Определение № 338 от 18.08.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Сливен, 18.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. С.ов

Членове:

Радостин Ст. Радиев мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Въззивно частно наказателно дело № 20262200600462 по описа за 2026 година Производството е въззивно, по реда на чл.243 ал.7 от НПК, т. е. за проверка на определение на първоинстанционен съд за прекратяване на съдебно производство.

Образувано е по частен протест на РП - Сливен срещу определение 507/29.05.026 год. постановено по НОХД № 813/2025 г. по описа на Районен съд- Сливен.

С атакуваното определение е прекратено съдебното производство по НОХД № 813/2026 год. по описана на РС – Сливен,образувано по внесен обвинителен акт на РП- Сливен срещу подсъдимите Д. К. Д., ЕГН **********, за престъпление по чл. 131а , вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б. „а“, вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК; С. Н. Г., ЕГН **********, за престъпление по чл.

129 ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК; и срещу К. М. М., ЕГН **********, за престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

В частния протест се сочи, че протестирания съдебен акт e неоснователен и незаконосъобразен, тъй като районният съд е приел, че в обвинителния акт са налице противоречия между диспозитива и обстоятелствената част, както и че в обвинителния акт не били посочени всички основни факти, обуславящи съставомерните признаци на престъплението, за което подсъдимите са привлечени към наказателна отговорност. Не било посочено предложението на чл. 129, ал.2 от НК, нито кой от обвиняемите с кои действия бил причинил телесната повреда на пострадалия. Не били посочени и задълбочени и изчерпателни мотиви защо се приема, че обв. К. М. М. е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК. Също така, в обвинителния акт били изложени „данни за подбудителство спрямо единия от обвиняемите“.

Представителят на прокуратурата намира, че Обвинителният акт срещу подсъдимите е изцяло съобразен с изискванията на НК и НПК.

Сочи се, че няма законово изискване за посочване на „предложението“ на съответния член в обвинението. Налице е противоречие в мотивите на съда — от една страна пише, че в ОА било посочено, че „тримата обвиняеми продължили да нанасят удари на пострадалия“, а след това пише, че не ставало ясно дали тримата обвиняеми били нанасяли ударите или било участвало някакво друго лице (което няма как да е обвиняем, тоест не може да е един от „тримата обвиняеми“). Не са излагани данни в обвинителния акт за подбудителство спрямо някой от подсъдимите а в ОА е посочено, че и 1 тримата са нанасяли удари, тост и тримата са участвали в самото изпълнително деяние. Сочи се и че в ОА е посочена заеманата от подсъдимия М. длъжност към инкриминираната дата, посочени са голяма част от задълженията му и защо е налице фигурата на „длъжностно лице. По изложените съображения, представителят на прокуратурата намира, че е налице ясно, подробно и точно посочване защо на обв. М. е повдигнато обвинение за това, че е действал „като длъжностно лице („охранител“), при изпълнение на службата му“.

Навеждат се доводи, че в обвинителния акт са описани конкретните действия на тримата подсъдими и е подробно посочено какво е причинено на пострадалия. Не е налице неяснота или противоречие, действията на подсъдимите са ясно, разбираемо и подробно описани, като не е налице нарушаване правото на защита на подсъдимите (или на пострадалия).

Постъпило е и възражение от адв. Л. Т. , в качеството му на защитник на подсъдимия Д. К. Д. с което се намира, че подадения частен протест е неоснователен, а определението на РС $ Сливен за правилно и се иска неговото потвърждаване.

След като се запозна с аргументите, развити в частния протест, атакуваното определение на СлРС , възражението на адв Т. и материалите по НОХД № 813/2025 год. по описа на РС - Сливен, въззивната инстанция прие за установено следното:

Частният протест е депозиран в рамките на законоустановения срок и от легитимирано да протестира акта на РС лице, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледан по същество, настоящият състав го намира за основателен последните съображения.

Съгласно чл.249, ал.4, т.1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество; да дава или откаже да дава обяснения; да има защитник.

При това положение съдът намира, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени , отстраними процесуални нарушения, водещи до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП- Сливен.

Съгласно чл.26 от Указа за прилагане на закона за нормативните асктове всеки нормативен акт се състои от членове, а членът може да се състои от алинеи, алинеята – от точки, а точката от букви. При това положение , даденото указание за изписване което точно предложение на чл.129 от

НК е осъществено с действията на подсъдимите е незаконосъобразно.

В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани действията на тримата подсъдими, довели до причиняване на средната телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош – счупване на десето ребро, в дясната половина и единадесето ребро в лявата половина , довело до трайно затрудняване на движението на снагата, - а имено обв. Д. нанесъл на пострадалия два удара с бухалка в областта на ръката,, , обв. М. ударил пострадалия Т. по врата с гумена палка при което той паднал на земята и тримата подсъдими започнали да му нанасят удари с ритници, юмруци и шамари по цялото тяло. Пострадалия Т. се изправил и се опитал да избяга, но бил настигнат и ударен от подсъдимия М. с палка в десния крак. Т. отново паднал на земята и тримата подсъдими продължили да го ритат в областта на ребрата. Неоснователно е и указанието за конкретизация начинът на причиняване на телесните увреждания и тяхната последователност , кой от обвиняемите какви конкретно удари е нанесъл и по какъв начин. Безспорно от изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява, че 2 тримата обвиняеми са действали при еднородност на вината и общност на умисъла, а имено причиняване на пострадалия на телесното увреждане. В тази насока е и предявеното им обвинение, че те са действали в съучастие , като съизвършители. По изложените мотиви, въззивният съд не споделя и довода на районния съд, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени и доводи за подпудителство, спрямо едни от обвиняемите.

Същественото е, че действията на всеки един от нападателите в побоя са били насочени към осъществяването на общия престъпен резултат – телесното увреждане на пострадалия, действайки с общност на умисъла.

Неоснователно е и даденото указание да посочване на изчерпателни мотиви, защо прокуратурата счита, че подсъдимия К. М. М. е действал в качеството на длъжностно лице, след като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обв. М., към инкриминирата дата е работил като „охранител“ в „Д. Г. Б.“ ЕООД по силата на трудов договор. Търговското дружество от свой страна е имало договор със свидетеля С. Д. за превантивни действия във връзка с безопасност и сигурност на земеделски площи в землището на с. Ч., местността „К.“. В задълженията на обв. М. в качеството му на „Охранител“ влизали дейности като охраняване на определените му обекти, обхождане на определения му маршрут , като проверява състоянието на обектите за липси в оборудването, наличие на съмнителни пакети и непознати лица без пропуск, проверка на сигнално известителната техника, , проверка на документи за самоличност и пропуски на външни лица, и служебни пропуски на работещите в обектите, , проверка на багажа на физически лица, товара на МПС, при влизане и излизане от обект, задържане на нарушители, като управлява, съхранява и ползва по предназначение служебно МПС. Безспорно от изложеното в обвинителния акт се установява, че се касае за длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 ,б.б от НК доколкото на М. е било възложено да изпълнява работа за пазене на чуждо имущество в ЮЛ.

Ето защо настоящия съдебен състав намира, че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НК. Съдържанието на същия не създава трудности у подсъдимите да разберат за какво престъпление са привлечени да отговарят и правилно да организират защитата си.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОМЕНЯ Определение № 507/29.05.026 год. постановено по НОХД № 813/2025 г. по описа на Районен съд- Сливен.

Връща делото на Районен съд - Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3