Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 757 от 27.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2385/2023
Вид
Решение № 757
Подписан
27.06.2024
Състав
Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Елена Тахчиева

Д. Б. Николова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Д. Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502385 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 285 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 64440/6.07.2023 г. ( по регистратурата на СГС) на ответника Б. С. П. от град София чрез представителя му по пълномощие – адвокат Д. Д. от САК – срещу Решение № 3293 от 21.06.2023 г. на СГС, ГО I – 19 състав, по гр.д.№ 1299/2022 г., с което е уважен предявеният иск по член 108 от ЗС относно ½ идеална част от поземлен имот и сграда в град София и е отменен нотариален акт № 66 по нот.д.№ 65/2012 г. на Нотариус с рег. № *** по регистъра на НК до размера на ½ идеална част.

Във въззивната жалба има оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон ( неразглеждане на възражението за придобиване на имота чрез добросъвестно владение ; неподлагане на преценка по член 172 на показанията на свидетелите на ищеца; необсъждане на противоречията между тях и показанията на свидетелите на ответника ; недопускане до разпит на още двама поискани от него свидетели ) и материалния закон. Необосновано е отречено придобиването по давност на целите имоти - от родителите му като недобросъвестни владелци и от него като добросъвестен владелец при 1 изтичане на съответните срокове .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна – П. Д. П. отговаря чрез представителя си по пълномощие по член 32,т.2 от ГПК- Д. П., че въззивната жалба е неоснователна по съображения, че не са допуснати твърдените в нея процесуални нарушения ( при условията на равнопоставеност са допуснати по двама свидетели на страните и ответникът е избрал да посочи за свидетели разпитаните две лица ) и изводите на съда са обосновани - при откриване в 2008 г. и 2015 г. на наследствата на собствениците - Д. Я. и Х. Я. , ответникът не е установил владение върху наследствените дялове на ищеца .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора и изразените от представителите на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Предявеният от П. Д. П. от град София срещу Б. С. П. от същия град иск с правно основание член 108 от ЗС е за признаване правото му на собственост, на основание наследяване на родителите - Д. Я., починал на 10.01.2008 г. и Х. Я., починала на 26.11.2015 г. , върху ½ идеална част от поземлен имот – УПИ III- 576 в кв.208 А , по плана на град София , с площ от 1 322 кв.м. и построената в него сграда – вила със застроена площ от 59 км.м., находящи се в район „ ***“ , по ул. „ ***“ № * , местността „ ***“ , заснети по кадастралната карта с идентификатори № *** и № 68134.1937.

576.2 и за осъждането на ответника да предаде владението върху тях . Искът е основан на твърдения, че имотите са били съпружеска имуществена общност на наследодателите на ищеца и неговия брат С. Д. П. – баща на ответника - на основание договор за замяна, сключен с нот. акт № 76 от 26.06.1967 г. и одобрена по делбено дело № 2193/1974 г. по описа на СРС спогодба от 22.06.1979 г. ; на 13.02.2012 г. братът се снабдил с констативен нотариален акт № 66, нот.д. № 65/2012 г. за право на собственост на основание давност върху 5/6 идеални части от имотите , а на 14.02.2013 г. сключил с ответника договор за дарение с нот. акт № 76 , нот.д.№ 71/2013 г. за целите имоти ; праводателят не е придобил 5/6 идеални части от имотите по давност, тъй като нито преди и след смъртта на наследодателя Д. Я. и нито приживе на съпругата му Х. Я. не е демонстрирал намерение за своене на чуждите 2 идеални части; ответникът не е обективирал намерение за своене също, тъй като ищецът и дъщерите му имали ключ, посещавали наследодателката Х. Я. и ползвали имота до 2019 г., когато им е отказан достъп, а договорът за дарение няма прехвърлително действие относно ½ идеална част ( сбор от дяловете на ищеца от наследствата на родителите му от 1/6 и 2/6 ).

Ответникът Б. С. П. заявил с отговора на исковата молба възражения, че ищецът не е носител на претендираното право; към издаването на констативния нотариален акт в 2012 г. неговите праводатели са придобили 5/6 идеални части от имотите по давност, тъй като по направено през 70 – те години от майка им Х. разпределение на имуществото на родителите ищецът получил в собственост апартамент в град София , по улица „ ***“, а бащата на ответника - владението върху процесния имот, на улица „ *** “ № * , като продължил да го упражнява и към 2005 г., когато по причина на пожар в обитавания от наследодателката апартамент в град София , ЖК „ *** “ и влошаване на здравословното й състояние наследодателката Х. била настанена в спорния имот и заедно със съпруга й останали да живеят в него до смъртта им и под грижите на родителите на ответника ; ответникът придобил целите имоти – двор и вила на основание договора за дарение, евентуално по давност въз основа на добросъвестно владение за срок от повече от пет години или присъединено към него владение на праводателите му за срок от повече от 10 години .

За да уважи ревандикационния иск, СГС е приел, че съгласно показанията на свидетеля А. Г. праводателите на ответника се нанесли в процесния имот около 2002 – 2003 г. , основанието, на което получили фактическата власт е свързано с допускането им от собствениците Я. и предполага държане, а не владение ; след 2008 г., когато настъпила смъртта на Д. Я. и имотът станал сънаследствен и след 2015 г. когато настъпила смъртта на Я., праводателите на ответника, респ. той не са преобърнали държането във владение, но дори да се приеме обратното ( че са осъществявали владение ), между 2008 г. и 2012 г., когато е издаден констативният нотариален акт и между 2015 г. и 2022 г. , когато е депозирана исковата молба, обективно не са могли да изтекат изискуемите от ЗС десетгодишни срокове за придобиване на имотите ; възражението за придобиване на имота въз основа на добросъвестно владение е преценено за 3 неоснователно, тъй като не е установено „ завладяване от страна на ответника и праводателя му на годно придобивно основание по член 77 от ЗС“ .

Не спорно по делото, че процесният имот – дворно място и вилна сграда – е придобит в съпружеска имуществена общност от Д. Я. и Х. Я. ; ищецът П. П. и бащата на ответника – С. П. са техни синове. Правилно СГС е приел, че около 2002 – 2003 г. синът С. и съпругата му се преместили да живеят в него ; след настъпилата на 10.01.2008 г. смърт на Д. Я. синът С. се снабдил с констативен нотариален акт по член 587,ал.2 от ГПК – нот. акт № 66/ 13.02. 2012 г. на Нотариус, с рег. № *** по регистъра на НК за право на собственост върху 5/6 идеални части от поземления имот и вилната сграда на основание давностно владение и на 14.02.2013 г. той и съпругата му сключили с ответника с нот. акт № 76 ,нот.д.№ 71/2013 г. на същия нотариус договор за дарение относно цялото дворно място и цялата вилна сграда .

Според показанията на П. П. ( дъщеря на ищеца ) ищецът и дъщерите му разполагали с ключ за вилата и портата ; имали достъп до имота „ винаги“ , но в 2019 г. свидетелката не получила съгласието на родителите на ответника да почисти и подготви за посещения през лялото втория етаж на вилата , а по думите на нейните дядо и баба този етаж бил за баща й, а първият етаж - за чичо й. В периода 2003 – 2015 г. свидетелят В. В. придружавал ищеца и дъщерите му или само дъщеря му Д. при идването им в имота, без поводи, над 15-20 пъти; оставал 2-3 пъти със съгласието на баба Х. да приспива . Имал разговори с нея за бъдещо застрояване в имота , което тя отхвърлила „ докато е жива“ , а след това „двамата сина да преценяват“ . При тези посещения свидетелят виждал внука й Б., който живеел в друга сграда „ пристройка , надгаражно помещение “ и само един път видял родителите му .

Според свидетелствата на А. Г. ( приятел на ответника, на 40 години към разпита на 29.05.2023 г. ), А. Г. ( съсед ) и В. Н. ( вуйчо на ответника ) родителите на ответника се преместили да живеят в имота в кв. Б.а целогодишно през 2002 г. – 2003 г., след като извършили основен ремонт на вилата ( „ старата сграда“ ). Преди това и до 2002 г. дядо Д. живял в имота сам, тъй като след 1995 – 1996 г. баба Х. се установила в апартамент в панелен блок в квартал „ *** “ ( там полагала грижи за болното дете на сестра 4 й ) , но после съпругът Д. заживял в същия апартамент при нея. През 2005 година родителите на ответника ги прибрали в имота в „Б.а“, за да ги гледат , защото в апартамента възникнал пожар и те били в напреднала възраст.

Според разпитания във въззивното производство свидетел В. Н. , между 2005 – 2010 г. при събиране на роднини, в присъствието на ищеца П., на празника на Великден баба Х. изтъкнала за пример как „решила“ въпроса за разпределянето на имуществото между синовете й; казала, че „устроила“ С. да живее в процесния имот, а П. – в имота по улица „ ***“, а самата тя , след преместването си в 2005 г., зачитала това положение. П. и дъщерите му идвали в имота по празници като гости и на посещения при наследодателката , не разполагали с ключ за имота, а влизали, след като някой „ домакин “ им отключи - показания на свидетеля Н. ( съдебен протокол на л.34 от въз.д. ) или след като предварително се обаждали , „ питали “ С. и Б. – показания на свидетеля А. Г. въз основа на „ разказ“ на ответника ( съдебен протокол на л.138 от делото на СГС ). Съгласно свидетелствата на А. Г. , А. Г. и В. Н. след сключването на договора за дарение на дата 14.02.2013 г. въззивникът започнал да стопанисва поземления имот и сградата , през 2016 – 2017 година извършил със заем от свидетеля Н. ремонт на помещенията на първия етаж от вилната сграда , на покрива и терасата ; изсякъл доста от опасните тополи в двора ,засадил череши и магнолия.

Според писмо с вх.№ 31403/3.04.2023 г. от СО, отдел „ Витоша и Овча купел“, дирекция „ Общински приходи “ ( на л. 125 от делото на СГС ) праводателят на ответника - С. П. е подал на 10.10.2011г. декларация по член 14, ал.1 от ЗМДТ, в която посочил себе си за съсобственик на 1/6 идеална част, а П. Д. и Х. Я. – за съсобственици на 1/6 и 4/6 идеални части от спорните УПИ и сграда . В подадената на 17.04.2012 г. на същото основание декларация е декларирал, че е собственик на целите УПИ и сграда.

По делото ответникът е твърдял, но не е доказал, че през 70 – те години съпрузите Д. и Х. са извършили неформално разпределение на тяхното имущество и то е основание единият от тях – синът С. да получи след почти 30 години в 2002 година фактическата власт върху имота в „ Б.а“.

Засвидетелстваното от Н. , че в разговори на Великденски празници „ може би 2006,2007,2008 година “ баба Х. дала за пример разрешението на въпроса за устройването на синовете не може да се отнесе еднозначно към далечните „ 5

70 – те години “ . Обстоятелствата, че всеки един от съпрузите Я. се установил по различно време в панелния апартамент в кв. „ *** “ и при преместването в 2002 – 2003 г. в процесния имот праводателите на ответника не заварили никого от тях , не индикира, че владението им е предадено от собствениците . Това следва логически от причината за „изнасянето “ на баба Х. – необходимостта да полага грижи за болно дете на роднина. Всички тези съждения сочат, че праводателите на ответника са получили държането само и за придобиването на спорните имоти от тях по давност е необходимо преобръщането му във владение .

Въззивният съд намира за неубедителни показанията на свидетелите на ответника - А. Г. и Н., че праводателите прибрали, „ поканили“ възрастните хора, за да се грижат за тях след пожара и ищецът и дъщерите му идвали в имота на гости или с цел да видят възрастната жена. В противовес на същите са показанията на свидетеля В., че многократно в периода 2003 – 2015 г. ищецът, дъщерите му и свидетелят идвали в имота, без поводи и със съгласие на баба Х. оставали да пренощуват . Самият син С. декларирал в 2011 година имотите като сънаследствени между него и неговите брат и майка. А това е указание , че от 2002 г. и до подаването на декларацията по член 14,ал.1 от ЗМДТ в 2011 г. не е настъпила промяна в намерението на упражняваната от него фактическа власт. Едва след снабдяването с нотариалния акт и с оглед декларирането с декларация № 7202002515 от 17.04.2012 г. ( съгласно писмото от СО на л.125 от делото на СГС ) на имота като изцяло негов, той е започнал да упражнява самостоятелна фактическа власт върху 5/6 идеални части от дворното място и вилната сграда. Следователно доказателствената сила на нотариалния акт е опровергана с проведеното от ищеца доказване на несъществуването на удостовереното в него право на собственост в лицето на праводателя на ответника върху 5/6 идеални части . Ето защо той не му ги е прехвърлил с дарението .