Решение № 1076 от 03.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Бургас, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20222120108388 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, район „****, представлявано от изпълнителния директор Е.З.Б., със съдебен адрес гр. В., ул. **** - адвокат Д.П..

Ищецът твърди, че въз основа на давностно владение от 2000г. насам е собственик на поземлен имот с идентификатор ****.51 по КККР на гр. С., находящ се в гр. С., м. К., с площ от 1981 кв.м. В защита на правото си на собственост предявява обективно и субективно съединени искове :

1. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.68, ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/ - за собственост на имота по отношение на ответниците З. И. К. с ЕГН **********, И. С. Г. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН **********, И. С. Ж. с ЕГН **********, Н. С. М. с ЕГН **********, И. С. Й. с ЕГН **********, М. С. Х. с ЕГН **********, К.

Т. К. с ЕГН **********, С. А. К. с ЕГН **********, Т. А. К. с ЕГН **********, В. Д. С. с ЕГН **********, С. И. Я. с ЕГН **********;

2. ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС - за предаване владението на имота против ответниците Р. П. И. с ЕГН ********** и М. Е.

М. с ЕГН **********.

Обстоятелства, на които ищецът основава исковете си :

1

Твърди, че през 2000г. чрез приватизационна сделка е придобил имота, находящ се на територията на къмпинг „К.“. С нотариален акт от ***г. първата група ответници продали имота на ответниците Р. П. И. и М. Е. М..

Преди това бил воден гражданскоправен спор относно правото на собственост за имота по гр.д. № 2546/ 2004г., като с решението на ВКС от 09.03.2006г. спорът бил разрешен в полза на първата група ответници. Независимо от това, ищецът продължил да упражнява необезпокоявано владение върху имота до 29.04.2022г., когато владението му било отнето по насилствен начин - влезли в имота без предупреждение, не по установения ред и започнали до го подготвят за ползване, позовавайки се на нотариалния си акт. Счита, че след решението на ВКС от 09.03.2006г. в полза на ищеца е изтекла придобивната десетгодишна давност.

Оспорва земеделският характер на имота, въвода на ответниците във владение на имота и осъществявана от тях фактическа власт върху този имот.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците представят писмени отговори, с които оспорват исковете.

Ответниците Р. П. И. и М. Е. М. твърдят, че са собственици на имота въз основа на валидна правна сделка, обективирана в нотариален акт № **/ *** г., след което били и във владение на имота от момента на закупуването му, като имотът не се е владял и ползвал от друг, освен тях и праводателите, въведени във владение с протокол № **/ 2001г. на Поземлена комисия - С. съгласно реституционното решение. Сочат, че като собственици и владелци на имота са го трасирали, снабдили се със становища на Община С. относно предвижданията на ОУП, имали са достъп до имота си и никога на са имали някакви пречки да упражняват правата си. Оспорват твърденията на ищеца за осъществявано владение, като считат още, че имотът не бил част от къмпинга.

Останалите ответници сочат, че като наследници на С. А. С. са придобили имота въз основа на земеделска реституция, приключила с решение на ПК от 2000 г., след влизането на което били въведени във владение върху имота. Излага се, че оспорването на реституционните им права не следва да се изследва, предвид предмета на спора, като спорът относно собствеността на ищеца върху имота бил разрешен с решението по гр.д. № 2534/ 2001 г. на БРС. Оспорват и твърденията на ищеца за осъществявано владение върху имота, в това число обективния и субективния елемент на същото, както и то да е било явно и спокойно.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски и адвокатски възнаграждения.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

По делото не е спорно, че процесният поземлен имот с идентификатор ****.51 по КККР на гр. С., находящ се в гр. С., местността „К.“, с площ от 2

1981 кв.м, е идентичен с бивш земеделски имот пл. № *** в землището на град С. - нива с площ от 1,981 дка, пета категория, в местността „К.“. С решение № 514/ 03.11.2000г. на Поземлена комисия – С. правото на собственост върху този имот е възстановено на първата група ответници в качеството им на наследници на С. А. С.. След влизане в сила на решението на ПК на 31.01.2001г. тези ответници са въведени във владение на имота с протокол за въвод във владение № **. Със заповед № РД-11-544 от 11.07.2001г. на областния управител на Бургас процесният имот е отписан от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост и е разпоредено предаването му на наследниците на С. С.. Не е проведено успешно оспорване на верността на протокола за въвод във владение, който съдът кредитира на основание чл.179, ал.1 от ГПК – като официален документ с обвързваща доказателствена сила.

С крайното съдебно решение по гр.д. № 2534/ 2001г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 09.03.2006г., е отхвърлен иск на „Хелио-тур-с“ АД против наследниците на С. А. С. за установяване правото на собственост върху процесния имот – тогава имот пл. № *** в землището на град С.. Със сила на пресъдено нещо е прието за установено, че имотът не е бил държавна собственост, поради което не е бил надлежно предаден на ТК „Балкантурист“, както и че не е включен в баланса на „Хелио-тур-с“ АД и не е станал негова собственост. На основание чл.298, ал.2 и чл.297, ал.1 от ГПК това влязло в сила съдебно решение има сила за страните по настоящото дело в качеството им на страни по разрешения спор и на техни правоприемници и е задължително за настоящия съд. Поради това съдът е обвързан да приеме, че до 09.03.2006г. ищецът не е придобил собствеността върху имота.

На ***г. с нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, дело № **/ ***г. на нотариус с рег. № ** първата група ответници – наследниците на С. С. са продали имота на ответниците Р. П. И. и М. Е. М.. По искане на новите собственици имотът е трасиран на 10.12.***г. от инж. Н. П., който разпитан като свидетел по делото установява верността на протокола за трасирането, съставен на същата дата.

Ищецът твърди, че държането на имота е осъществявано от “ТХ Р.Х.“ ЕООД по силата на сключен между тях договор за наем на къмпинг „К.“, част от който бил и процесният имот. Видно от вписванията в ТР ищецът “ХелиоТур-С“ АД е едноличен собственик на капитала на “ТХ Р.Х.“ ЕООД, като управляващ и представител и на двете дружества е Е.З.Б.. Не е спорно по делото и се установява от показанията на ангажираните от ищцовата страна свидетели М. М., В.Б. и П.Е., че в периода 2017г. – 2022г. фактическата власт върху имота е била отнета от трети лица - “Д.Е.Д.90“ ЕООД с ЕИК *** и “Д.Г.“ ООД с ЕИК ***. При извършена служебна справка се установява, че със съдебно решение по гр.д. № 9467/ 2017г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 13.12.***г., е уважен посесорен иск, заведен срещу тези трети лица от държателя “ТХ Р.Х.“ ЕООД при участието на “Хелио-ТурС“ АД като трето лице помагач на негова страна. Видно от съдебното 3 решение фактическата власт върху имота е била отнета на 19.06.2017г. Тъй като е допуснато предварително изпълнение на решението, изпълнителният лист за предаването на имота е издаден на 24.06.2020г. и е получен на 25.06.2020г. Съгласно показанията на свидетелите на ищцовата страна след снабдяването с изпълнителен лист ищецът си възстановил владението на имота през ***г. /есента/ – 2022г. Свидетелите установяват и следващо отнемане на владението – на 29.04.2022г. имотът бил ограден от реститутите, след който момент ищецът не е настанявал туристи там.

С представената по делото заповед № 8- Z-376/ 12.04.2019г. на заместник кмета на Община С. е наредено премахването на дървен навес, поставен без разрешение в процесния имот. Видно от текста на заповедта, същата е постановена по жалба на наследници на бившия собственик на земеделския имот – С. А. С., като за административното производство са били уведомени заинтересовани лица, сред които ишецът „Хелио-тур-с“ АД, който не е изразил становище.

При така установените факти съдът прави следните изводи :

На основание чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Законът в нормата на чл.68, ал.1 от ЗС дава легална дефиниция на владението - упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Отликата на владението от държането /чл.68, ал.2 от ЗС/, което също представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, е субективна. Разликата е в намерението, с което тази фактическа власт се упражнява – владелецът свои вещта /държи я като своя/, докато държателят няма такова намерение – той държи вещта за друго лице, което я свои.

Ищецът сочи за начален момент на установеното давностно владение влизането в сила на съдебното решение по собственическия спор с ответниците - на 09.03.2006г. Въпреки, че и тримата свидетели на ищеца излагат пред съда твърдения за „владение“ на имота, конкретните им показания относно упражняването на фактическата власт върху имота са следните : имотът бил част от къмпинга, в който “ТХ Р.Х.“ ЕООД осъществявал туристическа дейност, като насТ.вал туристи с палатки и каравани; в имота се намирала административна сграда, бойлерно помещение, ВиК и ел. мрежи, алеи, изградени още преди приватизацията от „Балкантурист“ и бойлерно помещение; имало и сграда „бистро“, която понастоящем е премахната и на мястото е положен чакъл, като се използва за паркинг. Показанията на ищцовите свидетели относно субективния елемент на осъществяваното владение са противоречиви : според свидетелката М. М. къмпингът не е ограден, има ограда само покрай главния път, а според свидетеля П.Е. къмпингът е ограден от всички страни още през 2000г. И тримата свидетели на ищеца сочат, че къмпингът има само един вход с пропускателен режим – целогодишна охрана и бариера, която била 4 премахната по разпореждане на Община С. /2015-2016г./. Принадлежността на имота към територията на бившия къмпинг „К.“ се установява и от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза, което кореспондира с показанията на ищцовите свидетели за наличието в процесния имот на бойлерна инсталация и част от административна сграда, съществуваща още през 1996г., която понастоящем се използва за склад.

При така събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящото производство носещият доказателствената тежест ищец не проведе необходимото пълно главно доказване на твърдяното давностно владение през посочения период. При преценка на свидетелските показания съобразно чл.172 от ГПК съдът приема възможна заинтересованост на ищцовите свидетели, тъй като и тримата – работят за ищеца и за свързани с него дружества, поради което са трудово и финансово зависими от него.

Изложеното е пречка за пълно кредитиране на показанията им. Наред с това показания на тези свидетели не установяват по несъмнен начин упражняването на фактическа власт именно върху процесния имот през посочения релевантен период. Свидетелите излагат твърдения за съществуване на постройки и обслужваща инфраструктура в имота, за която обаче не се спори, че не е изградена от ищеца. Свидетелите сочат осъществявана от държателя туристическа дейност в процесния имот, но тези твърдения са общи и неподкрепени от други доказателства, каквито би следвало да бъдат създавани при извършване по занятие на подобна търговска дейност – напр. удостоверения за категоризация, счетоводни документи, договори за туристически услуги и пр. Съдът приема, че по делото липсват доказателства за осъществявани от ищеца /лично или чрез другиго за него/ конкретни действия по упражняване на трайна фактическа власт върху процесния имот през посочения релевантен период. Не е установено кога и как е установена тази фактическа власт след приключването на съдебния спор с ответниците през 2006г., нито кога е проявено намерението за своене на вещта, след формирането на силата на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на този имот.