК-Варна, против „Мидас Инвестмънт Груп“ ООД, „Агрофин“ ЕООД, О. Й. М. и В. Д. В., с която е предявен иск с правно основание по чл. 124, ал.1 ГПК - положителен установителен иск за собственост върху описания в молбата недвижим имот.

С Определение № 687/21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3185 по описа на съда за 2024 г., Районен съд - Хасково е прекратил производството по делото и върнал на „Блокстен“ ООД, с. Тополи, обл. Варна подадената искова молба вх. № **** г., поради недопустимост на иска.

По повод обжалването му, с Определение № 905 от 30.09.2025г.

Окръжен съд –Хасково е отменил прекратителното определение, като в мотивите на съдебния си акт е приел, че на ищеца следва да се дадат указания относно правния му интерес от установяване на правото на собственост върху недвижимия имот с предявения иск по чл. 124 ал.1 ГПК, доколкото от мотивите на Определение № 175/20.02.2025 г., постановено по В.ч.гр.д. № 127/2025 г. може да се приеме, че не се оспорва правото на собственост на „Блокстен“ ООД върху процесния имот, а по- скоро дали би могъл да бъде предмет на принудително изпълнение в образуваното изпълнително производство през 2015 г., след като 2019 г. е внесен като апортна вноска в това дружество.

С Разпореждане от ****. по настоящото дело на РС-Хасково и с оглед дадените от въззивната инстанция указания, съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатите нередовности, като уточни правния си 1 интерес от предявяването на установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****. На ищеца е изрично указано, че при неизпълнение на дадените указания в определения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението с дадените указания е било връчено на ищеца на ****., чрез неговия пълномощник.

На ****. с вх.рег. № ****, при спазване на определения едноседмичен срок за изпълнение на дадените указания, е постъпила молба от ищеца, в която сочи, че правният му интерес произтича от накърняване на правото му на собственост от страна на ответниците чрез действията по изпълнителното дело и които действия именно са били спрени от определението по ч.гр.д 2544/2023 г. на ХРС. Излага, че по силата на апорт на процесния самостоятелен обект, ищцовото дружество е собственик на имота, който апорт не е бил отменян, но е смущаван от действията по принудително изпълнение, които действия са били поискани от част от взискателите - ответници.

Поддържа, че правният му интерес е наличен в настоящия случай вкл., и с оглед на обстоятелството, че в така предявения положителен установителен иск за собственост се съдържа отричането на правата на ответниците, с които свои права същите смущават собствеността на ищеца „Блокстен“ ООД, респ. в дадения му с отмененото определение по ч.гр.д. 2544/2023 г. на ХРС срок, е предявил указания му иск срещу указаните му ответници. Освен това, според мотивите на принципно неправилното според него определение по в.ч.гр.д 127/2025 г. по описа на ХОС, ищецът имал правен интерес да обори мотивираното там прекратяване на неговата собственост с извършването на публичната продан. Считайки, че апортът продължава в същата форма и състояние, в какъвто е бил и преди постановяване на определението по в.ч.гр.д. 127/2025 г. на ХОС, това на самостоятелно основание обосновавало правния му интерес да претендира признаване на собствеността си. Или, правният му интерес била обратната или насрещна страна на ответния правен интерес, постановен по в.ч.гр.д №127/2025 г. на ХОС. Освен това, по посоченото въззивно производство липсвала изрична отмяна на депозираната искова молба с вх. 18979/25.11.2024 г. по описа на ХРС, от което следвало наличието на правния интерес на ищеца по настоящото дело.

След проверка по чл. 130 ГПК съдът е констатирал, че в исковата молба, както и в уточняваща молба с вх. №****. не се заявява от ищеца да е налице оспорване от ответниците по отношение на собствеността на ищеца и не се твърдят действия на същите, от които може да се направи извод, че те оспорват правото на собственост на ищеца, на ****. съдът е оставил отново исковата молба без движение и е указал на ищеца да отстрани противоречията в обстоятелствената част на ИМ и заявения петитум, като заяви оспорва ли се от ответниците правото на собственост на процесния имот и ако го оспорват по какъв начин, като изрично са му указани и последиците от неизпълнение на дадените указания.

В дадения му срок от ищеца е постъпила молба с вх. рег.№****., чрез упълномощения му процесуален представител, с която на първо място се 2 заявява, че оттегля исковете спрямо ответниците О. Й. М. и В. Д. В. и поддържа исковата молба спрямо ответниците „Мидас Инвестмънт Груп“ ООД, „Агрофин“ ЕООД.

Във връзка с дадените му указания за отстраняване на нередовности, ищецът уточнява, че ответниците по делото оспорват правото му на собственост чрез участието си в изпълнителното дело № 526/2015 г. по описа на ЧСИ С. П., по което същите ответници са взискатели на основание злоупотреба с права срещу правото на собственост на Блокстен ООД и ползвайки се от злоупотребата с права и с власт, извършвана от предходни взискатели, спрямо които „Мидас Инвестмънт“ е цесионер, респ., „Агрофин“ ЕООД сам е злоупотребил с права, получавайки неправомерно изпълнителен лист, по силата на който е взискател по същото изпълнително дело, както и оспорват правото на собственост, като подпомагат незаконни действия на ЧСИ С. П. по изпълнителното дело и се ползват неправомерно от същата злоупотреба с власт на СИ.

Доколкото с постъпила молба с вх. рег.№****., от страна на ищеца е направено оттегляне на предявения срещу ответниците О. Й. М. и В. Д. В. иск с правно основание чл.124 , ал.1 от ГПК, съдът намира следното:

Молбата за оттегляне на предявения иск срещу ответниците О. Й. М. и В. Д. В. е подадена от ищеца чрез надлежно упълномощен процесуален представител, разполагащ включително с правомощието да се разпорежда с правото на иск съгласно приложеното на л. 22 от в.ч.гр.д. №491/2025г. по описа на ОС-Хасково пълномощно. Оттеглянето на иска е направено преди първото по делото съдебно заседание, поради което съгласието на ответниците по оттеглянето не е необходимо. С оглед последиците от това изявление, а именно - десезиране на съда от разглеждане на претенцията, за да има валидно действие и се зачита с присъщите му правни последици, е необходимо да бъде констатирано от съда с изрично произнасяне по чл.232 от ГПК. Ето защо, с оглед наличието на предпоставките на чл. 232 от ГПК и надлежното десезиране на съда да разгледа настоящия спор срещу тези ответници, производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.

На следващо място, съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, намира, че нередовностите на същата не са отстранени в рамките на дадения на ищеца срок, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството да бъде прекратено, като съображенията за това са следните:

Безспорно е, че правото на иск може да бъде надлежно упражнено чрез предявяването на редовна искова молба, а за да е такава, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. От друга страна, неизпълнението на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указания във връзка с редовността на исковата молба представлява предвидено от закона основание за нейното връщане, съответно за прекратяване производството по делото. В тази насока трябва да се отчете и фактът, че за указанията на съда не се изисква 3 съдействие от съда или от друга институция, а тяхното изпълнение зависи единствено от волята на ищеца. На същият е дадена възможността, допълнително с писмена молба по делото да отстрани констатираните нередовности на исковата молба като надлежно и в достатъчна степен обоснове правния си интерес от предявяване на исковата претенция. В указания му срок обаче, същият не е проявил необходимата процесуална активност да направи това, а се е задоволил с уточняващата си молба по делото, освен направеното заявление за оттегляне на претенцията срещу двама от ответниците, отново да възпроизведе същите твърдения и доводи като съдържащите се в исковата молба и предходни уточнителни молби, но не и да изложи такива правнорелевантни за исковата претенция твърдения и доводи, внасящи яснота в неговите фактически и правни твърдения и обосноваващи в достатъчна степен правния му интерес от предявяване на иска за установяване на собствеността му върху процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****. За предявяването на установителен иск наличието на правен интерес е абсолютна положителна поцесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно, както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита.

Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно - липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото. Целта на установителния иск за собственост е разрешаване със сила на пресъдено нещо на възникнал между две или повече лица спор за собственост или ограничено вещно право, като търсената с този иск защитата е да се установи действителното правно положение в отношенията между страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за собственост.

Предпоставка за неговата допустимост е за ищеца да съществува правен 4 интерес от предявяването му. Конкретният правен интерес за предявяване на иска се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор, за което следва ищецът следва да изложи конкретни фактически твърдения. Съобразно гореописаното по отношение на действията на ищеца по отстраняване нередовностите на исковата молба по дадените му от съда указания за това, се налага извода, че в тази процедура по изясняване на обстоятелствената част на исковата молба в насока обосноваване правния интерес от заявената защита чрез положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът не обоснована правен интерес от водене на такъв иск. В уточнителните си молби ищецът преповтаря първоначалните си доводи и фактически твърдения, с които не променя по никакъв начин първоначалното състояние на необоснован правен интерес от предявяване на иска. От направените от него уточнения не се установява правото му на собственост да се оспорва от страна на ответниците. Сочените от ищеца действия на ответниците не могат да доведат на извод за наличието на спор относно собственическите права на ищеца по отношение на процесния имот, а като цяло относно възможността процесният имот да бъде предмет на принудителното изпълнение по образуваното изпълнителното дело № 526/2015 г. по описа на ЧСИ С. П.. Ето защо, преповтаряйки с уточнителната си молба вече наведени в производството твърдения и доводи, съдът счита, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в рамките на дадения му от съда срок и в указания му смисъл, а неотстраняването в срок нередовностите в исковата молба влече необходимост от връщането й и прекратяване на производството по делото в тази част.