Определение № 466 от 28.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Монтана, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500160 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „К. БГ ЕООД гр. * против Заповед № 375/18.03.2026г., издадена от РС – * по ч. гр. дело № 463/2026г. в частта, с която е осъден да заплати на заявителя С.К. от гр. * разноски в размер 245,42 евро адвокатско възнаграждение.

Твърди се в частната жалба, че жалбоподателят като длъжник не е дал повод за подаване на заявлението, поради което и не дължи разноски, а ако съдът приеме, че такива са дължими, то размерът на възнаграждението е прекомерен с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора. В подкрепа на искането си излага в жалбата подробни съображения.

С подаден в срок отговор насрещната по жалбата страна чрез пълномощник адвокат Р. Р. я оспорва с доводи, че твърдението на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване заповедното производство подлежи на разглеждане от заповедния съд в хипотезата на подадено възражение по реда на чл. 414а ГПК и е недопустимо за разглеждане по реда на чл. 413 ГПК. Излага и съображения за дължимост на разноските за платено адвокатско възнаграждение и съобразяване размера на същото с Наредба № 1/2004г. и фактическата и правна сложност на спора.

Окръжният съд намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в указания от заповедния съд едноседмичен срок срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските и е допустима за разглеждане.

Производството по подаденото от длъжника възражение по чл. 414а ГПК е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който заповедта за изпълнение в частта за разноските не е обезсилена видно от постановеното от МОС определение № 429/10.08.2026г. по ч.гр.дело № 287/2026г. , което обуславя правния интерес на жалбоподателя от разглеждане на подадената жалба.

Производството пред РС * е образувано по заявление на С. К., чрез пълномощник адв. Р. Р. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. БГ ЕООД за сумата 407.39 евро, ведно с лихва и разноски. По заявлението е издадена заповед за изпълнение № 375/18.03.2026г. , с която К. БГ ЕООД е осъдено да заплати на заявителя С. К. сумата 407.39 евро, ведно със законна лихва от 17.03.2026г., както и направените по заповедното разноски от 10.86 евро платена държавна такса и 245.42 евро адвокатско възнаграждение с включен ДДС. След връчване заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение по чл. 414а ГПК с твърдения и доказателства за плащане на сумата 413.46 евро- дължимата главница, ведно със законна лихва от 17.03.2026г. , като е оспорил дължимостта на разноските с твърдения , че не е дал повод за производството. След размяна на книжа с влязло в сила след инстанционен контрол определение № 236/26.05.2026г. , постановено на основание чл.

1

414а,ал. 5 ГПК, заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за дължимата главница и законна лихва, като е останала да съществува в частта за присъдените на заявителя разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение от 245.42 евро с ДДС.

С процесната частна жалба се оспорва заповедта за изпълнение в частта, с която е присъдено на заявителя адвокатско възнаграждение с твърдения за недължимост , евентуално прекомерност.

По доводите за недължимост на разноски за заповедното производство настоящият съд не дължи произнасяне. Същите са предмет на разглеждане в развилото се производство по чл. 414а ГПК, предвид изричната разпоредба на чл. 414а,ал. 3 ГПК, като с влезлия в сила съдебен акт твърдението на длъжника, че не е дал повод с поведението за предявяване на вземането е прието за неоснователно, поради което и по реда на въззивния контрол е отменено постановеното от заповедния съд определение в частта, с която е обезсилена заповедта относно разноските.

Дължимостта на разноските в заповедното производство се подчинява на общите правила на ГПК за това- чл. 78 .

Безспорно е установено, че процесуалните действия, извършени от адв. Р. по възлагане от заявителя са с основание пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие с договорено на основание чл. 38,ал.1,т.2 ЗА безплатно процесуално представителство, в която хипотеза съгласно чл. 38,ал.2 във връзка с чл. 78,ал.1 ГПК съдът следва да определи и присъди на пълномощника на страната адвокатско възнаграждение за положения от него труд в защита правата на заявителя.

Съгласно чл. 36,ал.2 ЗА размерът на възнаграждението следва да е справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Съгласно чл.

38,ал.2 ЗА съдът при определяне разноски за адвокат прилага чл. 36,ал.3 и ал. 4 ЗА.

Съгласно чл. 36,ал.3 ЗА критерии при определяне размера са фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Към настоящия момент , при липса на издадена наредбата, предвидена в чл. 36,ал.4 ЗА, приложима по аналогия / § 21,ал.2 ПЗРЗИДЗА-ДВ,бр. 17 от 13.02.2026г./ е и Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

В конкретния случай заповедното производство е с неголяма правна и фактическа сложност, материалният интерес е сравнително нисък. Производството се е развило чрез подаване заявление по образец с надлежно обосновано от фактическа страна основание за търсеното за плащане вземане, като от страна на процесуалния представител на заявителя е изразено и становище по възражението по чл. 414а ГПК. Следва да се има предвид, че преди изготвяне на заявлението е налице подготвителна работа по проучване на доказателствата и определяне на подхода и начина за защита на съответното лице. Това изисква съответната подготовка на процесуалния представител за най – ефективна защита на интересите на доверителя. При тези обстоятелства и съобразяване изискването на чл. 36,ал.2 ЗА адвокатското възнаграждение да съответства на достойнството на адвокатската професия, то съдът намира, че възнаграждение в минималния предвиден в чл. 7,ал. 2,т. 1 във връзка с ал. 7 размер от 400 лева /204.52 евро/ е справедлив и обоснован.Същото е дължимо ведно с ДДС, предвид доказателствата за регистрация на адвоката по ДДС.

Предвид гореизложеното определеният от първостепенния съд размер на адвокатско възнаграждение от 245.42 евро с ДДС не се явява прекомерен, поради което и в тази част заповедта за изпълнение следва да се потвърди.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение № 375/18.03.2026г. на РС * по ч.гр.дело № 463/2026г. по описа му в частта за присъденото адвокатско възнаграждение като ПРАВИЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3