Решение № 6366 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6366 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110134305 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422,ГПК, вр. с чл.

7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети .

С. Г. Р. е предявил срещу *********** АД, ЕИК *********** установителен иск с правно основание чл. 422,ГПК, вр. с чл. 7, параграф 1, б.

„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за сумата от 250 евро / 488,96лева/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № ***** на 17.07.2024 г., по маршрут летище София- летище Бургас , довело до пристигане в крайната точка на пътуването – Бургас с повече от три часа / четири часа и петнайсет минути/ , ведно със законна лихва от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410,ГПК по ч. гр.д. 57379/24г. на СРС, 69 с-в.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника. Същият твърди наличие на освобождаващи от отговорност предпоставки по см. на чл. 5, пар.3 от Регламент /ЕО/261/2004. Поддържа, че полетът е закъснял поради удар на птица в корпуса на въздухоплавателното средство, планирано да изпълни процесния полет. Извънредното събитие било настъпило преди въздухоплавателното средство да изпълни полета , поради което се наложило полетът да бъде изпълнен от друго въздухоплавателно средство. Представя 1 справка от система „Нетлайн“, видно от която било, че процесният полет първоначално бил планиран да бъде изпълнен от въздухоплавателно средство LZ-BUR, но вследствие на удара с птица е изпълнен от ВС с регистрационен знак LZ-VAR, като в справката за зкъснението била посочена причината за закъснението и кода за закъснението –DL 93. Предвид изложеното твърди, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени или избегнати от въздушния превозвач. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите и възраженията на страните, установи от фактическа страна следното:

Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск от С. Г. Р., ЕГН ********** срещу „***********“ АД, ЕИК *********** за установяване съществуването на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57379/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 69-ти състав, а именно вземане за сумата от 488,96 лв., представляваща левовата равностойност на 250 евро – обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., ведно със законната лихва, както и за присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че е разполагал с потвърдена резервация и издадена бордна карта за полет ***** по направление летище София (SOF) – летище Бургас (BOJ), планиран за 19.07.2024 г. Ответник по делото е опериращият въздушен превозвач „***********“ АД. Според изложеното в исковата молба процесният полет е следвало да излети на 19.07.2024 г. в 20:15 ч. и да кацне на същата дата в 21:05 ч., но в действителност е излетял на 20.07.2024 г. в 00:30 ч. и е кацнал на 20.07.2024 г. в 01:20 ч. местно време, поради което закъснението при достигане на крайния пункт на пристигане е възлизало на четири часа и петнадесет минути. Ищецът поддържа, че при тези факти за него е възникнало право на обезщетение в размер на 250 евро за голямо закъснение на полет с разстояние до 1500 км, а ответникът, въпреки отправената извънсъдебна покана, не е изплатил дължимата сума.

От своя страна ответникът оспорва иска. Не оспорва, че ищецът е бил пътник по полет ***** по направление София – Бургас на 19.07.2024 г., нито че полетът е достигнал крайния пункт на пристигане със закъснение над три часа. Поддържа обаче, че не дължи обезщетение, тъй като закъснението е причинено от извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, а именно удар на птица в корпуса на въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BUR, за което се твърди, че е било включено в ротацията, свързана с процесния полет, поради което се е наложила смяна на въздухоплавателното средство и полетът е бил изпълнен с друго такова с регистрационен знак LZ-VAR. Ответникът е навел и възражение, че ищецът не е доказал своевременното си явяване за 2 регистрация, както и възражение за прекомерност на претендираните разноски.

По делото е безспорно, а и се установява от събраните доказателства, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за въздушен превоз на пътник, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за процесния полет ***** по направление София – Бургас, опериран от ответното дружество на 19.07.2024 г.

По делото е безспорно също така, че разстоянието между летище София (SOF) и летище Бургас (BOJ) е 337 км, тоест под 1500 км.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че по разписание процесният полет е следвало да излети на 19.07.2024 г. в 20:15 ч. и да кацне на 19.07.2024 г. в 21:05 ч., докато реално е излетял на 20.07.2024 г. в 00:30 ч. и е кацнал на 20.07.2024 г. в 01:20 ч. местно време. Следователно ищецът е достигнал крайния пункт на пристигане със закъснение от четири часа и петнадесет минути спрямо първоначално предвидения час на пристигане.

В тази връзка по делото са представени следните доказателства:

От страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства, а именно: бордна карта за процесния полет ***** по направление София – Бургас, издадена от ответния въздушен превозвач; справка относно действителните часове на излитане и кацане на полета, удостоверяваща закъснение при пристигане, надвишаващо три часа; справка относно разстоянието между летище София и летище Бургас; извънсъдебна покана за доброволно изпълнение, отправена до ответника.

От страна на ответника са представени писмени доказателства, включително вътрешна електронна кореспонденция с техническо звено (Lufthansa Technik), съдържаща информация за удар на птица в корпуса на въздухоплавателно средство с регистрация LZ-BUR и последващото му обявяване за негодно за експлоатация (AOG); вътрешен оперативен рапорт (нощна смяна), отразяващ настъпилото събитие и извършената смяна на въздухоплавателното средство за процесния полет; извлечения от вътрешната система за планиране и управление на полетите (NetLine), съдържащи данни за движението и ротацията на въздухоплавателните средства; както и данни за използвани кодове за закъснение.

Съдът относно доказателствената стойност на така представените документи приема следното:

Представените от страните писмени доказателства имат характер на частни документи по смисъла на чл. 180 и сл. ГПК. Същите не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът ги цени по вътрешно убеждение с оглед тяхната относимост, съгласуваност и съответствие с останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира представените от ищеца доказателства, доколкото 3 същите са последователни, взаимно се подкрепят и не са опровергани от ответника. Същите установяват наличието на договор за превоз, допускането на ищеца до полета и настъпилото закъснение при пристигане.

По отношение на доказателствата, представени от ответника, съдът приема, че същите установяват наличие на техническо събитие – удар на птица в корпуса на въздухоплавателно средство с регистрация LZ-BUR, довело до изваждането му от експлоатация, както и че е била извършена промяна в организацията на полетите, включително смяна на самолета, с който е изпълнен процесният полет. Същевременно съдът намира, че тези доказателства не съдържат достатъчно конкретни данни относно времевата последователност на събитията и връзката между настъпилото събитие и закъснението на процесния полет, както и относно предприетите действия от страна на ответника за ограничаване на последиците.

От представените по делото доказателства се установява още, че преди образуване на исковото производство ищецът е потърсил доброволно изпълнение на вземането си, като е отправил до ответника извънсъдебна покана за заплащане на обезщетението, но плащане не е последвало. Поради това ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 57379/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 69-ти състав, и е била издадена заповед за изпълнение за процесните суми. Срещу заповедта ответникът е подал възражение в срока по закона, поради което и в изпълнение на указанията на съда ищецът е предявил в срок настоящия установителен иск.

По отношение на спорното между страните обстоятелство дали е налице извънредно обстоятелство по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004, съдът констатира, че ответникът твърди настъпил удар от птица не по време на изпълнението на самия процесен полет *****, а при предходна ротация на въздухоплавателно средство, вследствие на което се е наложила смяна на самолета и пренареждане на полетната програма. От представените доказателства се установява наличие на такова събитие и извършена смяна на въздухоплавателното средство, но не се установява по категоричен начин неговото точно времево настъпване, нито степента, в която същото е обусловило неизбежно закъснението на процесния полет.

По отношение на възражението на ответника, че ищецът не е доказал своевременно явяване за регистрация, съдът съобразява, че страните не спорят, че ищецът е бил действително превозен с процесния полет и е достигнал крайния пункт на пристигане, макар и със закъснение.

От правна страна съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, представляващо обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.

4

За уважаване на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 261/2004, че е достигнал крайния пункт на пристигане със закъснение от три или повече часа, както и размера на дължимото обезщетение съобразно разстоянието на полета. При наведено възражение по чл. 5, § 3 от Регламента в тежест на ответника е да докаже, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които не е могъл да избегне, дори ако са били взети всички разумни мерки.

В случая от събраните доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз, че ищецът е притежавал потвърдена резервация и е бил действително превозен с процесния полет ***** по направление София – Бургас, както и че е достигнал крайния пункт на пристигане със закъснение от четири часа и петнадесет минути. Установява се още, че разстоянието между двете летища е под 1500 км. При тези данни за ищеца възниква право на обезщетение в размер на 250 евро по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламента.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е доказал явяването си за регистрация в изискуемия срок по чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Определение от 24.10.2019 г. по дело C-756/18), когато пътникът е действително превозен и е достигнал крайния пункт на пристигане, следва да се приеме, че същият е изпълнил изискванията за допускане до полета, без да е необходимо да доказва изрично явяването си за регистрация. Този подход е възприет последователно и в практиката на Софийски градски съд (Решение № 1040/23.02.2024 г., Решение № 2812/31.05.2023 г., Решение № 1372/29.03.2023 г., Решение № 5356/02.10.2024 г.), в която се приема, че самият факт на превоза обосновава извод за изпълнение на изискванията на чл. 3, § 2 от Регламента. В случая не се твърди и не се установява, че ищецът не е бил превозен, поради което възражението се явява недоказано.