Разпореждане № 126156 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 126156 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110120844 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 232449/21.07.2026 г. на Е. с. с административен адрес: гр. София, ,№, срещу К. Л. В..

Настоящото производство се развива по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, но това не дерогира изискванията на чл. 127 и 128 ГПК за редовност на исковата молба, като съдът няма задължение сам да извлича волята на страната от заявлението по чл. 410 ГПК, вкл. исковият съд не връчва на ответната страна препис от заявлението по чл. 410 ГПК. С оглед на това и като е констатирал, че сезиращата го искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, с разпореждане от 01.09.2026 г. съдът е дал подробни, точни и конкретни указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. В указания му срок ищецът е депозирал молба вх. № 299183/30.09.2026 г., с която частично е изпълнил дадените му указания – в частта относно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС – така напр. Решение № 50049 от 25.04.2023 г. по гр. д. № 2751 / 2022 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, съдът не следва да се произнася по неясна искова молба, съдържаща противоречиви твърдения, защото без да изясни обстоятелствата на които тя се основава, съдът не може да даде търсената защита. Спорният предмет се въвежда от ищеца, който съгласно чл.127 ГПК е длъжен ясно и точно да посочи обстоятелствата, на които основава иска си и въз основа на тях да формулира искането си в петитума на исковата си молба. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения/ и петитума /заявеното искане/. Само въз основа на редовна искова молба, съдът може да даде вярната правна квалификация, а ответната страна да организира защитата си. На основание чл.129 ГПК, съдът след да даде указания на страната да заяви ясно твърденията си, за да е възможно от посочените факти да изведе коректното правно основание на предявения иск.

Ето защо и като констатира, че с молба вх. № 299183/30.09.2026 г. не са изпълнени в цялост дадените указания, съдът намира, че следва да предостави последна възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 232449/21.07.2026 г.

ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от 1 получаване на съобщението на съда, с писмена молба с препис за насрещната страна, да изложи пълно, ясно и свързано конкретните фактически обстоятелства, очертаващи основанието на предявения иск.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2