Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3386 от 30.09.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4996/2025
Вид
Решение № 3386
Подписан
30.09.2025
В сила
30.09.2025
Състав
Симона Радославова Донева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3386 гр. Варна, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110104996 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238 от ГПК.

Oбразувано e по предявени от „Ф.Л.“ ЕООД срещу „К.Л.“ ЕООД обективно кумулативно съединен искове за заплащане на сумата от 3480 лева с ДДС, представляваща незаплатена част по договор за международни транспортни услуги, сключен на 13.11.2023 г., за която сума е издадена фактура № 2000043255 от 20.11.2023 г. на обща стойност от 6480 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 279.04 лева - мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху сумата от 6480 лева за периода от 20.12.2023 г. /30 дни след доставката/ до 10.04.2024 г.

/частичното заплащане на сумата от 3000 лева/, както и сумата от 638.65 лева - мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху неплатения остатък от 3480 лева за периода от 20.12.2023 г. /30 дни след доставката/ до депозиране на исковата молба - 16.04.2025 г., на основание, на основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 367, вр. чл. 372 от ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили на 13.11.2023 1 г. договор за заявка-транспорт на стока от Италия до посочената от ответника база в Република България по предварително определени условия между страните. Сочи, че транспортът е извършен качествено и в срок, като стоката е получена без забележки, което е отразено в Международната товарителница.

Излага доводи, че на датата на приемането на стоката ищцовото дружество е издало фактура № 200043255 от 20.11.2023 г. за сумата в размер на 6480 лева с ДДС. Посочва, че страните са уговорили, че заплащането на сумата следва да бъде извършено в срок от 30 дни от представянето на фактурата и оригинал на ЧМР. Признава, че на 10.04.2023 г. ответното дружество му е заплатило сумата от 3000 лева с ДДС, както и че по издадената фактура не е заплатен остатъкът от 3480 лева с ДДС. Сочи, че насрещната страна е използвала ДДС по процесната фактура. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „К.Л.“ ЕООД, редовно уведомен не е депозирал писмен отговор.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото на 25.09.2025 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът от своя страна е направил нарочно искане за постановяване на неприсъствено решение в о. с. з. от 25.09.2025 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства - заявка-договор за транспортни услуги № 23170/13.11.2023 г., международна товарителница (ЧМР), както и фактура № 2000043255/20.11.2023 г.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми, съответно, че са извършени международни транспортни услуги с възнаграждение в уговорения размер и падеж на задължението по процесната фактура.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са 2 вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 820,20 лева /държавна такса – 240,20 лв. и адвокатско възнаграждение – 580 лв./, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „К.Л.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ******* да заплати на „Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ********** сумата от 3480 лева с ДДС, представляваща незаплатена част по договор за международни транспортни услуги, сключен на 13.11.2023 г., за която сума е издадена фактура № 2000043255 от 20.11.2023 г. на обща стойност от 6480 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 279.04 лева - мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху сумата от 6480 лева за периода от 20.12.2023 г. /30 дни след доставката/ до 10.04.2024 г. /частичното заплащане на сумата от 3000 лева/, както и сумата от 638.65 лева - мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху неплатения остатък от 3480 лева за периода от 20.12.2023 г. /30 дни след доставката/ до депозиране на исковата молба - 16.04.2025 г., на основание, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 367, вр. чл. 372 от ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „К.Л.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ******* да заплати на „Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ********** сумата от 820,20 лв.

3

/осемстотин и двадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банковата сметка на ищеца – „Ф.Л.с“ ЕООД, открита в „П.Б.“ АД, *********.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4