Протокол с решение от ОСЗ № 6572 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 6572 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330116962 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:21 часа се явиха:

***

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Д. Х. К., срещу „Фератум България“ ЕООД. Търди се, че на 10.04.2023г. ищецът сключил по реда на ЗПФУР с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ 10.04.2023г., по силата на който са му били предоставени в заем сума в размер на 3000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 35% и годишен процент на разходите – 49,66 % със срок за погасяване от 18 месеца.

Сочи, че усвоил изцяло заемния ресурс, като е платил суми на стойнист общо 5726,59 лв., с която сума предсрочно погасил вземането си. Твърди, че договорът за кредит е нищожен и всичко платено над главницата в размер на 2726,59 лв. е платено без основание. Поддържа, че в процесния договор за кредит е посочен лихвен процент в размер на 35 %, без обаче да са конкретизирани условията и методиката за неговото прилагане – липсва указание дали представлява годишен лихвен процент, върху каква база се начислява, каква е периодичността на изчисление и по какъв начин се формира крайното задължение. При това положение прилагането на посочения процент не кореспондирало нито с крайната дължима сума, нито с фиксирания по договора ГПР от 49,66 %, което разкривало липса на яснота относно действителните параметри на лихвеното възнаграждение.

Неопределеността на основен елемент от цената на кредита представлявало нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за ясно и недвусмислено посочване на условията за прилагане на лихвения процент. Освен това твърди, че по договора не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като не е посочен размера на лихвения процент на ден при отказ на потребителят от договора за кредит, което било още едно основание за нищожност на договора 1 за кредит съгласно чл. 22 ЗПК. Моля да осъдите „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да върне на доверителят ми заплатените от него на дата суми в периода 10.05.2023г. – 20.12.2023г. суми без основание в общ размер на 2726,59 лв., платени по нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ 10.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

Ответникът е подал отговор в срок, с който оспорва иска. Не оспорва сключването на договора за кредит, твърду да е сключен и договор за гаранция/поръчителство, но ги намира за действителни. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. Претендира разноски.

Като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, съдът прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, по който ищецът следва да докаже плащането на сумата от 5726,59 лв. на ответника, а последният да докаже валидно правно основние за това.

Установява се от представените разписки към исковата молба, че ищецът е платил на ответника сума в общ размер на 5726,92 лв. В отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че сумата е получена именно по процесния договор. Не оспорва, че в годишния процент на разходите не е включено възнаграждението за гарант.

Установява се от чл. 5 на договора за кредит, че потребителят има възможност да представи обезпечение, което да бъде одобрено от кредитора, или да избере предложеното от самия кредитор юридическо лице за поръчител. Избраната втора хипотеза дава приоритет при получаване на кредита, тъй като гарантът е предварително одобрен от кредитора. Това обосновава извода, че възнаграждението за поръчител е разход по кредита, който не е включен в годишния процент на разходите. Това е нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. На основание чл. 23 от същия закон се дължи само чистата стойност на кредита, която видно от договора е в размер на 3000 лв. Така платената над този размер сума от 2726,92 лв. се явява платена при начална липса на основание. Въпреки това, с оглед диспозитивното начало, ищецът е поискал връщане на по-малка сума, а именно 2726,59 лв., която следва да му се присъди и следва да му бъде върната ведно със законната лихва от 12.12.2025 г.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 56,04 евро държавна такса. В полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 245,42 евро с данък върху добавената стойност, като съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно до този размер с оглед неявяването на адвоката в съдебно 2 заседание и сложността на делото.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр.

София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, да плати на Д. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 1394,08 евро/2726,59 лв., платена от Д. Х. К. по Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/ 10.04.2023г. в периода 10.05.2023г. – 20.12.2023г и получена от „Фератум България“ ЕООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.12.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на:

Д. Х. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 56,04 евро за разноски по делото за ДТ. адв. Р. Н. Р. – вписан в *** , сумата в размер на 245,42 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Указва на ищеца да представи в срока за обжалване на решението банкова сметка или друг начин за плащане.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 15,36 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3