Решение № 352 от 17.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20255500100499 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. П. П. от гр. С.З. срещу „О.б.“ АД, с която е предявен иск за установяване на погасяване на ипотечно право с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.179 ЗЗД.

Ищцата твърди, че с договор за дарение, обективиран в н.а. № 17, т.І, рег. № 116, дело № 13 от 17.02.2024 г., била наД. от Л.Д. П. с недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ от 771 кв.м.

Дарителката на имота Л.Д. П. била придобила собствеността върху него „на база влязло в сила решение № 971/07.11.2023 г. по гр.д. № 2215/2023 г.“. Л.Д.

П. придобила имота на оригинерно основание – по давност, поради което на нея не се противопоставяли правата и тежестите, производни от правото на предишния собственик. Ответниците по гр.д. № 2215/2023 г. Р.Б.Р. и Н.Й.Б. били учредили в полза на „О.б.“ АД с н.а. № 149, т.VІ, рег. № 8921, дело № 980/06.07.2007 г. договорна ипотека, като кредитополучател бил П.Д.П.. Л.Д.

П. депозирала две молби до „О.б.“ АД за заличаване на ипотеката, но не е получила отговор, с което счита, че възможността ипотеката да бъде заличена от кредитора е изчерпана. Ищцата твърди, че е завела гр.д. № 4399/2024 г. на РС Стара Загора, с исковата молба по което е искала обезщетение от „О.б.“ АД за това, че не може безпрепятствено да се разпорежда с имота запари ипотеката. „О.б.“ АД цедирала вземането, предмет на договора за ипотека.

Юрисконсултката на банката твърдяла, че въпреки цесията банката била носител на вземането, тъй като получателят на кредита не бил уведомен от цедента, нито от цесионера. Ипотеката е подновена на 15.12.2016 г. Срещу предишните собственици на имота не са извършвани никакви изпълнителни 1 действия, нито били завеждани заповедни производства. Не били завеждани заповедни производства и срещу кредитополучателя. Ищците искат на основание чл.124, ал.1 ГПК съдът да постанови, че ипотечното право с източник н.а. № 149, т.VІ, рег. № 8921, дело № 980/06.07.2007 г. не съществува и поради сключения договор за цесия.

Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва твърдението, че процесният недвижим имот е ипотекиран в негова полза и ипотеката е учредена с н.а. № 149, т.VІ, рег. № 8921, дело № 980/06.07.2007 г. от тогавашните собственици на имота Р.Б.Р. и Н.Й.Б. за обезпечаване на вземане на банката по договор за кредит, предоставен на П.Д.П.. Не оспорва твърдението, че ипотеката е подновена на 15.12.2016 г.. Не оспорва твърдението, че с решение № 971/07.11.2023 г. по гр.д. № 2215/2023 г. е признато за установено по отношение на Р.Б.Р. и Н.Й.Б., че Л.Д. П., която е майка на ищцата, е собственик на процесния недвижим имот, който е придобила по давност. Твърди, че това решение не го обвързва по никакъв начин, тъй като банката не е участвала в делото. Признава, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот с н.а. за дарение № 17, т.І, рег.

№ 116, дело № 13 от 17.02.2024 г., но не било ясно на какво основание претендира ипотечното право да е погасено. Твърди, че придобиването на недвижим имот по давност след учредяване на ипотека не води до погасяване на ипотечните права на кредитора. Ответникът твърди, че цесията е отбелязана в Службата по вписванията. Липсват доказателства кредитополучателят да е уведомен за цесията, поради което по отношение на трети лица и на кредитополучателя носителят на вземането е „О.б.“ АД. Само по себе си прехвърлянето на вземането не води до погасяване на обезпечението.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Фактите по делото не са спорни: С договор за дарение, обективиран в н.а. № 17, т.І, рег. № 116, дело № 13 от 17.02.2024 г., ищцата Д. П. П. е наД. от Л.Д. П. с недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ от 771 кв.м. С влязло в сила решение № 971/07.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2215/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, по отношение на Р.Б.Р. и Н.Й.Б. е признато за установено, че Л.Д. П. е собственик по давност на описания по-горе имот. Ответниците по гр.д. № 2215/2023 г. Р.Б.Р. и Н.Й.Б. са учредили в полза на „О.б.“ АД с н.а. № 149, т.VІ, рег. № 8921, дело № 980/06.07.2007 г. договорна ипотека за обезпечаване на вземането на банката от кредитополучателя П.Д.П.. Ищцата е завела гр.д. № 4399/2024 г. на РС Стара Загора, с исковата молба по което е искала обезщетение от „О.б.“ АД за това, че не може безпрепятствено да се разпорежда с имота поради ипотеката, която не е заличена. Искът й е бил отхвърлен с влязло в сила решение № 525 от 30.05.2025 г. „О.б.“ АД е цедирала вземането, предмет на договора за ипотека, за което длъжникът не е уведомен. Ипотеката е подновена на 15.12.2016 г. По делото не се твърди и не 2 се доказва, че задължението, което е обезпечено с процесната ипотека, е погасено по някой от предвидените в закона начини.

Спорът между страните е по правото: Ищцата счита, че, след като праводателката й Л.Д. П. е придобила имота на оригинерно основание – по давност, на нея не се противопоставят правата и тежестите, производни от правото на предишния собственик, поради което ипотечното право било погасено. Като второ основание за това ищцата сочи, ипотечното право не съществува и поради сключения договор за цесия.

Искът е неоснователен, тъй като ипотеката следва имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имотът е придобит от друго лице на оригинерно правно основание – придобивна давност. Ипотеката, от една страна, е право на кредитора да иска от всички трети лица да се въздържат от въздействия върху имота и има абсолютен характер, а от друга, то (ипотечното право) е съчетано с привилегия да се удовлетвори по предпочитание от цената на имота, която привилегия има процесуален характер. Титулярът на това право не владее ипотекарния имот, владее го друг –собственикът, който го е ипотекирал, респ. този, който го е придобил след учредяване на ипотеката. В чиито и ръце да се намира, имотът е подчинен на кредитора с цел да бъде удовлетворен за вземането си. Ипотечното право съпътства правото на собственост върху ипотекирания имот - тежи върху него. Ипотеката е акцесорно право, добавено към вземането. Ипотеката се прекратява с прекратяването на главния дълг или ако трето лице - недлъжник, плати на кредитора. Ипотеката може да се прекрати и чрез отказ на кредитора или погиване на имота, отчуждаването му за държавна и обществена нужда, публична продан, както и ако се слеят качествата на ипотекарен кредитор и собственик. Вписването на ипотеката се заличава по съгласие на кредитора или чрез успешното провеждане на установителен иск, че ипотеката е погасена, въз основа на влязлото в сила решение. В случая не е налице нито едно от тези основания.

От друга страна, ипотекарният кредитор има право да иска от всяко трето лице да не влошава състоянието на имота. Това право се извежда от разпоредбата на чл.177, ал.2 ЗЗД и може да бъде противопоставено на собственика на имота, който не е лично задължен, включително и на лице, което е придобило имота след учредяване на ипотеката. Привилегията на ипотекарния кредитор е противопоставима и на третите лица - последващи собственици на имота и титуляри на вещни права, вписани след ипотеката.

Ипотекарният кредитор може да защити своите права с иск и само срещу третото лице - собственик на ипотекарния имот. Няма пречка собственикът на имота да изпълни главното задължение и да се суброгира в правата на законния кредитор съгласно чл.155, ал.1 и 2 ЗЗД. По силата на специалното правило на чл.177, ал.1 ЗЗД собственикът на имота, който не е длъжник, при извършване на публична продан, се удовлетворява от цената на имота преди ипотекарните кредитори за вземанията си за необходимите и полезни разноски за поддържане на имота.Публичната продан на недвижим имот погасява 3 ипотеките съгласно чл.175, ал. 1 ЗЗД, защото удовлетворява ипотекарните кредитори, които са по право присъединени взискатели - чл. 459 ГПК и чл.

194 и чл. 217 ДОПК. Същият ефект – удовлетворяване на ипотекарните кредитори - е уреден и в чл. 717н ТЗ, което оправдава и легалното приравняване на продажбата при осребряване на масата на несъстоятелността по ефект на публична продан - чл. 717н , ал. 2 ТЗ (така Р-204-2017 г., ІV г.о.).

С оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че уредената в закона защитна функция на ипотеката обуславя извода, че същата следва имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имотът е придобит от друго лице на оригинерно правно основание –придобивна давност, тъй като няма как да се погасят ипотечните права на ипотекарните кредитори без същите да са удовлетворени. Промяната в собственика на имота е непротивопоставима на лицето, в полза на което надлежно е учредена действителна ипотека върху имота, и не води до погасяване на ипотечното право. С признаване в полза на праводателката на ищцата право на собственост върху поземления имот по силата на давностно владение, учреденото в полза на банката ипотечно право не се е погасило, поради което няма как да бъде установено по отношение на ответното дружество, че не съществува. Да се приеме обратното, означава да се признае, че придобивната давност е способ за измама на ипотекарните кредитори, когато ипотека е учредена преди установяване правото на собственост, придобито по давност.

А съгласно чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави. Друг е въпросът, че решението, с което е установено правото на собственост на праводателката на ищцата, не обвързва „О.б.“ АД, която не е била страна по делото и не е участвала в никакво качество.

Не е основание за погасяване на ипотечното право и обстоятелството, че вземането на банката е прехвърлено на трето лице с договор за цесия.

Ипотеката е акцесорно право. Затова тя се погасява вследствие на погасяването на главното право, към което е придадена. С договора за цесия това право не се погасява, а преминава от един кредитор на друг. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то (прехвърлянето) му бъде съобщено от предишния кредитор. С други думи действието на цесията по отношение на длъжника е ограничено – няма действие по отношение на него докато не му бъде съобщена. В случая е безспорно между страните, че на длъжника П.Д.П. извършената цесия не е съобщена. В този случай за него, а и за всички трети лица, вземането се счита за непрехвърлено и негов носител е „О.б.“ АД, респ. банката е кредитор на длъжника.

С оглед на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На основание чл.78, ал.8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

4

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.179 ЗЗД установителен иск от Д. П. П. от гр. С.З., ***, ЕГН **********, срещу „О.б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявана от изпълнителните директори Н.Н. и Б.Ч., за признаване за установено, че ипотечното право на „О.б.“ АД върху ПИ с идентификатор ***, с площ от 771 кв. и административен адрес в гр. С.З., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по предходния план 4675А, кв.520Г, при граници *** и ***, не съществува поради придобиването на ипотекирания имот по давност от трето лице и прехвърлянето му с договор за дарение впоследствие и поради прехвърляне на вземането на банката с договор за цесия, за обезпечаването на което вземане върху този имот е учредена с н.а. № 149, т.VІ, рег. № 8921, дело № 980/06.07.2007 г. договорната ипотека.