Решение № 381 от 21.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Велико Търново, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500510 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на Г. И. И. ЕГН ********** от гр. СВИЩОВ, ул. „РИЛА" № 10, вх.. В, ет. 2, ап.6, в качеството му на длъжник по изп. Дело №20137280400245 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбата е постъпила във ВТОС с вх. № 6715/05.07.2023г., заведена при ЧСИ при първоначално депозиране с вх. № 5161/13.04.2023. Предмет на жалбата е отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 21.03.2023г., произнесено по молба на длъжника от 13.03.2023г. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност, тъй като изпълнителното производство е образувано през 2013г., публична продан на недвижим имот на длъжника е извършен на 18.09.2019г., след което е конституиран нов взискател –„ЕОС Матрикс“ ЕООД. Твърди, че същият е отправил множество, но нередовни искания за изпълнителни действия /не е внасяна пропорционалната такса за ЧСИ/, както и че такива реално не са извършени. Счита, че е налице бездействие на кредитора в продължение на повече от две години, настъпила е перемпция по реда на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, уведомен за жалбата със съобщение, връчено на 11.04.2023г. не е заел становище по същата.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви. В същите приема, че жалбата е депозирана в срок, , излага подробно в хронологичен ред извършените действия п о изпълнителното производство. Счита жалбата за допустима, но неоснователна, предвид неоснователността на искането за 1 прекратяване на ИП както поради перемпция: по делото са постъпвали множество искания за предприемане на изпълнителни действия от новия взискател, изпратено е запорно съобщение за запор на банкова сметка, не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №20137280400245 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново е образувано на 11.03.2013 г.

По молба на първоначалния взискател Райфайзенбанк /България/ ЕАД с ЕИК 831558413. В хода на делото на негово негово място е конституиран като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който се е легитимирал като правоприемник на банката въз основа на договор за цесия от 27.02.2016г. По делото принудителното изпълнение е било насочено към недвижим имот, собственост на солидарния длъжник „Интербул" ЕООД, ипотекиран в полза на първоначалния взискателя, находящ се в гр. Свищов. Проданта на имота е осъществена и с постановление на ЧСИ от 18.09.2019 год. е обявен купувач.

След посочената дата взискателят ЕОС Матрикс ЕООД е депозирал множество молби за извършване на изпълнителни действия на следните дат и:

24.08.2020 г., 14.04.2021 г., 20.04.2021 г., 28.05.2021 г., 04.06.2021 г., 24.06.2021 г., 27.09.2021 г., 16.01.2023 г. и 17.03.2023 г.

С молба от длъжникът Г. И. И., е поискал съдебният изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по съображения за настъпила перемция – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК без да излага подробни такива . Към молбата е приложил ТР на ВКС № 2/2013г. и ел. писмо, за което се тъйрди да е от съдлъжника „Интербул“ ЕООД, в което същият заявява, че е изпълнил изцяло задълженията към първоначалния взискател .

По молбата е постановено сега обжалваното постановление от 23.03.2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал исканото прекратяване с аргумент, че исканията за извършване на изпълнителни действия са проява на активност то страна на взискателя и от последното от тях не е изтекъл срок от две години на бездействие. Постановлението, обективиращо отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, е връчено на длъжника по електронен път, тъй като с писмо вх. № 3678/14.03.2023г. същият е посочил ел. адрес за кореспонденция - koniko [email protected]. Постановлението му е връчено на 28.03.2023г. на посочения електронен адрес.

Жалбата е с вх. № 5161/13.04.2023 г. - подадена в законоустановения двуседмичен срок, впоследствие оставена без движение и изправена с молба от 25.04.2023г., следователно е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на 2 съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление попада в нормата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК (отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение). Жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По довода за настъпила перемция: Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В другата хипотеза - когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В настоящия случай двугодишният срок е започнал да тече от молбата за образуване на изпълнителното дело, прекъсван е с предприетите изпълнителни действия, както и със всяка молба от взискателя, която представлява активност на същия.

Жалбоподателят се позовава на липса на реални изпълнителни действия, които обаче имат правен ефект спрямо давността и само те я прекъсват. По отношение на перемпцията, ефект има всяка активност на взискателя, като за да е настъпило ex lege прекратяването, бездействието следва да е продължило над две години, което в случая не е налице.

По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Г. И. И. ЕГН ********** от гр. С., ул.

„Р." № .., вх...., ет..., ап..., в качеството му на длъжник по изп. Дело №20137280400245 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново с вх. № 6715/05.07.2023г. При ВТОС против постановление за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело от 21.03.2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по изп.дело.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4