Решение № 807 от 19.06.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. Варна, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110202522 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. А. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №234 от 26.05.2022 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.15, ал.7 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказания глоба в размер 50.00 лв.

Въззивникът оспорва описаната в НП фактическа обстановка като твърди, че не е извършил посоченото нарушение. Изтъква също, че пространството зад бл.97 на ул.

„Чаталджа“ представлява достатъчно голяма площ от земната повърхност, включваща детска площадка, алеи, градинки и асфалтови площадки за паркиране и в АУАН и в НП не е посочено точното място на извършване на твърдяното нарушение, което е пречка за преценка на твърдяната фактическа обстановка. Твърди, че поради това, въззивникът е отправил запитване до Община Варна за предназначението на съответното междублоково пространство и полученият отговор с приложени копия от ОУП, РП и КП не съдържат данни, от които да може да се установи, коя част от междублоковото пространство, какво предназначение има. Моли съда, да отмени оспореното НП.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.03.2022 г. около 16.40 ч. свид. Й. П. – служител при „Общинска 1 полиция“, ОД МВР Варна, установил в района зад бл.97 на бул. „Чаталджа“, паркиран т. а.

„Пежо“, рег.№В2252ТК, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, върху площ, находяща се в пространството между асфалтирана алея непосредствено до североизточната страна на вх.В на бл.12 на ул. „Селиолу“ и асфалтиран междублоков път от югозападната (задна) страна на бл.97 на бул. „Чаталджа, при което съставил срещу М. К. – управител на собственика „ОТП Лизинг“ ЕООД фиш за глоба №1000168112 от 05.03.2022 г., в който отразил, че съответния автомобил е паркиран в градинка зад бл.97 на бул. „Чаталджа“, с което е осъществено нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП.

Срещу съставения фиш за глоба М. К. подал заявление рег.№ЗК22000591ВН от 29.03.2022 г, в което изтъкнал, че автомобилът се ползва от „Оникс Ауто Груп“ по силата на приложен договор за финансов лизинг“.

С рег.№ЗК22000591ВН от 04.04.2022 г. М. К. бил уведомен, че на лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното средство от собственика и бил поканен да се яви за съставяне на акт.

С рег.№ЗК22000519ВН от 21.04.2022 г. М. К. представил декларация по чл.188, ал.2 ЗДвП, с която посочвал, че по време на твърдяното нарушение, т. а. „Пежо“, рег.

№В2252ТК е управляван от въззивника Д. А., притежаващ валидно свидетелство за управление на МПС №281811103, издадено от МВР Варна.

На 10.05.2022 г., въз основа на издадения фиш№1000168112 от 05.03.2022 г. и декларация рег.№ЗК22000519ВН от 21.04.2022 г., спрямо въззивника Д. А. бил съставен АУАН №00000315 за нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП за това, че на 05.03.2022 г. около 16.40 ч. в гр. Варна, на бул. „Чаталджа“, зад бл.97б, е паркирал в градина т. а. „Пежо“, рег.

№В2252ТК.

След съставяне на АУАН, с рег.№ЗК21002143ВН от 25.01.2022 г. от Началник сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна, до кмет на район „Приморски“ била поискана справка относно статута на мястото, намиращо се на бул. „Чаталджа“, зад бл.97, по повод постъпило възражение срещу глоба с фиш за паркиране на МПС в градина (тревна площ) по преписка рег.№ЗК2100243ВН от 30.12.2021 г.

С вх.№ЗК21002143ВН от 28.01.2022 г. бил регистриран отговор от район „Одесос“ до Началник на група „Общинска полиция“ при ОД МВР, с който се предоставя копие от кадастрален план на 2 м.р., на който са нанесени сградите, алеи и тревни площи.

С вх.№ЗК21002143ВН от 28.01.2022 г. бил регистриран касаещ друга преписка отговор от район „Одесос“ до Началник на група „Общинска полиция“ при ОД МВР, с който се сочи, че мястото зад бл.97 на бул. „Чаталджа“ представлява ПИ ***, собственост на Община Варна като посоченият участък зад бл.97 е градинка.

По отправено от въззивника заявление рег.№РД22005270 от 11.03.2022 г. до кмет на Район „Приморски“, с рег.№РД22005270ПР от 16.03.2022 г. той получил отговор, че площта между бул. “Чаталджа“, ул. „Селиолу“, ул. „Генерал Колев“ и ул. „Илинден“ 2 представлява ПИ ***, собственост на Община Варна и по кадастралния план в посочения участък има нанесени градинки, алеи, игрища и др.

На 26.05.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.178е ЗДвП наказание глоба в размер 50.00 лв. НП било надлежно връчено на 15.06.2022 г.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Й. П., Н. К. и В. А.а, така и от приобщените документи – НП №234 от 26.05.2022 г., АУАН №00000315 от 10.05.2022 г., разписка, глоба с фиш №708 от 22.03.2022 г., справка от Община Варна от 10.05.2022 г., докладна записка от мл. инспектор П. от 14.04.2022 г., писмо рег.№ЗК22000591ВН от 04.04.2022 г., заявление от 29.03.2022 г., писмо рег.№РД22005270ПР от 16.03.2022 г., известие за доставяне, писмо рег.

№ЗК22000591ВН от 28.04.2022 г., известие за доставяне, копие на част от ОУП на Община Варна, писмо рег.№ЗК21002152ВН от 21.02.2022 г., договор за финансов лизинг №216290161263 от 27.10.2021 г., пълномощно, заповед №0506 от 07.02.2020 г., заповед №4129 от 05.11.2018 г., материалите по КАНД №995/2023 г. и АНД №2305/2022 г. Относно фактическото разположение на изградените алеи, градинки, детски площадки и други обекти, включително с обозначаване вида на тяхната настилка в междублоковото пространство между улиците „Чаталджа“, „Генерал Колев“, „Селиолу“ и „Илинден“ в гр.

Варна, в хода на съдебното следствие е назначена съдебно-техническа експертиза, ведно с комбинирани скици и онагледяващ снимков материал, чието заключение, кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, констатира, че в пространството югозападно зад бл.97 на ул. „Чаталджа“, между бл.97 и перпендикулярния спрямо него бл.12 (некоректно в заключението означен като бл.2) на ул. „Селиолу“, върху част от отразената по КП 1999 тревна площ (означена на скицата със сини точки) при североизточната страна на бл.12, съществува обособена зона с положен върху нея асфалт, означена на скицата като „част 2“ (щрихована на комбинираната скица с кафяви хоризонтални черти върху означената със сини точки тревна площ), заключена между градинка зад бл.12, тревната площ североизточно от същия блок и асфалтирана алея, представляваща фактически обособен терен с приблизително квадратна форма, с площ около 13 кв.м., разположени на едно и също височинно ниво с останалите обекти, благоприятстващо паркиране.

При описаната фактическа обстановка, съдът прие следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна, съобразно Заповед №0506 от 07.02.2020 г. на Кмет на Община Варна.

3

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Действително, конкретното място, на което е установен паркирания автомобил на въззивника е посочено само като градинка зад бл.97 на бул. „Чаталджа“, без да други, конкретизиращи нейното местоположение описания. Но, макар да е общо и недостатъчно прецизно, това описание, сочещо паркиране в градинка зад конкретна сграда в съответно населено място на конкретна дата и час, не ограничава възможността за санкционираното лице да разбере, в какво се състои вмененото му нарушение и при какви обстоятелства същото е счетено за осъществено, поради което реализирането на правото на защита за въззивника не е затруднено и не е налице съществено процесуално нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Не е спорно между страните и приобщените доказателства сочат категорично, твърдяното нарушение да е установено в отсъствие на нарушител като фиш за глоба е съставен спрямо собственика на превозното средство съобразно чл.186, ал.3 ЗДвП. В тази хипотеза е приложима нормата на чл.188, ал.1, изр.2 ЗДвП за наказване собственика на автомобила за извършено с него нарушение, ако същият не посочи, на кого е предоставил моторното превозно средство. С нарочна декларация собственикът „ОТП Лизинг“ ЕООД е посочил именно въззивника като управляващ превозното средство в съответния случай и при липсата на данни въззивникът да е посочил конкретно друго лице, на което да е предоставил автомобила, следва да се приеме, че субекта на твърдяното нарушение е правилно определен.

Доколкото свидетеля Н. К. не е присъствала при установяване на нарушението, а само са участвали при издаване на процесния АУАН въз основа съставен фиш за глоба от свид. Й. П., който всъщност лично е констатирал отразените във фиша обстоятелства, единствено неговите възприятия съдържат конкретни данни за мястото, на което е установен паркиран, управлявания от въззивника автомобил. В своите показания той посочва, че конкретното място се намира „в страни от блока, от дясната страна на крайния вход на перпендикулярния блок спрямо ул. „Селиолу“ и зад дясната страна на блока, който е разположен успоредно на ул. „Селиолу“ и има вход откъм ул. „Чаталджа““, както и че „отдясно на посоченото място има тротоарни плочи“. Съпоставено с констатациите по приобщената експертиза, това описание съответства на местоположението именно на означената в комбинираната скица като „част 2“ обособена зона с положен върху нея асфалт. Действително, свид. Й. П. твърди, че автомобила е бил разположен изцяло върху място с чакъл и пръст, но от една страна, посоченото от него разположение на конкретния участък действително съвпада с обособената зона „част 2“ по експертизата, а от друга страна, такова именно местоположение на превозното средство в конкретния случай сочи и свид. В. А.а, чиито възприятия за налична на мястото асфалтова настилка също съответстват на констатациите по експертизата, визуализирани ясно и на приложения към нея снимков материал. В заключение, съвкупния анализ при съпоставяне показанията на двамата 4 свидетели и заключенията по назначената експертиза, налага констатация, че местонахождението на превозното средство е било върху означената на експертизата обособена зона, означена като „част 2“, имаща положено асфалтово покритие и разположена на едно и също височинно ниво, както с граничната асфалтирана алея, така и положения помежду им бордюр.

След като фактическото състояние на площта, върху която въззивникът е осъществил паркирането на автомобила, представлява асфалтова площадка и не само няма обективни характеристики на градина или тревна площ, но и не е означена по никакъв начин като зона, представляваща или дори само предназначена за парк или градина, направените в АУАН и в НП фактически констатации за извършено паркиране в градина, се явяват неправилни и опровергани от приобщените доказателства. Действително, приобщената експертиза сочи, съответната асфалтова настилка да е положена върху зона, представляваща част от предвиден за тревна площ обект, но след като в този ограничен периметър фактически е трайно и неясно откога осъществен друго, напълно различно мероприятие, за гражданите не съществува задължение да се съобразяват с неосъществените предвиждания или с нарушените и оставени невъзстановени обекти и не следва да носят отговорност при трайно проявявано от общинските структури неизпълнение на вменените им функции. При така изтъкнатите съображения процесното НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.