Определение № 249 от 26.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. ХАСКОВО, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20265600500116 по описа за 2026 година

Обжалвания акт

С определение №2573/11.ХI.2025 г. постановено по гражданско дело №2976/2025 г. Районен съд-Хасково оставя без уважение молба с вх. рег.

№15923/09.09.25г. от „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290 за изменение на Решение № 696/15.08.2025г. по гр.д. № 20245640102976 по описа за 2024г. на Районен съдгр. Хасково в частта за разноските, които е осъден да плати на адв.

Д. Г., вписан в АК-Ловеч с № 1900017355, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на С. С. Б., с ЕГН **********.

Обстоятелства по въззива

Недоволни от определението на съда са останали от „Кредирект“ ЕООД,поради което дружеството го обжалва като неправилно и незаконосъобразно,с искане за отмяната му.

Според жалбоподателят било невъзможно да се установи дали договора за правна защита бил свързан с първоинстанционното производство,същият не извеждал,че страните се намират в правно релевантни отношения по чл.38 от ЗА,които следвало да се докажат.

От друга страна първата инстанция неправилно извела възнаграждение на адвоката на насрещната страна в общ размер от 480 лева по два установителни иска-нищожност на клауза за неустойка и на клауза за лихва.С тях обаче се защитавал един и същи интерес от едно и също 1 правоотношение.Поради това и възнаграждението следвало да се определи само въз основа на материалния интерес,като сбор от цената на исковете.

Следвало да се съобрази и че определените възнаграждение за адвокатска работа в Наредба №1/2004 г. не били императив,а само ориентир.Правнорелевантни за размера на възнаграждението на адвоката по чл.38 от ЗА били сложността на делото,неговия обем,наличието на практика и т.н.,които в случая предпоставяли възнаграждение в по-нисък размер от тези в наредбата.

Представен е отговор на жалбата,който извежда нейната неоснователност и правилността на атакуваното определение.

Правни съображения

Жалбоподателят е активно легитимирана страна да обжалва посочения акт на първата инстанция,предвид статута му на молител в производството по чл.248 от ГПК и постановен негативен за него правен резултат.

Първоинстанционното производство е завършило с решение Постановеното определение в режима на чл.248 от ГПК е изцяло законосъобразно и е адекватно приложение на относимите правни норми.

Първоинстанционното производство е завършило с решението ,с което съдъ е уважил установителните искове на ищеца и насрещния осъдителен иск на ответника с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 1400 лв., представляваща вземане за неплатена заемна сума (главница) по договора; осъдил е „Кредирект“ ЕООД да заплати С. С. Б. сумата от 100 лв. за платена държавна такса в производството; осъдил е С. С. Б. да заплати на „Кредирект“ ЕООД сумата от 60 лв. за платена държавна такса и 240 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение за уважения насрещен иск; осъдил е „Кредирект“ ЕООД да заплати на адв. Д. Г., вписан в АКЛовеч с № 1900017355, сумата от общо 480 лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита.

Постанованото определение в режима на чл.248 от ГПК от първата инстанция е правилно и законосъобразно.

Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. е правилно приложено по делото,при него не се дължи съобразяване с определени минимални размери на адв.хонорари в националната правна уредба, тъй-като това води до създаване на изкуствени бариери за защита на правата на участниците в процеса и води до нарушение на конкуренцията съборазно чл.101 от §1 от ДФЕС. Първата инстанция е съобразила единствено правно релевантните в случая критерии - фактическата и правна сложност на делото,като в случая е намерен баланса с правото на адекватно възнаграждение на положения труд на адвоката-защита по два установителни иска обосновани с едно и също правоотношение,невисоката цена на 2 същите,както и по предявен насрещен иск от страна на ответника.Предмета на делото и начина му на протичане,вкл. и доказването от страна на ищцата и процесуалния й представител, идентичен с други многобройни производства, които са завършили с еднакъв правен резултат,което води до значителен автоматизъм на работата на защитата. Съдът е определил дължимото възнаграждение в режима чл.38 ал.II от ЗА иска, в размер съобразен с невисоката правна и фактическа сложност на делото и съответно с техния размер.Първата инстанция е съобразила и че по настоящия казус има безпротиворечива съдебна практика,действията на защитника в конкретното производство изразяващи се в депозиране на искова молба и на други молби,без явяване в съдебно заседание,както и приключване на делото в две съдебни заседания. Не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на разноските, в която съдът е определил адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.II от ЗА в адекватен размер.Следва да се съобрази,че в тази хипотеза съдът не е обвързан от възражение за прекомерност на адвокатското възнваграждение. Относими са само факторите,изведени в чл.36 ал.III от ЗА фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.В хода на делото и при съобразяне на същите,не се извежда изключителност на някои от тях или на всички,които да изведат обосноваване на по-висок от определения от съда размер на адвокатско възнаграждение.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски. Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.Следва да се съобрази и че за един предявен и уважен осъдителен иск жалобоподателят е получил разноски в размер на 240 лв., за ищеца определената общо сума е 480 лв. за осъществена защита по предявените от него два иска и по предявеният насрещен иск.

Хипотезата на чл.38 от ЗА за предоставянето на безплатна адвокатска защита е въпрос на договаряне между страните и наличието на предпоставките за това са част от договора.В случая съдът не може да преценя доколко са налице предпоставките за това,тъй-като се касае за отношения между надлежни субекти,обективирани в договор,в който всяка страна си носи и негативите.Т.напр.адвоката по този договор при отхвърляне на 3 исковете няма да получи нищо,нещо което е предварително ясно и е част от сделката..

Обжалваното определение съдържа подробни и законово обосновани мотиви,към които на основание чл.272 вр. с чл.278 ал.IV от ГПК въззивния съд препраща.

Предвид на изложеното атакувания акт на РС-Димитровград е правилен и следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл.248 ал.III от ГПК Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2573/11.Х I.2025 г. постановено по гражданско дело №2976/2024 г. на Районен съд-Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4