Решение № 6878 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6878 гр. С., 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110163513 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу Р. Н. М. искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване дължимостта на следните суми: 1813.27 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2024 г., до окончателното изплащане; 296.19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава за периода от 16.07.2021г до 06.02.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.04.2024г. по ч. гр. д. № .г. на СРС, 153 състав.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на ползвател на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

1

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Подчертава се, че не са представени доказателства за наличието на валидна облигационна връзка между страните, като изрично се оспорва ответницата да е носител на вещно право на ползване. Изтъква се, че липсват доказателства ответницата да е приемала наследство. Сочи се, че задължено лице за заплащане на топлинна енергия е не формалният собственик на имота, а този, който го ползва, като се позовава на съдебна практика. Във връзка с това се позовава на Тълкувателно решение № 2/2017г на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че правоотношението с ищцовото дружество било възникнало с лице подало молба-декларация за сключване на договор с „.“ ЕАД, като именно това лице дължи заплащане на потребената топлинна енергия. Излагат се и подробни аргументи относно недължимостта и на цената за услугата дялово разпределението. Оспорва се дължимостта и на претендираната мораторна лихва са аргумент, че не са ангажирани доказателства за спазване на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ОУ за публикуване на фактурите по делото. Изрично се заявява, че ответникът не оспорва извършването на доставка на топлинна енергия до имота, както и размера на задължението.

С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответницата бъдат присъдени и сторените от нея разноски. Във възражението по чл. 414 ГПК е релевирано възражение за давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – . изразява становище по съществото на спор с молба от 20.02.2025г, като представя и писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 5, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ бл. ., вх.А , се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

2

Установено от ищцовото дружество е и обстоятелството, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот до 26.03.2009г, доколкото по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.07.1987г, от който е видно, че именно Р. Н. М. е закупила процесния топлоснабден имот. По делото като доказателство е приет и нотариален акт за дарение на недвижим имот ., том ., рег.№ ., дело .г, от който е видно, че на 26.03.2009г ответника М. е прехвърлила правото на собственост върху ап. 5, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ бл. ., вх.А, на племенницата си . като си е запазила правото си на ползване върху имота пожизнено.

Въпреки осъщественото през 2009г. разпореждане ответникът М. е запазила пожизнено вещното право на ползване върху топлоснабденото жилище, поради което Софийски районен съд приема, че именно тя и след 2009г. е продължила да притежава качеството потребител на топлинна енергия, доколкото съгласно действащата към 2009г. нормативна уредба – Закона за енергетиката (Изм. ДВ, бр. 98 от 14.11.2008 г.), където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 (отм.) ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) - редакцията действаща към спорния период.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че именно вещният ползвател – ответникът Р. М., а не собственикът на топлоснабдения имот . е била потребител на топлинна енергия през исковия период, доколкото не са ангажирани доказателства собственикът на имота да е изразил желание да встъпи в облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие на мястото на вещния ползвател с подаване на заявление за откриване на партида на негово име, нито са представени доказателства, че вещното право на ползване е погасено преди исковия период. В тази насока са и изложените от самия ответник в отговора на исковата молба аргументи, а именно че вещните ползватели се намират в облигационна връзка с топлопреносното предприятие.

Ирелевантни са направените оспорвания в отговора на исковата молба досежно това, че наследодател на ответника не е бил собственик, доколкото в случая не е налице наследствено правоприемство.

Ето защо отвеницата М. в качеството си на вещен ползвател на топлоснабден имот се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота. Същата в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от . Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен 3 и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и ответницата М. да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответницата релевирано в отговора на исковата молба, че между нея и ищцовото дружество липсва облигационна връзка, тъй като не била подала заявление за откриване на партида.

По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна енергия до имота на ответницата М. в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност. Между страните не съществува спор, доколкото от ответника тези обстоятелства са изрично признати и още с доклада по делото са отделени за безспорни. Въпреки това следва за пълнота на изложението да се посочи, че според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването. Съгласно представените от третото лице-помагач писмени доказателства, неоспорени от ответника, в процесиня имот е извършвано ежемесечно отчитане на потребеното количество топлинна енергия, което се е осъществявало дистанционно, като в края на всеки месец данните са се залагали директно посредством специализиран софтуер.

Същевременно по отношение на потребеното количество БГВ видно от представените от третото лице-помагач документи /л. 84-87 от делото/ е извършен и реален отчет на водомер срещу подпис на потребителя. Тези документи не са оспорени от ответницата, поради което съдът цени положения от нея подпис по реда на чл. 175 ГПК като признание, че отчетеното количество и отбелязано в подписания формуляр, отговаря на реално потребеното.

Ето защо Софийски районен съд счита, че събраните по делото доказателства ценени ведно с изявленията на ответницата водят до непротиворечивия изрод за осъществяване на доставка на топлинна енергия в количествата начислени от ищцовото дружество за отопление на имота, за сградна инсталация и за БГВ, като и че начислените суми отговарят именно на потребеното количество топлинна енергия в имота.

В конкретния случай от счетоводните документи се установява, че за процесния период общата стойност на начислените по фактури суми е в размер на 1813.27 лева.

Във връзка с направеното от ответницата М. възражение за изтекла погасителна давност в депозираното от нея възражение по чл. 414 ГПК, настоящият състав приема следното:

4

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.