Решение № 105 от 05.07.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ямбол, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря В.Д.Д. в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. М. Б. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242300100030 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.336 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от Х. И. К. от гр.* против С. А. В. от с.*, обл.*, с която се претендира съдът при условията на чл.5 от ЗЛС и чл.336 от ГПК да постанови решение, с което да постави под пълно запрещение ответницата, както и да бъде назначена ищцата за временен попечител до влизане на решението в сила. В исковата молба се сочи, че ищцата е леля на ответницата. Последната от много години страда от психично заболяване, поради което е имала и има многобройни затруднения в общуването, и в личния си живот. Доскоро майка й се е грижела за нея, но след като е починала на 04.01.2024 г., ответницата е напълно безпризорна. В последните години е станала агресивна, конфликтна, затворила се в дома си и не пуска никого от близките си при себе си, като не желае да контактува с никого по никакъв повод. Занемарила е изключително дома си и личната си хигиена, като отказва помощ и съдействие. На няколко пъти е настанявана за лечение в специализирани болнични заведения във връзка с наличните олигофрения, характеропатия и епилепсия, но подобрение на здравословното й състояние не е настъпило. Параноидно-халюцинаторната симптоматика всъщност се е обострила и ответницата е станала много по-неспокойна, напрегната, дезинтересирана. В Експертно решение №0529-069 на ТЕЛК при Окръжен Психодиспансергр.Бургас от 17.05.1994 г. е поставена диагноза „Епилепсия с вероятно възпалителна етиология, характеропатия и олигофрения дебилитас гравис“. Ответницата не може да се грижи за своите работи и да води нормално съществуване без грижите, наблюдението и контрола на близките си, а също така не може да разбира свойството и значението на постъпките си и не може самостоятелно да се грижи за своите интереси.

В законовия срок ответницата не е депозирала писмен отговор.

В хода на делото исковата молба се поддържа.

Ответницата заявява в с.з., че не разбира за какво се води настоящото дело. Не е съгласна да бъде поставена под запрещение, да бъде настанявана в специализирана институция, а иска да продължи да живее в с.* по начина, по който е живяла досега.

1

Прокурорът намира иска за основателен, като счита, че ответницата следва да бъде поставена под ограничено запрещение. Излага доводи, че страда от слабоумие, но състоянието й е такова, че й позволява в голяма степен да се грижи сама за своите работи, да прави правилна преценка на обикновени житейски и битови ситуации, да се ориентира в обстановката и да взема решения според нуждите и интелектуалния й капацитет, респ. дефицит.

След преценка на събраните доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 22.01.2024 г. на Община Ямбол, ищцата е леля на ответницата.

От Експертно решение №529 от 17.05.1994 г. на ТЕЛК за психични заболяваниягр.Бургас се установява, че ответницата страда от "Епилепсия с вероятно възпалителна етиология, характеропатия и олигофрения дебилитас гравис“.

Св. Й.- братовчедка на ищцата и леля на ответницата- дава показания, че последната, докато е била жива баба й, е обгрижвана от нея, защото и майка й не е била добре.

Впоследствие е живяла заедно с майка си до смъртта й, а понастоящем живее в дома на човек на име П.. Той я е водел до гр.Елхово да си купува лекарства. Сама си купува хляб.

Получавала е храна от социален патронаж. Понастоящем е сама в дома на лицето, което е заминало със семейството си в чужбина. Отоплява се с печка на дърва. Има телефон и може да борави с него. Ответницата не желае да контактува с роднините си, вкл. по телефона. На погребението на майка си е била много мръсна, което преди не се е случвало. Занижила е напълно хигиената си. Отказала е на роднините си да я настанят в дом.

Св. Д. дъщеря на ищцата и братовчедка на ответницата- дава показания, че последната от дете страда от епилепсия. Приема лекарства и когато пропуска, психичното й състояние се влошава, има халюцинации. Баба им я е научила да брои, да чете, да си напише името.

Ответницата не разбира това, което чете. Не може да готви. Със съдействието на роднина получава храна от старческия дом. Не знае размера на пенсията си, която получава в кметството. Не е агресивна, освен в един случай, при който е съборила ищцата. Това е станало, след като под влияние на семейството на П. е отказвала да контактува с роднините си. Отишла е да живее в имота на този човек. Обитава една барака, до която преди са отглеждали животни. Помагала им е в работата. Собствениците са й подарили стар телефон и са й обещали да й направят басейн. Осигурявали са й храна. Свидетелката я е търсила по повод на делото, за да я заведе при вещото лице. Заварила е ответницата несресана, със сплъстена коса. Ищцата я е изкъпала. След това П. е научил и е забранил на ответницата да допуска братовчедка си в имота, със заплаха, че ще я бие, което първата е съобщила на свидетелката.

От заключенето по психиатричната експертиза се установява, че ответницата страда от умерена умствена изостаналост (слабоумие). Няма училищни знания и общи познания за обкръжаващата я среда и околния свят. Не може да взима решения, да прави планове, разумно и самостоятелно да организира ежедневието си. Освен това тя има органично заболяване „Епилепсия“, което променя характера и паметово-интелектуалните й възможности, като допълнително ги отслабва. От 2002 г. боледува от „Параноидна шизофрения“ с налична параноидно-халюцинаторна симптоматика, което заболяване променя адаптивните й възможности и затруднява живота й и допълнително засилва социалната дезадаптация. Има и ще има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието. В заключение, предвид наличното слабоумие и психично разстройство, не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, неспособна е да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособна е самостоятелно да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди.

От извършения разпит на ответницата по реда на чл.337 ал.1 ГПК се установява, че е контактна и отговаря на зададените въпроси. Казва си името: „Т.“ и възрастта- „51 години“.

2

Знае датата, на която се явява по делото- 19-ти, но не и кой е месецът и годината. Не знае защо е призована в съдебно заседание. Заявява, че не работи, че е пенсионер по болест с Телково решение- болна е от „припадъци“. Храни се с пенсията и получава от понеделник до петък храна от „Дома“, която й стига. Можела да си готви ориз. В събота и неделя „родителите на Мима“ й носят храна. Показва познания за парите и тяхната стойност. Не разпознава касова бележка на пръв поглед. Не знае размера на пенсията си, казва, че „прокурорката“ е гледала документ и е казала „300 и няколко лева“. Купува си хляб от селото и лекарства от гр.Елхово, които лекарят й е казал, да пие всяка вечер. Сама си ги взема. Пазарувала е от гр.Елхово, защото няма магазин в селото. До гр.Елхово я е превозвал П.. Къпела се е в тоалетната със слънчева вода, но имала и бойлер в кухнята. Отоплява се с електрическа печка. Сама се е перяла. Кметът й е казал да се яви в последното с.з. и затова е дошла.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.336 от ГПК вр. чл.5 ЗЛС. Същият е допустим, т.к. съобразно чл.336 ГПК ищцата като близък роднина е легитимирана да предяви иск за поставянето на лицето под запрещение.

Съгласно чл.5 ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно или ограничено запрещение и стават недееспособни, а пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

ЯОС, с оглед събраните по делото доказателства счита, че искът за поставяне под запрещение е основателен и доказан. Съгласно т.1 от Постановление № 5/79 г. от 13.II.1980 г. на Пленума на ВС, предмет на иска по чл.5 ЗЛС за поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение е неговата дееспособност, а основанието му е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такова да се грижи за своите работи. Двете изисквания следва да са налице кумулативно. По делото по безспорен начин се установиха изискуемите от закона предпоставки. Ответницата страда от слабоумие и психично разстройство, съгласно заключението на вещото лице. Налице е и втората предпоставка - в резултат на това не е в състояние в пълен обем да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Това се установява, както от назначената по делото експертиза, така и от гласните и писмените доказателства, които сочат, че лицето има постоянна необходимост от контрол, надзор и грижи, и организиране на ежедневието от други лица. Неспособно е само да удовлетворява пълноценно жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди. Не е в състояние да взима решения, да прави планове, разумно и самостоятелно да управлява имуществото си. Всичко това обуславя категоричния извод, че следва да бъде поставено под запрещение. Твърденията в исковата молба са установени по безспорен начин, което налага предявеният иск да бъде уважен. В тази насока е и становището на прокурора -за наличието на основания за поставяне под запрещение, подкрепено от всички доказателства по делото.

Относно вида на запрещението в т.4 на посоченото постановление е прието, че съдът е този, който ще реши дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение и според степента на страданието или слабоумието ще определи какво да бъде запрещението - пълно или ограничено. В случая ищцата иска запрещението да бъде пълно, а прокурорът пледира за поставяне под ограничено запрещение, мотивирайки се със степента на страданието, съотв. слабоумието. Съдът намира, че действително не се касае за тежка степен, не е установено помрачаване на съзнанието, при които лицето да е в пълна невъзможност да се грижи за своите работи. Налице е обеднен мисловен процес, но е способно да разсъждава върху основните въпроси на ежедневието- за осигуряване на храна, лекарства, отопление и др. Ответницата познава паричните знаци и стойността им и може да извършва дребни сделки за задоволяване на битовите си нужди. Познава и борави с телефон, може да провежда разговори. Кумуникира с кмета на населеното място относно получаването на пенсията си и във връзка с други правни действия (явяването в с.з.). При тези обстоятелства 3 следва лицето да бъде поставено под ограничено запрещение.

Както се приема в съдебната практика, в този случай назначеният от органа по настойничество и попечителство попечител би могъл да защити личните и имуществените интереси на лицето. Законът изисква предварително разрешение (одобрение) от съда за извършване на актове на имуществено разпореждане с недвижими имоти, движими вещи и др., принадлежащи на лицето под запрещение, но винаги при съобразяване на неговия интерес- чл. 168, ал. 2 СК във вр. с чл. 165, ал. 4 СК и чл. 130, ал. 3 СК, като всички безвъзмездни сделки ще бъдат забранени- чл. 130, ал. 4 СК. По този начин според съдебната практика ще бъдат постигнати целите на закона и ще има баланс в правната сфера на ответницата - от една страна тя ще може да сключва обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите й нужди и да разполага с пенсията си, като същевременно държавата, чрез районния съд, ще гарантира нейния интерес при възмездно разпореждане с имущество й. В практиката се приема и, че с поставянето под ограничено запрещение ще се обезпечат нормативните цели на Конвенцията за правата на хората с увреждания, като при възмездното разпореждане с имущество на по-висока стойност ответницата лично ще изразява своята свободна воля, с попечителското съдействие, но винаги под контрола на съда- чл. 12, т. 3, т. 4 и т. 5 от Конвенцията. Т.е. в настоящия случай интересът на ответницата ще бъде осигурен и с поставянето й под ограничено запрещение.

Разпечатката съдържа 30 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6cd5f74-06d1-45ce-9298-84013e0c4a22