Решение № 222 от 24.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Шумен, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243600500298 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на Окръжен съд – Варна, чрез административния ръководител М.М. Районен съд – Варна, чрез административния ръководител М.Д.Я. и С. В. С. от гр. Варна, действащ чрез пълномощника адв. И. К. от ВАК, трите срещу решение № 50/06.03.2024 г. по гр.д. № 1037/2023 г. по описа на НПРС, изменено в частта за разноските с определение № 428/27.05.2024 г. по същото дело.

І. Жалбоподателят Окръжен съд – Варна обжалва решението в частта, в която Районен съд – Варна и Окръжен съд – Варна са осъдени да заплатят на солидарно на С. В. С. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „.... № 11а, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № 11929/2016 г. по описа на РС - Варна в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, да заплатят солидарно на адв. И. К. от АК - Варна възнаграждение в размер на 400 лева. Счита, че решението противоречи на материалния и процесуалния закон и е несправедливо, по съображения, изложени подробно в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в осъдителната му част, както и в съответната част за разноските и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата С. В. С., действащ чрез пълномощника адв. И. К. от ВАК е депозирал отговор, в който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

ІІ. Жалбоподателят Районен съд – Варна обжалва решението в частта, в която Районен съд – Варна и Окръжен съд – Варна са осъдени да заплатят на солидарно на С. В. С. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „.... № 11а, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № 11929/2016 г. по описа на РС - Варна в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, да заплатят солидарно на адв. И. К. от АК - Варна възнаграждение в размер на 400 лева. Счита, че решението противоречи на материалния и процесуалния закон, по съображения, изложени подробно в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части и отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата С. В. С., действащ чрез пълномощника адв. И. К. от ВАК е депозирал отговор, в който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА..

ІІІ. Жалбоподателят С. В. С. обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за горницата над 2 000 лева до 9 000 лева. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, по съображения, изложени подробно в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи иска му изцяло и присъди адвокатско възнаграждение на упълномощения от него адвокат, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Окръжен съд – Варна, чрез административния ръководител М.М. в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззиваемият по жалбата Районен съд – Варна не е изпратил отговор.

В хода на съдебното производство жалбоподателите заявяват, че поддържат предявените от тях въззивни жалби, както и, че оспорват съответните насрещни такива.

Представителят на Окръжна прокуратура – Шумен изразява становище, че трите въззивни жалби са допустими, но неоснователни по същество, поради което моли обжалваното решение да се потвърди изцяло.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.

Разгледани по същество, жалбата на С. В. С. е неоснователна, а жалбите на Районен съд – Варна и Окръжен съд – Варна са основателни, поради следното:

2

Гр.д. № 1037/2023 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на С. В. С. срещу Районен съд – Варна и Окръжен съд – Варна, имаща за предмет претенции за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 9 000 лева, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изживени от последния нервно-психическо напрежение, стрес, нервност, душевно разстройство, депресия, затваряне вътре в себе си, изолиране от обществото и нарушена комуникация вътре в семейството и с близките, разочарование и огорчение от правосъдната система, поради нарушаване право на разглеждане и решаване в разумен срок на производствата по гр.д. № 11929/2016 г. по описа на РС – Варна и в.гр.д. № 1094/2019 г. по описа на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са оспорили предявения иск като изцяло неоснователен, респ. като недоказан по размер.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Районен съд – Варна с Булстат 000093741, със седалище гр. Варна, бул. „.... № 57, представляван от М.Д.Я., административен ръководител на РС - Варна и Окръжен съд – Варна с Булстат 000093741, със седалище гр. Варна, пл. „.... № 2, представляван от М.М. административен ръководител на ОС - Варна, да заплатят солидарно на С. В. С. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „.... № 11а, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № 11929/2016 г. по описа на РС - Варна в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до 9 000 лева и осъдил Районен съд – Варна с Булстат 000093741, със седалище гр. Варна, бул. „.... № 57, представляван от М.Д.Я., административен ръководител на РС - Варна и Окръжен съд – Варна с Булстат 000093741, със седалище гр. Варна, пл. „.... № 2, представляван от М.М. административен ръководител на ОС Варна, да заплатят солидарно на адв. И. К. от АК – Варна, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 88.89 лева, както и С. В. С. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „.... № 11а, да заплати на Окръжен съд – Варна с Булстат 000093741, със седалище гр. Варна, пл. „.... № 2, представляван от М.М. административен ръководител на ОС - Варна, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 155.56 лева.

Решението се обжалва изцяло, както следва: от ищеца – в отхвърлителната му част и от двамата ответници – в осъдителната му част.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в съвкупност, се установи следното: На 06.10.2016 г. пред ВРС е било образувано гр.д. № 11929/2016 г., със страни И.С.И. – ищец и С. В. С. – ответник, имащо за предмет обективно 3 съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС, чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД. С разпореждане от 07.10.2016 г. съдът е оставил исковата молба без движение, за изпълнение на конкретни указания. На 24.10.2016 г. ищцата е депозирала молба за продължаване на предоставения й срок, като с разпореждане от 25.10.2016 г. съдът е продължил срока с един месец, считано от изтичане на предходния срок. На 18.11.2016 г. ищцата е депозирала молба за отстраняване нередностите на исковата й молба. С определение от 21.11.2016 г. съдът е оставил без ход производството по делото, на основание чл.114 от ЗС и е предоставил на ищцата едноседмичен срок от датата на съобщението да впише исковата си молба в СВ Варна. С разпореждане от 28.11.2016 г. съдът е разпоредил изпращане препис от исковата молба и предоставяне срок за отговор на ответника. Съобщението е връчено на 22.12.2016 г., като на 20.01.2017 г. последният е депозирал отговор по чл.131 от ГПК и насрещна искова молба, имаща за предмет обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД. С разпореждане от 23.01.2017 г. съдът е оставил исковата молба без движение, но визирайки пороци на насрещната такава. На 02.02.2017 г. ищцата е уведомила, че нередностите на насрещния иск не касаят първоначално предявения, като с разпореждане от същата датата съдът е оставил без движение насрещната искова молба. На 10.02.2017 г. ответникът е депозирал молба за изправяне нередностите на насрещната искова молба. С разпореждане от 13.02.2017 г. съдът е изпратил препис от същата на ищцата и й е предоставил едномесечен срок за отговор. На 22.02.2017 г. ищцата е депозирала отговор на насрещната искова молба, като с определение от 23.02.2017 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание на 05.04.2017 г.. С разпореждане от 02.03.2017 г. съдът е насрочил производството по делото за предварително събиране на доказателства по молба на ищцата, за дата 15.03.2017 г.. В съдебно заседание на 05.04.2017 г. съдът е указал на всяка от страните в едноседмичен срок да уточни размера на претенциите си за мораторна лихва, назначил е СТЕ и е отложил делото за 31.05.2017 г.. С разпореждане от 18.04.2017 г. съдът е прекратил производството по предявените насрещни искове за заплащане на обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 400 лева върху главницата от 14 250 лева и сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2 035 лева. На 27.04.2017 г. насрещният ищец е депозирал въззивна частна жалба срещу разпореждането от 18.04.2017 г., която е била оставена без движение с разпореждане от 09.05.2017 г., а след отстраняване на нередовностите й – администрирана и изпратена по компетентност на ВОС с писмо от 05.06.2017 г.. На 06.06.2017 г. по тази жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 1259/2017 г. по описа на ВОС. Междувременно ВРС не е дал ход на гр.д. № 11929/2016 г. в насроченото за 31.05.2017 г. съдебно заседание поради депозираната въззивна частна жалба и го е отложил в съдебно заседание на 20.09.2017 г.. В заседанието на 31.05.2017 г. съдът е допуснал поправка на протокола от съдебно заседание на 05.04.2017 г.. С определение от 21.07.2017 г. по в.ч.гр.д. № 1259/2017 г. на ВОС разпореждането на ВРС от 18.04.2017 г. е било отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В съдебно заседание на 20.09.2017 г. ВРС е назначил ССЕ и втора СТЕ и е отложил делото за 22.11.2017 г.. На 20.10.2017 г. е била депозирала молба от вещото лице по СТЕ за замяна, по която съдът се е произнесъл с определение от същата датата и е назначил 4 друг експерт. В съдебно заседание на 22.11.2017 г. съдът е приел заключението по ССЕ, задължил е ответника да осигури достъп и конкретизира помещенията за изготвяне на СТЕ и е отложил делото за 24.01.2018 г.. На 23.11.2017 г. насрещният ищец е внесъл молба за изменение на иска си, като с разпореждане от 24.11.2017 г. съдът е изпратил препис от нея на насрещната страна, за становище. На 27.11.2017 г. ищцата е депозирала молба с уточнения на претенцията си за обезщетение за забава, като с разпореждане от 30.11.2017 г. съдът е указал връчване на препис от същата на насрещната страна, на която е предоставил едноседмичен срок за становище. На 12.01.2018 г. е постъпила молба от вещото лице по СТЕ за замяна, по която съдът се е произнесъл с разпореждане от същата дата, като я е уважил. В съдебно заседание на 24.01.2018 г. делото е било отложено за 21.03.2018 г., поради неизготвяне на СТЕ, като в това заседание са били конкретизирани задачите на вещото лице и е била предоставена възможност на ответника да довнесе дължими суми за разноски. В съдебно заседание на 21.03.2018 г. съдът е допуснал изменение на исковите претенции на страните е и отложил делото за 25.04.2018 г. за изслушване на СТЕ. В съдебно заседание на 25.04.2018 г. съдът е указал на процесуалните представители на страните да съдействат на вещото лице по СТЕ за изпълнението й, както и на ответника да се въздържа от пречки за събиране на доказателства и възпрепятстване на вещото лице по СТЕ, като е отложил делото за 13.06.2018 г.. В съдебно заседание на 13.06.2018 г. съдът е приел СТЕ, назначил е повторна такава и е насрочил делото за 12.09.2018 г.. В съдебно заседание на 12.09.2018 г. съдът е констатирал, че е депозирано заключение по СТЕ само по въпросите на ищцата, като ответникът не е заплатил своевременно дължимия от него депозит за вещо лице, поради което е уведомил вещото лице да отговори и на въпросите на ответната страна и е разпоредил изслушване на заключението по повторната СТЕ в цялост, като е насрочил делото за 17.10.2018 г.. В съдебно заседание на 17.10.2018 г. съдът е изслушал заключението по повторната СТЕ и е възложил допълнителна задача на същата, като е отложил делото за 28.11.2018. В това заседание съдът е приел заключението на вещото лице по повторната СТЕ, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество, като се е произнесъл по правния спор с решение № 5202/17.12.2018 г..