Решение № 124 от 23.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Стара Загора, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20255530201671 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-2500093 от 23.05.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „********“ ООД град Стара Загора, ЕИК ********, в качеството му работодател, на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, във връзка с чл. 77, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗТМТМ, е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева за нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, се представлява от юрисконсулт Д. Л., която взема становище, че следва да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена от надлежна страна - наказаното юридическо лице, в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно 1 нарушение № 24-2500093/24.04.2025 година, за това, че при извършена проверка на 01.04.2025г., 14.04.2025г. и 24.04.2025г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град Стара Загора е установено, че „********“ ООД, в качеството си на работодател е сключил на 21.03.2025 година в град Стара Загора Трудов договор № 00000201/21.03.2025 година с чужденеца-гражданин на трета държава (Република Турция) Е.

Д., ЛНЧ ********, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на Република България.

Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като административно нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

На основание така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана така, както в акта. За това нарушение, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 8000,00 лева.

Във връзка с проверка, от страна на Дирекцията са били направени запитвания до ОД на МВР и Агенция по заетостта, досежно статута на пребиваване и регистрация за достъп до пазара на труда, на чуждестранните граждани - служители на „********“ ООД. От ОД на МВР Стара Загора е бил получен отговор, че лицето Е. Д., ЛНЧ ******** не фигурира в масивите на МВР. От приложената към писмо УРИ № 537700-1193/14.04.2025г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора справка за задграничните пътувания на Е. Д. е видно, че същият е с турско гражданство, има разрешение за пребиваване в Испания № ********, както и че има данни за негови пътувания, осъществени в периода от 01.01.2023г. до 11.04.2025г.

Видно от отговора на Агенцията по заетостта, за същото лице няма данни да е издавано разрешение за работа, като командирован/изпратен специалист в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и не е налична информация в регистрите на Агенцията за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа след регистрация в АЗ /л. 38 и 39 по делото/. При така установеното, актосъставителят е възприел, че дружеството-жалбоподател „********“ ООД е нарушило чл.

13, ал. 1 от ЗТМТМ. До дружеството-жалбоподател е била изпратена призовка по чл. 45, ал.

1 АПК да представи в срок изчерпателно изброени документи. Призовката е връчена на пълномощника Л.П..

От представеното в хода на административнонаказателното производство нотариално заверено пълномощно е видно, че М. К. в качеството си на управител на „********“ ООД, гр. Стара Загора е упълномощил Л.П.П. да представлява дружеството пред всички общински и държавни органи на територията на Република България с право да подава и получава документи, свързани с дейността на дружеството /писма, актове, лицензии, разрешения, заявления и др./, като го подписва, където и когато е необходимо в качеството му на управител и представляващ „********“ ООД, както и да представлява дружеството пред всички останали държавни, общински и частни учреждения, организации и фирми, нотариуси и служби по вписванията, както и навсякъде другаде, където е необходимо във 2 връзка с дейността на „********“ ООД.

От протокол за извършена проверка № ПР2513608/24.04.2025г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е видно, че по отношение на Е. Д. не са вписани констатации.

На основание така съставения АУАН е било издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-2500093 от 23.05.2025г., при пълна идентичност с фактологията и правната квалификация на нарушението.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и от разпита в съдебно заседание на Й. Х. Й. актосъставител и Б. Б. Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. От техните показания се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като хронология на събиране на описаните по-горе писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът намира, че следва напълно да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, доколкото същите са участвали в извършената проверка и лично са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са логични, последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

От правна страна:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него НП, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалния и материалния закон, с оглед описаните в него факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от АНО санкционна норма.

Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като административно нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

На основание така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана така, както в акта. За това нарушение, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 8000,00 лева.

Административно-наказващият орган е определил размера на това наказание, като е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, поради това че за нарушение на същия вид на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция с НП 24-2300064 в размер на 4000 лева, влязло в законна сила на 12.03.2025 година.

Съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата 3 мобилност не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. Разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от същия закон предвижда, че Работодател – юридическо лице, който наруши забраната по чл. 13, ал. 1 се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.

Субекта на разглежданото административно нарушение, като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на кодекса на труда, както следва: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Видно от представения по делото Трудов договор № 0000000201, на 21.03.2025 година между дружеството жалбоподател и лицето Е.

Д. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което наказаното дружество е възложило на работника изпълнението на длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 тона, международни превози в предприятието „********“ ЕООД. Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се доказва и от представените по делото пълномощно, справка по чл. 62, ал. 5 КТ, удостоверение за регистрация в НАП, документ за проведен инструктаж, длъжностна характеристика, паспорт, шофьорска книжка и карта за медицински преглед. В тази връзка съдът намира, че административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно.

Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в наемане на работа на незаконно пребиваващо лице, на територията на Република България. Както се установи, действително на 21.03.2025 година дружеството жалбоподател е приело на работа лицето Е.

Д.. От представеното по делото писмо УРИ 537700-1121-07.04.2025 година на ОД на МВР Стара Загора, се установява, че лицето Е. Д., родено на ******** г. в Република Турция не фигурира в масивите на МВР.

Следователно единствения извод е, че лицето е незаконно пребиваващ на територията на Република България, поради липса на надлежно разрешение от органите на МВР.

Съгласно § 1 т. 14 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност „незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на §1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България т. е. всеки чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой се преценя в производството, което следва да започне по молба на чуждия гражданин, който да посочи и основанията, на които обосновава искането си за пребиваване. В случая доколкото няма данни лицето да е имало издадено разрешение за пребиваване на територията на страната, а и не се твърди такова, то се явява и доказано твърдението на АНО, че към момента на сключване на трудовия договор, лицето Е. Д. е било незаконно 4 пребиваващо. /така Решение №949/12.03.2025 г. по к.а.н.дело №60/2025 година по описа на Старозагорския административен съд/. По този начин съдът намира за доказано изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение.

Нарушението е такова на просто извършване, поради което липсата на настъпил конкретен противоправен резулат е ирелевантна. Предвид факта, че спрямо дружествотожалбоподател е реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна. Така съдът намира, че от обективна и субективна страна, от страна на жалбоподателя са осъществени елементите на разглежданото административно нарушение.

Съдът намира за несъстоятелни възраженията за изначално опорочаване на административнонаказателното производство поради лишаване на жалбоподателя от възможността му да се защити, като упражни правата си по чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, както и че пълномощникът, на когото е бил връчен АУАН, не е бил изрично упълномощен да прави волеизявления в тази насока. След констатация на въпросното нарушение, до дружеството е била изпратена покана за съставяне на АУАН. Поканата е била получена от лицето Л.П., упълномощена от управителя на дружеството с нотариално заверено пълномощно. На посочената в поканата дата, в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.